Има ли изборни машинации в САЩ?

Още през месец август 2020 г. Хилъри Клинтън заяви, че Тръмп ще оспори гласуването по пощата и че кандидатът за президент на демократите Джо Байдън не трябва да признава поражение „при никакви обстоятелства. Демократите трябва да се подготвят да предприемат мащабна юридическа офанзива, ако Байдън се окаже губещ в изборната нощ„.

Това се случи три месеца преди изборите! Прозорливост или…?

Нека си припомним историята. Като погледнем назад, май не е имало период, в който американците да са били доволни от своята избирателна система. Често са се прокрадвали нотките на страха, че изборите са били манипулирани.

И политиците в Чикаго често са били водещи в разпространението на страховете. Явно с основание, след като през 20-те и 30-те години на ХХ век по избори винаги е имало застреляни кандидати, а политическите атентати и престрелки са били не десетки, а дори стотици.
Чикаго и Илинойс са били републикански до победата на Антон Чермак (Anton Cermak), чешко-американски кмет на Чикаго в началото на 30-те години. По същество той създава така наречената „демократичната партийна машина“ в града, която печели всички избори, на които се явява.

Чермак е признат за създател на „Демократичната изборна машина“, но един друг кмет, Ричард Дейли (Richard Joseph Daley), превръща действията й в истинско политическо изкуство. И съвсем неслучайно той е кмет на Чикаго цели 21 години, а неговият син Дейли (Richard Michael Daley) – рекордните 22! (На снимката долу – Дейли баща и син с новоизбрания Джон Кенеди).

Смята се, че именно Демократичната машина от епохата на Дейли е „откраднала“ президентските избори от Никсън в полза на Кенеди (J.F.Kenedy).

Ето няколко трика, използвани от Машината, за които пише blockclubchicago.org:

Изборните списъци в САЩ са, за да проследяват кой е регистриран да гласува. Списъците в Чикаго са били фалшифицирани така, че имената на мъртвите хора не се изтриват, което позволява на други да гласуват от името на мъртвия човек.

Хора, работещи за Машината, се е случвало дори да влизат в гробищата на Чикаго, за да свалят имената на надгробните плочи, след това се връщат с тях в избирателните секции и попълват картите за регистрация на избиратели с имената на мъртвите, сякаш все още са живи.

Изборните комисии, съставени от доброволци, трябвало да следят за изборите и за урните. Републиканците, обаче, са имали малко присъствие и им е било трудно да си намерят достатъчно доброволци. Вместо тях, демократите са се представяли за републиканци и така често имало по двама демократи на избирателните места. А какво се случва, когато няма републиканци, които да следят за подозрителна дейност в изборния участък? В края на изборния ден се гласува от името на хора, които не са се явили, колкото е необходимо за победата на демократите.

Често служителите, които осигурявали сигурността на секциите, също са получили работата си от Машината и нямали намерение да кажат нещо за случващото се.
Освен това на избирателите са обещавани по 5 долара, топла храна или питие в местната кръчма, за да гласуват за „правилните“ хора.

Понякога участъковият отговорник открадва бюлетина, попълва я и я дава на някого, който влиза да гласува. След това този човек връща празната бюлетина, която му е дадена в изборната секция, а тя се попълва и предава на следващия, който трябва да влезе и т.н.

Има и друг специален начин член на комисията да се увери, че хората гласуват по правилния начин: когато избирателят отиде зад завесата, за да гласува, те трябва да я преместят на една страна, ако гласуването е за демократ, или на другата страна, ако се гласува за републиканец. Контролиращият минавал и поглеждал покрай завесата в ръцете на избирателя, за да се увери, че отметките са от страната на демократите.

Комисарите от Машината отивали в домовете за стари хора и „помагали“ на възрастните хора, като държат ръцете на избирателите или направо попълват бюлетините, вместо тях. Домовете за стари хора охотно сътрудничели, защото се нуждаели от добри отношения с демократичната управа на града, която ги инспектира.

Познати и днес методи, нали?

Но да се върнем към двубоя Кенеди-Никсън от 1960 г.

След минималната победа на кандидата на демократите, Републиканската партия прави истински кръстоносен поход за отмяна на резултатите. Дори и да се провалят в исканията си, партийните лидери на републиканците смятат, че могат да опетнят победата на Кенеди, като твърдят, че той няма легитимност, и да подсилят редовете си, за да спечелят бъдещите избори.

През цялото време всички съпартийци на Никсън са твърдели, че самият той не знае нищо за тези усилия – неправдоподобно твърдение, което е било създадено само, за да помогне на Никсън да избегне етикета „болен губещ“. Етикет, който ще го лиши от всяка възможност за по-нататъшна политическа кариера.

Републиканците успяват да получат повторно преброяване, да заведат съдебните дела и да включат американски съдии и ФБР. Били са изслушани много жалби, оценени са различни искове, претеглени хиляди доказателства.

След Илинойс исканията постъпват във федералния съд, а след него и в Държавната избирателна комисия. Въпреки всичко, комисията също единодушно отхвърля петицията, като се позовава на неспособността на GOP да представи годни свидетелства. Най-накрая, националната партия отстъпила, едва след 19 декември 1960 г., когато Изборният колеж на САЩ сертифицира Кенеди за нов президент. Но дори след тази дата местните републиканци отказват да приемат резултатите за Илинойс.

Очевидно в окръг Кук, в който е Чикаго, са се случили измами. Най-малкото, защото трима души са били изпратени в затвора за престъпления, свързани с изборите, а 677 други са били обвинени, преди да бъдат оправдани от съдията Джон М. Карнс, приятел на кмета Дейли. Много от обвиненията са включвали практики, които не могат да бъдат открити чрез нови преброявания.

Вестник Chicago Tribune заявява, че „след като изборите са били откраднати в окръг Кук, те остават откраднати“. Нещо повече, според журналиста Сиймор Херш, Дж. Едгар Хувър (основател и шеф на ФБР) вярва, че Никсън всъщност е спечелил президентството, но решавайки да следва нормалните процедури и да отнесе констатациите на ФБР до главния прокурор, той фактически погребва случая. След 20 януари 1961 г. Робърт Ф. Кенеди (по-малкият брат на съперника на Никсън) поема поста главен прокурор.

Има и една интересна хипотетика: Ако Никсън не е бил спрян по този начин по време на изборите през 1960 г., дали щеше да се случи Уотъргейт?

Както и много хора, вече повече от десетилетие, се питат: Ако Ал Гор не бе признал съмнителното си поражение по време на изборите през 2000 г., дали би станал носител на Нобелова награда за мир?

Какво се случи през 2000 г. ни припомня boulevardbulgaria.bg:

Президентските избори в САЩ преди 20 години са едни от най-оспорваните и най-противоречивите в цялата история на Америка. Действащият вицепрезидент – демократът Ал Гор, се изправя срещу губернатора на Тексас Джордж Буш – младши, най-възрастният син на бившия държавен глава Джордж Буш.

Цялата кампания е повече от напрегната, заради коренно различните политики на двамата кандидати. Гор побеждава бившия сенатор Бил Брадли, за да бъде излъчен като кандидат на Демократическата партия, а Буш си осигурява успех над Джон МакКейн – вероятно най-авторитетният кандидат сред републиканците, по време на така наречения „супер вторник“. Така двамата се сблъскват по темите за бюджета, намаляването на данъците, социални програми, реформи и външна политика. Това напрежение се пренася в деня на изборите, водейки до един от най-необичайните резултати в историята.

Датата е 7 ноември 2000 г. Изборите са напрегнати, американците са залепени пред екраните на телевизорите. В даден етап преднината е за Буш, в следващата минута вече води Гор. Но накрая на вечерта става ясно – победителят ще бъде решен от това кой ще си осигури повече гласове в щата Флорида. (И забележете – губернатор на шата е Джеб Буш – братът на Джордж Буш.)

През 2000 г. нито един от двамата кандидати не успява да достигне до нужните 270 електорални гласа, които гарантират място в Белия дом. Гор е с 255, а Буш – с 246. Всичко опира до 25-те гласа от Флорида.

Когато преброяването на бюлетините приключва, резултатите са твърде близки, което автоматично изисква ново преброяване чрез машини. След като и то завършва, в деня след изборите, Буш води с 900 гласа от общо 6 млн. бюлетини.

Този малък пасив кара Гор да поиска ново преброяване на ръка в четири важни окръга – Волусия, Палм Бийч, Броуард и Маями-Дейд. Щатският секретар Катрин Харис, която работи за кампанията на Буш, казва, че това ново преброяване трябва да приключи до 14 ноември – седмица след деня на изборите.

Гор иска повече време, така че пуска петиция до Върховния съд във Флорида. Той, от своя страна, удължава крайния срок до 26 ноември.

Само два окръга успяват да преброят отново бюлетините. Един се отказва напълно, а другият приключва два часа след крайния срок и резултатите не се зачитат. След поредното обновяване преднината на Буш остава, макар този път да е по-крехка – едва 500 гласа.

Нищо още не е приключило. Гор отказва да се предаде и Върховният съд на Флорида одобрява искането на демократа за още по-мащабно преброяване. Този път става въпрос за 70 хиляди съмнителни бюлетини.

Последвалият процес води до още повече проблеми – открити са неправилно продупчени бюлетини, които не са били зачетени от машините. Само в Палм Бийч 29 хиляди от тях се оказват невалидни и не се зачитат. Ал Гор обаче обявява, че игнорирането на гласове е „игнориране на демокрацията“.

Изминали са 19 дни след последния изборен ден и все още победителят не е обявен. Тогава идва време за намесата на Върховния съд.

С 5 на 4 гласа висшата инстанция отсъжда преброяването да бъде спряно, тъй като броенето само на определени гласове нарушава клаузата за еднаква защита в 14-ата поправка от Конституцията. Технически погледнато, Върховният съд дава на съда във Флорида финалната дума. Той, от своя страна, прекратява делото, тъй като счита за невъзможно преброяването на всички гласове в САЩ по един и същ стандарт.

В крайна сметка Гор отстъпва и Буш става президент. Но развръзката поставя основата на протести сред поддръжниците на демократите. Мнозина виждат в решението на Върховния съд разделение по политическа линия – петима съдии подкрепят републиканеца, четирима – демократа.

Гор става първият кандидат за президент през последните тогава 112 години, който губи електоралния вот, но печели общия – с близо 550 хиляди повече гласове. 16 години по-късно сценарият се повтаря – Тръмп губи с 2,9 млн. гласа общия вот от Хилъри Клинтън, но печели битката за Белия дом.

След изборите, в началото на този месец, Доналд Тръмп също обвини демократите в измами. Историческа ще остане и пресконференцията на Руди Джулиани, която медиите, приближени до демократите, не излъчиха. Може би защото знаеха за какво става дума – та нали самите те още преди години съобщаваха за възможните машинации с машинния вот. Вижте репортажа за това на CNN (линк).

Вижте също линковете:

Парите в последните избори

За медиите и илюзията за избор

Призив за разумни изборни правила

.

Петър Стаматов

.