Михаил Цветански: Тази поетична книга е сбъдната мечта. В Америка Човек трябва да има големи мечти.
На 7 ноември т.г. в Чикаго бе представена “Сънебродница” – нов поетичен сборник на Михаил Цветански с илюстрации на Василен Васевски. По-долу ще намерите репортаж за събитието – текст Снежана Галчева („България Сега“), видео и снимки Петър Стаматов (Еurochicago.com).
Когато страхът се настани в душите ни, любовта отстъпва. Вярата и Надеждата се притулват някъде там, в ъгъла й, изтласкани от завладелия ни ужас. Но нищо и никой не могат да спрат свободата на мисълта и да забранят на душата да празнува, окъпана от Светлина. Изкуството е това, което носи и вярата, и надеждата, и светлината, защото „животът е кратък, а изкуството е вечно“. В тези дни и месеци, в които светът преживява трудни моменти, един такъв празник за душата бе срещата на българската общност в Чикаго, на 7 ноември 2020, с двама утвърдени автори и то не само във ветровития град – поета Михаил Цветански и художника проф. Василен Васевски.
Поводът за срещата бе новоизлязлата стихосбирка на Михаил Цветански „Сънебродница“, в която, заедно със стиховете, се предлага и естетиката на художественото майсторство – книгата е умело съчетана с импресиите на художника. Неслучайно част от стиховете са инспирирани от картините, а художникът е вдъхновен от стихове на поета, за да сътвори някои от творбите си. Така словото оживява в картините, а форма и цвят допълват написаното.
Домакин и организатор на събитието бе център „Българика“ в Маунт Проспект – едно място, в което се дава изява на българската културна общност в Чикаго и се провеждат интересни събития. Срещата бе съобразена с изискванията на мерките за сигурност, което не попречи на присъстващите да се насладят на създалата се атмосфера. Книгата бе представена от Снежана Галчева – председател на Салон за българска култура и духовност, която запозна аудиторията с авторите, със съдържанието на книгата, както и с дълбоко емоционалната и неспокойно търсещата личност на поета. Самият той сподели радостта си от това, че „Сънебродница“ вече не е само мечта, а се е появила на бял свят, въпреки неговите съмнения и страхове. Благодари на всички, които са помогнали да я има тази книга – на хората, финансово подпомогнали този проект, на редактора и специално на Василен, който е не само оформител, но и му е помогнал да открие най-точното заглавие. За да я има „Сънебродница“ в този вид, особена заслуга има и майсторът на четката. Василен също сподели своето задоволство от появата на книгата. За него този общ проект е бил съвсем естествен, защото познанството им с поета е от години. Време, през което разбирането им за изкуство е кристализирало в създаване на стихосбирката.
Много интимно-творческа атмосфера се създаде със зададените въпроси към поета. Той отговори откровено и развълнувано. Според него големите хора трябва да имат и големи мечти. А къде по-добро място от осъществяването на тези мечти от мястото, където живеем – САЩ. Отговори откровено и на въпроса къде повече се чувства в свои води – в реалния или измисления свят на поезията, и как поддържа равновесието на живота между двата свята.
Накрая поетът изненада всички, а, както той каза – най-вече себе си, с това, че съвсем естествено „грабна“ китарата и изпълни няколко авторски песни. Да, защото изкуството няма граници – той освен, че е ваятел на словото, душата му е отворена и за музиката. Но тъй като за поезията не се говори, а се слуша, имахме удоволствието да чуем избрани стихове от „Сънебродница“, в изпълнение на поетесата Калина Томова и актьора Красимир Андонов. Харизматичното присъствие и глас на актьора помним от почти всички знакови събития, провеждани сред българската общност през годините в Чикаго. А лиричният глас на Калина накара картините от стиховете да оживеят.
Тези няколко часа бяха едно бягство от реалния свят – бягство в магията на поезията, музиката и красотата на словото. Защото само чрез изкуството можем да запазим фантазията на детското в нас и да го съхраним в реалния свят. За неповторимата атмосфера в тази вечер допринесе и великолепната музика, изпълнена на цигулки от Теодора и Десислава – чаровното дуо – „Туин Виолас“. Не за първи път те радват българската културна общност в Чикаго с професионалните си изпълнения и артистизъм.
Накрая си казахме едно „Наздраве“ за непреходните неща в живота, но разбира се и за именника – Михаил, на когото честитихме имения ден малко по-рано, но за това пък от сърце!
––––––––––––––––––––––-
Михаил Цветански (Ekstasis) е роден в гр. Стара Загора през 1970 г. Има юридическо образование. Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани над 600 стихотворения в творческите сайтове „Откровения“ , „Стихове БГ“, „Хулите“, „Буквите“, както и публикации във вестниците „Словото днес“, „Стандарт“ и „Уикенд“. Участник е в алманах „Любослов“, годишно издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, творчески съюз, основан през 2010 г. в град Чикаго с основна цел да популяризира българската литература в Америка и по света. Участвал е в творчески сборници с благотворителна цел като „Черга пъстроцветна“, алманасите „Тракийска лира“ ,“Огоста“ , сборникът „Българското слово на литературния глобус“, списание „Литературен свят“ и други.
Първата му стихосбирка „Петата стихия“ излиза през 2014 г. От 2017 г. Михаил Цветански живее и работи в Илиноис, САЩ. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, и на Салона за българска култура и духовност.
За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не са достатъчни думите, за да се даде оценка на написаното. Защото всеки поет е една неизбродима вселена от чувства и вулкан от емоции. Вселена, събрала полюсите на времето и необята на пространството. Много често поетът е този, който сънува живота си и живее в сънищата си. Който броди и наяве, и насън по неведомите пътища към душата си… За да намери отговор на незададени въпроси, да потърси смисъл и решения. И тази „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански е точно това – изкрещяни до заглушаване викове, които отекват в душата и се връщат като ехо, преродени в стих. Заглавието на поетичната книга не би могло да бъде по-точно, защото то е в унисон с изстраданите откровения в нея. Лирическият герой на автора е и влюбено момче, и харамия, и философ, който съпоставя две реалности – материалната и духовната. Заедно с това той неистово търси онзи брод, който ще го отведе до истините, които търси.
Михаил Цветански е личност, неподвластна на установени норми и закони, творец с ранима душа, който иска да раздава и получава любов и топлина. За да може светът да стане по-добър, животът ни по-красив, а дните ни осмислени. Независимо че от доста години живее в Чикаго, САЩ, той носи в сърцето си като болка от рана и мелодия на песен спомена от своето детство и всичко, свързано с родината. Основната свързваща нишка, която преминава през цялото съдържание на поетичната книга „Сънебродница“, е любовта – към жената, към по-слабия, към принадлежност към род и родина, към предците ни, оставили костите си по бойни полета. Поетът е с истинско преклонение и почит пред жената – дар и творение на Природата. С особено откровение и истинска възхита създава нейния образ в стиховете си – от нежното докосване и кротостта на ангел до благословена стихия, в която са събрани всички природни сили. Много рядко в съвременната ни поезия можем да усетим такова възхищение пред жената, истинско рицарско благородство в отношението към нея и копнеж за духовна и физическа близост. Той е щедър на обич и възторг, раздава се докрай и сега, защото сърцето му казва, че „утре може да няма, днес светът е любов“. Поетът открива красотата в дребните жестове, в поглед и усмивка, в капките на дъжда и очарованието на залеза. Неговото „босо момиче“ е като приказна фея, което носи очарованието на любовта и радостите на обикновения ден /“Босото момиче“/. В душата на поета има простор и той се стреми към него, готов е да стане небе, в което да полетят птиците /„да беше птица, станал бих небе“ /“Да беше …“/. Жадува за свобода и песен, устремен е към онези висини, към които само сърцето знае пътя и го води, неподвластно на разум и логика.
В своите поетически откровения Михаил Цветански излиза от рамките на делничното и очертанията на физическите пространства. Защото за мечтите няма граници. Усеща вселената като храм, в който властват други закони, а любовта е над всичко. Достига и по-далеч – до философията на сътворението, където противоположностите са неразривно свързани в едно всевечно цяло – кръговрат, движение и надмогване, за да открие истините, които търси – „една борба във вечно Цяло“ /“Ин и Ян“/. Другото проявление на любовта е това, което поетът влага в отношението си към хората. Разбрал е, че много по-ценно е да даваш, отколкото да получаваш, защото в това е истинското удовлетворение – „любовта е реката към извора, любовта щедро дава на другите“. Да подариш една мечта или надежда понякога е по-потребно на човека, отколкото да го нахраниш с хляб. Затова неговият лирически герой „спретва“ магазин за мечти и в пакетче слага надежда за всеки – премерено, по човешки. Защото и хората сме като птиците – те винаги намират как да се изхранят, но са им нужни крила и небе, за да летят.
Наред с удоволствието от поезията на Михаил Цветански, „Сънебродница“ ни предлага и естетиката на художественото майсторство. Книгата е умело съчетана с картини на художника проф. Василен Васевски. Той е утвърден художник, университетски преподавател, който от години живее в Чикаго. Тук през 2007 г., заедно с няколко свои колеги, основава и ръководи групата „Български художници зад граница“, която с дейността си през годините показва едни от най-добрите черти на съвременната българска емиграция. Така групата става притегателен център и за американските ценители на изобразителното изкуството, като спомага да се запознаят с нашата история и култура. Василен Васевски е участвал в много самостоятелни и общи изложби в България, Северна Америка и Европа. Но той е не само майстор на багрите, но и ваятел на словото. В неговите разкази от сборника „До твоя праг – преди да остареят чувствата“, освен повествование, има и много поезия.
В „Сънебродница“ словото оживява в картините на Василен, а форма и цвят допълват написаното. Загадъчните линии и нежни извивки в картините, както и меките тонове и цветови гами, кореспондират с поетичните послания на поета. Неслучайно част от стиховете са инспирирани от картините, а художникът е вдъхновен от стихове на поета, за да сътвори някои от творбите си. Изключително прецизният подбор на картини и стихове не само говори за естетиката на двамата автори, но и засилва художественото въздействие върху читателя. Вярвам, че съвсем скоро всеки сам ще се убеди в това, когато разтвори тази книга. Когато, заедно с двамата автори, преброди светове и вселени, които са побрани между страниците ѝ.
Снежана Галчева
.
