Архиви от ВСВ: Доклад на А. Дълес до Държавния департамент за контактите му с България

.

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ В АРХИВИТЕ:

Доклад на Алън Дълес до Държавния департамент на САЩ за контактите му с България през Втората Световна война

Лъчезар Тошев,

Toshev.blogspot.com

ЧАСТ ОТ ДОКЛАД НА АЛЪН ДЪЛЕС,

ИЗПРАТЕН ДО ДЪРЖАВНИЯ СЕКРЕТАР НА САЩ ЗА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ 1943-1944 г.

Документът е декласифициран през октомври 1992 г.

(Неофициален превод от английски на български и бележки в скоби – Лъчезар Тошев)

БЪЛГАРИЯ

В началото на февруари 1943 г. балкански дипломати в Швейцария започнаха да изразяват желание да установят контакти с нас.

Между тях беше и Георги Кьосеиванов – български Пълномощен министър в Берн. Ние информирахме за това Вашингтон, отбелязвайки, че разбираме напълно, че с Балканите генерално се занимават от Анкара, но ние (мисията в Швейцария – б.м. Л.Т.) чувствахме, че можем да придобием ценна информация тук (в Швейцария – б.м. Л.Т.), и ние поискахме инструкции, които да ни бъдат дадени по този въпрос. Междувременно ние отклонихме всякакви преки контакти с Кьосеиванов и всичките си действия към него извършвахме чрез високо доверени посредници.

Кьосеиванов беше добре познат на Канън (Cavendish Wells Cannon (February 1, 1895 – October 7, 1962) – по време на войната помощник-началник на отдела в Държавния департамент за Южна Европа – б.м. Л.Т.) в Държавния департамент и по-късно той го препоръча на A.W.D. (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.), преди той да замине за Европа. Според Канън, Кьосеиванов е интелигентен, надежден и антинацист.

Късно през февруари ние бяхме информирани, че Кьосеиванов е получил съобщение от Буров, бившия български Министър на външните работи, който казвал, че желае да дойде в Швейцария, за да осъществи необходимите контакти, с оглед на определени бъдещи политически развития, с които цар Борис е бил напълно съгласен.

Средствата за предприемане на тези действия са все още много крехки, но с всеки ден стават все по-определени. За момента германците се противопоставят на неговото заминаване, но той се надявал, че това би могло скоро да се осъществи. Буров – както бяхме информирани от C. (Канън – б.м. Л.Т.), е бил напълно надежден и е бил последователно антинацист.

Единствено заради Царя, който го смятал за човек, когото трябва да запази за бъдещето, германците не са предприели някакви мерки срещу него. Буров смятал, че никакви действия не биха могли да бъдат предприети в България без подкрепата на армията, която е единодушно зад Борис.

Това, че армията е 100% зад Царя, беше постоянно подчертавано от различни личности, които идваха в Швейцария от България. Тези личности също така остро критикуваха двамата български говорители по Би Би Си – Мацанкиев и Тодоров, които болезнено нападаха Царя. Заради престижа на Царя и невъзможността да се предприемат каквито и да е действия без него, беше важно да се прекратят усилията той да бъде дискредитиран.

Буров, в неговото съобщение, специално поиска съдействия по този въпрос. Ние докладвахме за това във Вашингтон и изглежда за известно време атаките бяха прекратени. По-късно ние бяхме информирани, че те са били подновени.

През март ние изпратихме съобщение до Вашингтон, че ние смятаме, че настъпва времето да преразгледаме американските връзки с неволните сателити на Оста, по-специално с тези от Югоизточна Европа. В тези страни бяха обземани от безпокойство и те ставаха плодородна почва за различни мерки на политическата и икономическата война.

Като действие от психологическата война ние препоръчахме да се прави разлика между основните сили на Оста – Германия, Италия и Япония, които се стремяха към война, разглеждайки я като средство за териториално разширение, и тези страни, които бяха окупирани и насилени да си сътрудничат с Германия.

Принципът за безусловна капитулация, разбира се, беше предназначен за първите, докато за вторите ние предложихме да бъде дадена възможност за провеждане на преговори, бидейки убедени в характера на тяхната базисна политика против Оста и желанието им да ограничат военното и икономическо подпомагане на Оста, доколкото това е във възможностите им.

Към това време тези страни не бяха във възможност открито да се противопоставят на Оста, но те можеха да поставят пръти в колелата от различен характер, по отношение на военното и икономическо сътрудничество.

Освен това, сателитните страни бяха отвратени от икономическото ограбване на техните страни, чрез претенция за закупуване по клирингови договори, и ние предложихме да се предприеме намиране на други пазари за техните продукти, чрез плащания, които биха били блокирани и които ще станат достъпни само след прекратяването на враждебните действия, за покупки на машини, хранителни продукти и пр., и за възстановяване след войната. В тази връзка тук, в Швейцария, беше проведена неформална дискусия, относно покупката на част от българската тютюнева реколта.

Настрани от нейната стойност, като средство на икономическата война, ние смятахме, че това доказателство за нашия интерес към такива сделки би окуражило политическите развития, обмисляни от антинацистките членове на българското правителство. Въпреки това, през юни ние бяхме информирани от Вашингтон, че след обсъждане между BEW (Board of Economic Warfare – б.м. Л.Т.) и Държавния департамент, е било решено този въпрос да се свали окончателно.

В началото на април Кьосеиванов е казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че позицията на Царя е твърде деликатна. Той чувствал, че е поставен под строго наблюдение. Той знаел, че Хитлер не изпитва симпатия към него, а Рибентроп е бил открито враждебен.

Кабинетът не е бил нищо друго, освен банда от предатели и лунатици – според Кьосеиванов – и той вярвал, че е препоръчително за нас да засилим ръката на Царя и да го окуражим в неговите намерения за формиране на коалиционен кабинет. Кьосеиванов се надяваше, че той би бил поканен и дори би бил помолен да стане Министър-председател.

Кьосеиванов беше сериозно притеснен от състоянието на война между България и САЩ, което той смяташе за глупаво и неразбираемо. Той каза, че Петър Думанов (един от най-влиятелните депутати в българския Парламент) наскоро го е посетил и също е бил притеснен за това, и е попитал Кьосеиванов как той смята, че може да се подобри ситуацията.

Кьосеиванов отговорил, че нормалният начин да се прекрати състоянието на война е да се поиска и получи примирие. (От гледна точка на психологическата война, тази идея ни изглежда, че има достойнства. Ако такъв ден настъпи, трябва да се обърне внимание на това, че България е в мир с Русия и не е ангажирана с военни действия срещу Америка на никой военен театър.)

Кьосеиванов каза, че когато той за последно е бил в София в началото на тази година, той е разпитвал голям брой лица, с цел да получи яснота за обявяването на война от България на САЩ.

Министър-председателят не е могъл да даде някакъв смислен отговор; а това е бил и случаят с определени депутати, които независимо от всичко са гласували за това.

Накрая, изглежда че Царят е бил сюрпризиран от неочакваната декларация. Кьосеиванов вярва, че въпросът е бил организиран и поставен еднолично от Министър-председателя, по германско настояване. Независимо от това, той вярва, че Царят би останал определено враждебен на всеки опит за включване на България активно във войната, въпреки че, ако е атакувана, тя (България – б.м. Л.Т.) би се защитавала.

Независимо от това, той вярва, че ако има англо-саксонски десант, общественото мнение ще наложи на правителството да се съгласи да пропусне без съпротива армиите на Съюзниците през българска територия, по същия начин, както беше разрешено на германските армии да преминат през 1941 г.

Обществено мнение изглежда убедено, според Кьосеиванов, че Германия не би била способна да спечели войната, и това мнение се подкрепя от много активната руска пропаганда. Членовете на руската легация били поставени под стриктно наблюдение, но изглеждало, че това не ги притеснява. Тяхната пропаганда набляга на това, че Германия със сигурност ще бъде победена и поради това няма да може да гарантира на България териториалните придобивки, придобити чрез германска помощ.

Само руската победа може трайно да удовлетвори териториалните стремежи на българския народ. Тази пропаганда е много ефективна сред масите, разпространява се сред армията и възражда сред офицерите старите чувства на историческо братство между двете страни.

Кьосеиванов се надява, че е възможно, докато не е станало много късно, да се покаже на българския народ, че Германия и Русия не представляват единствената алтернатива за бъдещето на тяхната страна. Той вярва, че само САЩ са удовлетворително дезинтересирани и откъснати от Балканските проблеми, и ще се справят с бъдещите проблеми в обективен дух. Кьосеиванов не беше информиран за българските контакти с британците, нито за дейностите на Момчилов в Лондон, но опитът, който има, го кара да смята, че разговорите с Лондон няма да отворят врата на надежда за България. Той цитира фразата на Идън в Камарата на представителите: „България трябва да бъде наказана!“.

На 29 април C. (Charron – б.м. Л.Т.) е разговарял с Петър Думанов. Той докладва, че правото, дадено на германските армии да прекосят българската територия, е било резултат от секретен ултиматум, който представлява прецедент, и, че ако армиите на Съюзниците дебаркират на Балканите и отправят подобен ултиматум, същото право на преминаване ще бъде без съмнение дадено, тъй като „то е в съответствие на желанието на българския народ“.

На 29 май Кьосеиванов информира, че Борис е бил изолиран и лошо информиран, че той няма контакти с външния свят и е обхванат от фатализъм, дали е способен да свърши нещо изобщо. Кьосеиванов твърди, че той (Борис) е бил в добри отношения с Ърл и предложи Ърл да му напише писмо, подчертавайки самоубийствената политика на правителството, като например кампанията срещу евреите и други, които са срещу нацистите, което изглежда безсмислено, с оглед абсолютно неизбежното поражение на Германия.

Ние препратихме това предложение с резерви, но ние смятахме, че Вашингтон и Канън може да се заинтересуват, като имахме предвид някогашното приятелство между Канън и Кьосеиванов.

Последният очакваше да се върне скоро за София.

На 3 юни Вашингтон ни съобщи, че Канън проявил голям интерес към плана да се изпрати писмо на Борис, но той не смятал, че Ърл е най-подходящият човек да направи това. Държавният департамент обсъди този въпрос.

На 21 юни Вашингтон съобщи, че следното съобщение за препращане на Борис чрез Кьосеиванов е било развито в неформален разговор с Държавния департамент:

„Сътрудничеството на България с Оста е такъв определен принос към военните усилия на Оста, че приятелите на България не могат да помогнат, разглеждайки го като равносилно на фактически операции от военен характер.“

„Антиеврейската политика на България шокира всички нации, които припомнят предишното добро третиране на малцинствата в България. Ако тяхното правителство постоянства в тази политика, това със сигурност ще е насочено срещу българския народ.

„Сред американския народ има пълна убеденост, че с постоянното нарастване на въоръженията и разширяване на обхвата на операциите на Обединените нации, пълното поражение не е сигурно и е тяхно решение да преговарят за условията. Трябва да бъде разбрано от българите, че окончателното третиране на България ще зависи от нейния принос за разгрома на Оста.“

На 22 юни Вашингтон съобщи, че от Офиса на Специалните служби са обсъждали какъв е най-добрият метод да използваме възможностите на нашите „крайно интересни“ контакти в Европа.

Не е било взето решение, тъй като методите, практикувани дотогава – т.е. контакти чрез посредници или в някои случаи директни контакти – по наша собствена инициатива, би трябвало да продължат с надеждата, че Берли или друг равнопоставен човек в Държавния департамент би се възползвал от предлаганите възможности – и в тази връзка, посланието до Борис да му предложи известно окуражаване.

И дали, ако това не е за предпочитане, по-специално с позоваване на възможностите за действие от Държавния департамент, като те се представят от Министъра (вероятно става въпрос за посланика на САЩ – б.м. Л.Т.), за приемане и изпращане на Държавния департамент.

Вашингтон пожела да се приеме бързо решение и поиска нашето мнение.

На 31 юли ние информирахме Вашингтон, че Кьосеиванов е предал посланието на Борис, с предложение да бъде извикан на среща. След получаването на съобщението Борис е призовал Кьосеиванов в София и той е заминал още същия ден, имайки – следствие на информации от негови приятели, някои опасения за това, че животът му е в опасност.

Той е очаквал, че ще бъде помолен да поеме ръководството на правителството. Ако това се случи, той е имал намерение да постави своите условия, които включват изтеглянето на войските от териториите, дотогава под окупация. Ако неговите условия се сметнат за неприемливи, той ще предложи оставката си от поста в Берн, за да демонстрира несъгласието си с политиката на правителството.

Кьосеиванов се върна от София в Берн в края на август. Той информира, че е маневрирал така, че да се срещне с Борис да го приеме, за да му докладва директно, отколкото да докладва на Филов. При първия разговор Кьосеиванов е представил посланието от Вашингтон. Борис е бил очевидно много впечатлен и е запазил копие, казвайки, че той би искал да проучи всяка дума. Борис е бил тогава в добро здраве и спокоен, и заявил, че неговата цел е да запази страната от по-активно въвличане във войната – на всяка цена. Впечатлението на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), че въпреки това Борис е обхванат от страх, знаейки, че той не е харесван от германците, които биха стигнали до там дори да го убият.

По време на втората среща К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на Борис, че той не е готов на този етап да поеме ръководството на правителство на националното единство. Борис казал, че той ще предложи формиране на преходно правителство, което да се справи с най-належащите проблеми и да подготви пътя за едно национално правителство, което той би желал да се оглави от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

След тази среща се е случил един инцидент, който според К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) обезкуражил Борис. Един българин, чието име не е било разкрито от Борис, дошъл от Турция с послание от Ърл, в което се казвало, че положението на България е безнадеждно, България трябва да е щастлива, ако избегне разделяне, а що се отнася до позицията на Царя, има големи различия между американците и британците. Това подействало като студен душ по отношение на връзките с англо-саксонците, имайки предвид подмолната дейност на съветския посланик.

Последният направил така, че да се разпространява че:

1. Докато той е в София, няма да има англо-саксонски десант на Балканите.
2. Русия, след като спечели войната, ще подкрепи голяма България и ще настоява за обща граница, като за целта даде на България Северна Добруджа.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) каза, че имайки предвид това приписвано на Ърл съобщение, българите – антигермански и антикомунистически настроени, са заключили, че единствената надежда е да са с Русия, дори ако това означава временен комунистически режим, защото Русия би помогнала да се изпълнят техните национални стремежи.

Междувременно правителствените кръгове, Филов и т.н. играели на картата за сепаративен мир между Германия и Русия. Доста се говорело за московския „Комитет Свободна Германия“, който окуражавал идеята за сепаративен мир.

Пропагандата за България чрез Би Би Си допринасяла – според К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) за създаването на чувство на безизходност по отношение на англо-саксонците и хвърляне в руския или германския лагер. Това бил единственият избор, който българите виждали, плюс надеждата, че един сепаративен мир ще обедини тези два лагера.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) каза, че неговата визита е създала значително объркване и общественото впечатление е било, че се планира създаване на правителство на национален съюз.

Филов и германското ГЕСТАПО били напълно информирани за тази реакция и разглеждали К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) като оръдие на англо-саксонците.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма директна информация за разговора Хитлер-Борис на … август, но смята, че Хитлер е дал ултиматум по отношение на българското участие във войната и това директно или индиректно е довело до смъртта на Борис.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) категорично вярва, че Борис е отказал по-нататъшно активно участие във войната.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил новината за смъртта на Царя, докато е разказвал за посещението си в София на С. (Charron – б.м. Л.Т.).

Това е било голям шок за него, тъй като Борис е полагал основите за коалиционно правителство на националното единство, начело с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), което щяло да последва след едно преходно правителство на технократи-експерти. Борис е бил в отлично здраве, когато К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) го е видял непосредствено преди визитата му при Хитлер. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма доказателства за престъпно действие, но казва, че има нещо мистериозно около това, тъй като първото комюнике за заболяването е било публикувано три дни след началото на болестта. Той добави, че Борис е вземал сънотворни, като се има предвид, че е имал болни бъбреци, и може да е взел свръхдоза от лекарството след нервното напрежение, предизвикано от неговата среща с Хитлер, който изглежда е дал на Царя доза от своето Шушинг – лекарство. (Шушинг е бил канцлер на Австрия преди аншлуса и на срещата с Хитлер е бил заплашен, че ако не се съгласи с присъединяването, ще бъде отстранен – б.м. Л.Т.)

Около три месеца по-късно, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил допълнителна информация относно смъртта на Борис. Съгласно надежден източник, Царят се е завърнал от своя разговор с Хитлер с висока температура. Веднага след това в планините, на 80 км от София, той е легнал болен. В понеделник, … август (23 август – б.м. Л.Т.) той е бил прехвърлен в Двореца в София. Царицата с децата били във Враня – около 10 км от столицата. Тя е била информирана чак в сряда, че Царят, който вече е бил в изключително тежко състояние, е болен. Когато тя пристигнала в Двореца същия ден, забелязала че чекмеджетата на бюрото на царя са били ограбени и значително изпразнени от книжата в тях.

Филов, Министър-председателят, заявил пред журналистите – без да го питат, че Борис не е оставил „редовно“ завещание, нито „писмени“ инструкции по отношение на регентството.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил убеден, че последното желание на Царя е било саботирано, за да се позволи номинирането на режим, който след това дойде на власт.

Ако Борис не е определил Регентски съвет преди своята смърт, което не изглежда вероятно, такъв съвет би трябвало да се назначи само от Велико Народно Събрание, което изисква избори. Като резултат правителството на Филов би имало пълен контрол и (би било) напълно оръдие на нацистите.

На 3 ноември 1943 г. Вашингтон изпрати съобщение – само за изключително наша информация, че JCS (Обединените началник щабове – б.м. Л.Т.) са одобрили специално действията за незабавно откъсване на сателитите от Оста. Берли е бил информиран за това решение и го е съобщил на американските дипломатически представители. Нашето поведение трябва да се ръководи от директивата на JCS (Обединените Началник щабове – б.м. Л.Т.)

На 3 декември К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) информира С. (Charron – б.м. Л.Т.), че българското правителство и Регентският съвет са изцяло в ръцете на германците. Кирил бил безцветна личност, без престиж и авторитет, и неспособен да следва национална политика. Филов е бил объркан археолог, който се е отклонил към политиката, бил е заслепен от своите собствени фантазии и има многобройни доказателства за неговата преданост към германците, които го издигнаха на власт. Правителството не е нищо друго, освен група марионетки. Германският посланик Бекерле бил един SS-гангстер. Само той имал власт и научавал правителствените решения, още преди те да бъдат приведени в изпълнение.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казва, че единственият начин да се спаси страната е бил държавен преврат. Той вярва, че смела група, наречена „Звено“, обсъжда това. Групата включва Кимон Георгиев, бивш военен полковник, ползващ се с голям престиж, Дамян Велчев и още някои военни. Двамата имат опит с държавен преврат – този от 1934 г. Когато през 1934 г. превратът се е провалил, Велчев е бил спасен от смърт от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

Велчев – бивш началник на Военното училище в София, е запазил верни приятели в армията и иска да отмъсти на династията. Тези мъже имат също и връзки, които са близки с комунизма. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) беше убеден, че тези хора имат средства да свалят правителството и да го заместят с правителство на националното единство.

Ако това движение съществува – както той вярва, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил готов да сътрудничи и си запазва работата тук, само за да разполага със средства за информация, а и комуникация – когато се налага.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) се страхува, обаче, че когато това движение стартира, то ще надхвърли планираните си граници и ще доведе България директно до комунизъм. Той смята, че ако Русия окупира страната като резултат от военни операции и преди настоящето правителство да бъде свалено, резултатът ще бъде комунизъм и страната е подготвена за него.

От друга страна, ако революцията предхожда окупацията, тогава – той се надява, с оглед на московските споразумения, че окупацията ще е междусъюзническа, а не изключително с руски характер.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) желае да работи с Георгиев и Велчев, и тяхната група, за горната цел. Тъй като той няма автентична информация за плановете на тази група, не би дръзнал да комуникира този въпрос чрез своя куриер.

Той предложил следното на C. (Charron – б.м. Л.Т.), знаейки, че то ще дойде до нас:

Че ние трябва да разберем от Момчилов в Лондон (бивш посланик на Царство България във Великобритания – б.м. Л.Т.) , но без да се позоваваме на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или на този разговор, дали Момчилов знае или вярва, че Звено има някакъв план за действие в посоката, посочена по-горе. Ако отговорът е благоприятен, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) тогава би пожелал да установи контакти с Момчилов и да опита да синхронизира техните съответни действия. Той вярва, че той има средства да осъществи контакт с Георгиев и да осигури той да изпрати свое доверено лице в Берн.

На 6 декември ние поискахме от Вашингтон и Лондон да организират извършването на това в Лондон. Ние вярвахме, че позицията на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) в България е такава, че неговото сътрудничество в плана би било важен елемент за неговия възможен успех. Така или иначе, ние не предприехме последващи действия, очаквайки инструкции.

На 24 декември Вашингтон каза, че те са съгласни с проекта на Звено и К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) трябва да бъде окуражен да осъществи контакт с Георгиев и Велчев, и по възможност да подготви начин за наша собствена връзка с тях. Те добавиха, че им е известно, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е скъсал със Звено през 1935 г., и поискаха той да представи доказателство, че контактите му са възобновени.

Ние отговорихме, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е по-вероятно да го направи, ако първо бъде направено дискретно проучване с Момчилов, по отношение на плановете на Звено, както предложи К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

На 15 януари 1944 г. ние отново препоръчахме да бъде предприета акция по този въпрос, тъй като К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не би желал да прекрачи линиите на нещо, което би направил Момчилов.

На 1 февруари Лондон заяви, че е получил одобрение от Вашингтон да консултира Момчилов. Това щяло да стане в рамките на седмица и ние ще бъдем информирани незабавно.

На 8 февруари 109 (кодов номер на ген. Уйлям Донован – б.м. Л.Т.) съобщи от Лондон, че 105 (полковник David K. E. Bruce – б.м. Л.Т.) му е казал за българското предложение. За наша информация той ни даде един обзор на това, което вече е направено, в съгласие с директивата на IC, чрез бивш български банкер, американски гражданин, но в момента работещ за OSS (Офис на стратегическите служби) в Турция. 109 заяви, че идеята била да се разработи възможността да се работи чрез българския началник-щаб и някои по-слаби членове на правителството. Той е бил инструктиран да информира за това британското и руското правителство. Той е информирал британците. На Коледа, заедно с Харисън, той е говорил с Молотов в Москва, който много се заинтересувал и му задал множество въпроси относно дефиницията за безусловна капитулация. На 27 декември в „Правда“ е излязла статия на Дементов, който поставя условията, които трябва да ръководят България, и настояваща България да излезе от войната. Тази статия е била в посоката на предложенията на 109 до Молотов.

OSS и KDVS са организирали размяна на мисии между Вашингтон и Москва, за оказване на взаимна помощ, при конкретни задачи.

Преди да напусне Москва 109 е провел два разговора с нашите нови колеги относно това, какво трябва да се прави в България. Те казали, че не биха правили нещо към настоящия момент, но след предложенията, направени от 109, за това, че OSS разработват нещо заедно с британците, които след това ще им представят, те изразили готовност да помогнат.

Досега нищо съществено не е произлязло от турската работа.

109 поиска от нас да му дадем специфични предложения, в светлината на горната информация, и какво ние знаем за ситуацията от тук.

Тъй като ние бяхме въздържани да не правим специфични предложения по никакви въпроси от дистанцията, на която се намираме относно България, по-специално относно руското поведение, което вероятно би играло доминираща роля. AWD (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.) се осмели да каже следното:

1. Аз се съмнявам, че каквото и да е, организирано от дискредитирани членове на настоящето или скорошни правителства, би ни довело твърде далеч и вероятно ще предизвика руска опозиция.
2. От елементите извън България, аз смятам, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), работещ заедно с Момчилов, би могъл да ни направи добра услуга зад сцената и би бил влиятелен в своята собствена страна. Вероятно Балабанов в Анкара (посланикът на Царство България – б.м. Л.Т.) би могъл да се включи в картината, приемайки, че е невъзможно за Момчилов да отиде в Турция.
3. Вероятно, от наша гледна точка, временно военно правителство би било най-доброто, като основно поддържа реда.
4. Германците винаги печелят от това, че сателитните страни Унгария, Румъния и България, бидейки дълбоко изтощени от войната, се притесняват да излязат, враждуват помежду си, така че нищо такова като координирани действия не изглежда възможно. Елементи в Унгария и Румъния правиха спорадични опити да контактуват, но старата вражда и конфликтът за Трансилвания пречи нещо конкретно да се предприеме. Този аспект заслужава по-нататъшно проучване, но тук отново опозицията на Русия към всичко, което може да доведе до Балкански блок, може да сметнем за непреодолима пречка.

Ние предполагаме, че банкерът, споменат в съобщението на 109, е Куюмджийски, с който AWD (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.) се срещна в Ню Йорк, преди да отпътува за Европа. Двамата C. (Charron- б.м. Л.Т.) и Т. (Такворян – б.м. Л.Т.). познават Куюмджийски и имат сериозни съмнения за неговата способност – във връзка с какъвто и да е проект като този, обмислян от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и Момчилов.

Той представлява богат печалбар и, тъй като тенденцията в България неизбежно отива наляво, той не може да се включи добре в групите, с които ние планираме скоро да работим, а и тъй като не изглежда той да има широко влияние в България, би могъл да отблъсне от нас някои полезни хора.

Т. (Такворян – б.м. Л.Т.), който е имал много възможности да се среща с Куюмджийски в София, Париж и Лондон, е убеден, че да поставим начело в българските работи, ще бъде голяма грешка и би могло лесно да разруши разбирателството.

Куюмджийски има устойчива репутация в България на човек, който може да купува хора, които са полезни за него в бизнеса и за реклама, и катастрофално впечатление бе направило в България и на Балканите, ако се разбере, че той е близък съветник на Вашингтон.

Сътрудник съобщи на 109 в резюме отговора на Момчилов на нашето запитване. Момчилов не знае дали Звено планира държавен преврат или не, но той предполага, че това е твърде възможно. Той смята, че Военната лига тогава е била организирана в оперативни линии под огромна секретност и е прекъснала всякакви външни връзки, освен със Звено. Велчев действа като самостоятелна връзка със Звено и вероятно Георгиев е във връзка с Лигата единствено чрез Велчев.

Момчилов би одобрил напълно един държавен преврат по начините, индикирани от Кьосеиванов, при следните условия:

А. Това трябва да е одобрено предварително от Съветското правителство.

Б. Качествени и упълномощени офицери от българската армия да бъдат изпратени като офицери за свръзка в Главната квартира на Съюзниците в Близкия Изток, за предпочитане към делегацията на …. шински в Кайро. Техните пълномощия трябва да са подписани от добре познат член на българския Генерален щаб и преподписани от Велчев.

В. Превратът трябва да се контролира изключително от армията и Военната лига, и да има за цел установяването на временно военно правителство.

Момчилов не би подкрепил преврат, целящ да установи правителство на опозиционните партии. Той смята, че това няма да бъде приемливо за британците и руснаците, и би довело до безредие и риск от провал.

Г. Военното правителство, дошло на власт, трябва да изтегли всички войски извън страната, до отстъпи всички територии, придобити по време на войната, и да окаже всякаква възможна помощ на Гърция и Сърбия.

Момчилов е съгласен напълно с анализа на Кьосеиванов за вътрешната ситуация в България, vis-a-vis Русия, и вярва, че успешен преврат е единственият изход от руска доминация и превземане.

Съобщението също казва, че за съжаление Лондон е бил длъжен да разкрие на Момчилов, че ние сме в индиректен контакт с Кьосеиванов. Момчилов е бил нетърпелив да сътрудничи с Кьосеиванов, съгласно условията, цитирани по-горе, и предложи да му изпрати съобщение. По настояване на OSS – Лондон, Момчилов се съгласил да не предприема никакви действия от какъвто и да е характер, преди да получи съобщение от Берн.

По-нататък съобщението казва, че Канън е бил консултиран и е направил следните коментари:

1. Двамата лидери на групата Звено били добри хора.
2. Групата може би е способна като никоя друга да реализира възможностите.
3. Тъй като САЩ ще предложат вероятно малка помощ, ние не трябва да поддържаме фалшиви надежди.

На следващия ден 109 изпрати съобщение, че след изпращането на горното съобщение му е било казано, че групи от някои функционери в България са предложили да изпратят представители, за да разговарят за условията. Той ще ни държи информирани за това.

На 10 февруари C. (Charron – б.м. Л.Т.) обобщи вижданията на Момчилов пред Кьосеиванов. Той е бил много заинтересуван и по-специално е оценил високо декларираното желание на Момчилов да си сътрудничи с него. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) обаче има съмнения, относно възможността да се осигури сътрудничеството на армията за държавен преврат, ако от армията бъде поискано да напусне незабавно всички окупирани територии. Това ще отиде дори по-далече – каза той, от скорошната статия в „Правда“. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също така отбеляза, че в годините преди войната, когато Звено работеше за Българо-Югославска федерация, е било смятано, че трябва да се работи за споразумение с Гърция за излаз на Егейско море, който да се даде на федерацията.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) смята, че е важно да се установят комуникации в най-късо време с Георгиев и Велчев. До момента той не е имал възможност да го направи, но би могъл при първа възможност.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също така желае да е сигурен, че неговото сътрудничество за посочената цел не би предизвикала трудности със Звено , тъй като, когато е бил Премиер, той е предприел стъпки за разтурянето им. Но той не мисли, че те биха възразили, тъй като той е спасил живота на Велчев.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) заяви, че българското правителство оказва забележимо внимание на руския посланик в София, комуто е дадена пълна свобода. Той също така отбеляза, че български офицер, който наскоро е посетил Берн, е казал, че българската армия не смята себе си на разположение на Регентството.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) поиска да се изпрати съобщение на Момчилов, с обобщение на неговата реакция. Това ние съобщихме в Лондон, с предложение да се изпрати отговор на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

На 13 февруари, ние получихме съобщение от Вашингтон, силно настояващо и по убедителна причина, да спрем действията си по този въпрос за следващите десет дни.

Аз предложих К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да бъде информиран за първата част на съобщението, представящо съображенията на Момчилов, а да се пропусне частта, показваща условията, при които той би сътрудничил. Тази част от съобщението да му бъде представена три или четири дни по-късно, като получена след това.

На него трябва да му бъде казано, че ние бихме консултирали централата си – ако той желае, но трябва да имаме предвид точка 3 от коментарите на Канън.

Очевидно беше твърде късно да реализираме всяка от тези инструкции, но темата беше третирана с голяма предпазливост и ние нямахме персонален контакт с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), нито пък някога сме предлагали той да предприеме нещо по този въпрос, следователно на този етап нямаше причина да стигаме до препоръчваното от Канън в т.3.

Ние информирахме Вашингтон, че никакви бъдещи действия не са били обсъждани и ние няма да правим нищо, очаквайки бъдещи инструкции или от Вашингтон, или от Лондон.

На 19 февруари Вашингтон докладва, че отговорен източник съобщил, че повечето от лидерите на групата Звено, познати на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и Момчилов, са били арестувани.

На 7 март 109 информира 105 (полковник David K. E. Bruce – б.м. Л.Т.) и 110 (Алън Дълес – б.м. Л.Т.)  – за тяхна поверителна информация, че висша инстанция ни е наредила да информираме групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да съобщи на своите контакти , че представители на трите съюзни държави са готови да се срещнат с упълномощена група в Кайро.

Групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да получи всеки отговор, който бе дошъл от неговите контакти, и да го предаде чрез Офиса на Специалните служби на властите във Вашингтон.

Ние ще действаме като комуникационна служба, до пристигането на оторизираната страна в Кайро от съответната страна. В този момент пълномощията ни ще се прекратят.

Неофициално Държавния департамент препоръча членовете на групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да могат да подпомагат нашия посланик в Кайро, ако тяхното присъствие съвпада с това на посетителите (делегацията – б.м. Л.Т.).

Сериозно се обсъжда да се изпрати Феникс за срещата, ако тя се състои.

Ние запитахме Вашингтон, дали някое от тези неща да бъде извършено от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), във връзка с горното. Вашингтон отговори, че засега това трябва да остане конфиденциално и да не се споделя с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или с когото и да е другиго.

На 14 март ние съобщихме, че е вероятно, въпреки че не е сигурно, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) скоро ще пътува до България и, ако Вашингтон или Лондон искат нещо да му кажат, ще бъде желателно това да стане незабавно, въпреки че предаването на съобщението може да се забави до навечерието на заминаването му – ако те желаят.

109 отговори, че той смята за неразумно да се изпращат съобщения чрез К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или да комуникират с неговата страна чрез него, докато те не научат какво е развитието, произтичащо от инструкциите към Куюмджийски в Турция.

1. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) на 22 март и докладва, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) определено е решил да се върне в София веднага, след като това стане възможно. Но той желае неговото пътуване да бъде напълно тайно, дори за Момчилов, тъй като той не би искал пристигането му в София да се знае, за да избегнат възможни демонстрации и слухове. Той говори много енергично за своето намерение да направи всичко възможно, за да извади страната си от войната, и да установи дали има възможности в тази посока.

Тъй като Народното събрание ще заседава скоро, той би имал възможността да се срещне със всички политически лидери, а също така планира да осъществи контакт със Звено.

Той каза, че Георгиев и Велчев не са били арестувани, но се намират под постоянно наблюдение, че Петър Тодоров, който остава на свобода, има близки контакти с тях, и той подозира, че е оставен на свобода за тази цел.

Той също очаква да види Лукаш, Началника на Генералния щаб и разбира се Кирил и неговата сестра Евдокия, на които той има голямо доверие. Той каза, че Божилов, Министър-председателят, когото познава отблизо, е бил мошеник, който  също е готов за маневри.

Ако – смята К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), нещо може да бъде направено, той ще поиска правителството да концентрира в ръцете му всички преговори. В този случай, той предлага да се върне в Берн – за седмица или 10 дни, тъй като той разглежда Анкара като лошо място за преговори, бидейки твърде ориенталска и балканска, и от гледна точка на присъствието на лица, които той смята за опасни, в този случай.

Той отбеляза, че ако нещата се развиват по горния план, той би могъл на пожелае след завръщането си директен контакт с нас.

Всичко по-горе изобщо не е било поискано от C. (Charron – б.м. Л.Т.), нито той е направил коментар по него.

На 3 април C. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с Иван Радев, бивш секретар на българската легация в Берн, който се е върнал в България преди повече от година, за да заеме пост в Министерството на външните работи. Някога той е бил сътрудник на Момчилов в Женева. Неговите просъюзнически чувства са искрени и добре известни.

Радев съобщи, че съюзническите бомбардировки над София са предизвикали сериозна щети и руската легация използва техния морален ефект в коварна пропаганда срещу англо-саксонците. Руският посланик редовно повтаря, че руснаците не са извършили този акт. Радев е имал контакти с няколко от членовете на (руската – б.м. Л.Т.) легация и, докато тези лица не са правили директни изявления срещу англо-саксонските съюзници, общият тон на техните декларации клонеше деликатно към позицията на гореспоменатия.

Руснаците не разиграват комунистическата карта в България. Точно обратното – Посланикът търси контакти с демократичните кръгове, тези – които бяха фактически жертви на земеделския „натиск“ след предишната война. Руснаците търпеливо преследват тяхната политика, чрез бавни и лицемерни ходове.

Те никога не реагират на каквито и да е провокации от страна на българите.

Радев, който е свързан с Буров и е имал много разговори с него, преди да дойде в Швейцария, казва, че намеренията на Буров да дойде тук са били безсъмнено окуражавани от Борис – докато той е бил жив.

По това време, впрочем, в допълнение към невъзможността да се получи виза, Буров прие, че това пътуване е безполезно: „Няма възможна основа за разговори с англо-саксонците“. Буров също така отбелязал, че ако той би бил помолен да замине за Москва, той би тръгнал веднага.

Радев съобщи, че нелегалните в България са около 30 000. Те са организирани и въоръжавани главно от Русия. Той заяви, че миналата есен Петко Стайнов, един от най-влиятелните опозиционни депутати в българския Парламент, е произнесъл реч пред тази институция, която предизвикала голям смут.

Той заявил, че българският реванш не минава непременно през воюване на страната на Германия. С капитулацията на Италия Тристранният пакт всъщност е престанал да съществува и следователно България трябва да възстанови своята свобода. Германските войски трябва да напуснат страната и България трябва да прибере своите собствени войски от окупираните територии.

Речта е била дълга и е била шумно акламирана, независимо от яростния отговор на прогерманските депутати, те не дръзнали да поискат поименно гласуване. В шума и конфузията е било гласувано с „вдигане на ръка“ и, въпреки че правителството е имало подавляващо мнозинство, резултатът е бил точно обратен.

В отговор на това трима членове на кабинета са внесли своята оставка, но те били притиснати да запазят своите постове пред лицето на ултиматум от Германия, изискващ да не се правят промени в кабинета.

Радев каза, че действията на Куюмджийски в Турция са известни в България, но не им се е предавала значимост, с изключение на тези, които са печелили от неговите либералности.

На действията на Севов  – „Сивото Преосвещенство“ на цар Борис, който също бил в Турция, се гледало много по сериозно.

Според Радев, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е човекът, на който цяла България сега гледа. Неговите усилия да подобри позициите на България vis-a-vis нейните съседи и да създаде по-голям дух на сътрудничество между тях, което е било неправилно разбрано по времето, когато той беше Министър-председател, се цитират постоянно.

Неговият престиж е нараснал и се е смятало, че той бил „наследник“ на плановете на покойния Цар.

Дори неговите стари противници, които са се борили с него, когато той е суспендирал парламентарния режим, го смятат за човека, който може да изведе страната от хаоса.

На 7 април К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на C. (Charron –б.м. Л.Т.), че заминаването му се отлага, поради условията в Унгария. Ако той не би могъл да пътува през Унгария, той разглежда възможността през Югославия. Той се притесняваше много от това пътуване, с оглед на следните развития:

1. Парламентът е бил разпуснат след няколкодневна сесия, защото правителството и Регентите се страхували Парламентът да не ги свали. По тази причина е било важно да се втвърди вътрешната съпротива срещу правителството.
2. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) се страхува от събития, подобни на тези в Унгария. Той не вярва, че германците ще поискат българите да тръгнат срещу руснаците, но те вероятно биха поискали подкрепа от българската армия, в случай на англо-саксонска инвазия на Балканите. Той желае да направи всичко възможно да се запази българската армия непокътната и далеч от такива авантюри.
3. Преди да отпътува за Москва, съветският посланик е имал важен разговор с Премиера и К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) вярва, че руснаците предприемат реалистична политика спрямо България, с тенденция да се ориентира към Москва. За да се запази англо-саксонското влияние в България и да се втвърди съпротивата към германците, той се надява англо-саксонците да могат да адаптират съответни политики относно България, по възможност, координирайки действията си с руснаците.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) подчертава, че бомбардирането на резиденцията на Царицата Майка и нейните деца във Враня на 24 март е имало плачевен ефект, добре че за щастие не е имало жертви. Той казал, че атаката е била извършена от отделна ескадрила и изглежда тя не е имала друга цел.

На 12 април К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) информирал C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той ще отпътува същия ден за София. Ние препоръчахме на Вашингтон, когато той пристигне, да се прекратят бомбардировките над София за няколко дни, за да му се позволи да направи необходимите контакти и да види, дали може да започне нещо. Вашингтон отговори, че това предложение не е работещо.

На 21 април ние съобщихме на Вашингтон, че пресата е съобщила за пристигането на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), който планирал да се върне скоро в Швейцария. Вземайки предвид това и факта, че ако нещо се предприеме, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) би имал авторитета да преговаря, ние предложихме дискретно да установим контакт с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) след неговото завръщане, ако той пожелае това.

1. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) след неговото завръщане и на 14 май ни изпрати картината на условията в България.

1. Той е видял регентите при три случая за дълги разговори, но не е успял да види никой от тях отделно. Той се е срещал често с Министър-председателя и други водещи личности. Регентите били напълно в ръцете на германците, а Филов практически е бил германски агент. Принц Кирил е бил разочарование и изглежда, че няма собствена политика или ако има, той умно я прикрива.

Германският посланик бил напълно информиран от Филов за всяко българско действие. Висшите български офицери, вкл. ген. Лукаш, били германофили, но най-голямата част от населението гледала към руснаците. Буров силно препоръчвал преговори с руснаците и настоявал К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да формира кабинет с тази цел.

2. Руското поведение се втвърдявало – остра нота била изпратена с оплаквания от германското използване на летищата и черноморските бази. Българският отговор бил значително неудовлетворителен. Според информацията на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и неговите собствени наблюдения, не е имало германски самолети в България и, докато имало много германски служби, не е имало концентрирани войски и само около 100 морски съдове в българските черноморски бази. Руснаците били потърсени, за да се съгласят с назначението на нов български посланик, но те не отговорили.
3. Божилов също настоял К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да оглави ново българско правителство и се съгласил да служи под негово ръководство.

Регентите отправили същото искане, а също и политическите лидери, вкл. Буров, Мушанов – старият демократичен водач, и Гичев – земеделският водач, който обещал да издаде прокламация на своята партия, обещаваща пълна подкрепа. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също вярва, че комунистите ще го приемат, съдейки по бележката, направена от руския шарже д’афер до Буров.

4. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) отбелязал, че той не е пожелал да приеме тази задача и да стане Керенски на своята страна. Той вярвал, че съветската окупация означава съветски кабинет в България. Той също казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той би приел само при условие, че има пълна свобода да определи външната политика и да подбере своите сътрудници, без съгласие на Регентите, плюс разпускане на настоящия парламент, който бил корумпиран и дълбоко компрометиран. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) бил убеден, че Регентите ще отхвърлят тези условия и ще използват ситуацията да го дискредитират.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на регентите и Министър-председателя – по свое убеждение, че Германия е изгубила войната и неговите събеседници или се съгласявали, или не били способни да намерят аргументи срещу това. Той разглежда тяхната настояща политика като неразбираема и водеща страната към разруха. Министър-председателят, който е бил интелигентен мошеник, полагал усилия да промени тази политика и, въпреки че неговите средства са били ограничени, той се стремял да установи известни контакти с руската легация.

5. Следствие на дезорганизацията – резултат от бомбардировките, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не успял да види много от депутатите и установил, че много от поддръжниците на Звено били интернирани и неспособни да предприемат действия. Въпреки че парламентът не можел законно да се събере отново преди края на октомври, една ранна правителствена криза и криза в Регентството изглеждала вероятна, с възможен резултат, ново предложение да се отправи към К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да формира кабинет. В светлината на такава евентуалност, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) изрази желание да осъществи лични контакти с англо-саксонците.

6. Руската легация толерирала разпространението на слуха, че Русия подкрепя формирането на автономна Македония и не би възразила на някои териториални придобивки в Тракия. Срещу това, западните съюзници поддържали формулата за безусловна капитулация. Независимо от това К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не е лансирал идеята за англо-саксонска ориентация на неговата страна и изразил нежеланието си да поеме властта, преди предварително да се изяснят въпросите с англо-саксонците.

7. (В оригинала е 9, но номерацията на страниците е точна – б. Л.Т.). К.(Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) съобщил, че когато Куюмджийски е пристигнал в Истанбул, той е телефонирал на своя бивш служител Попов, казвайки, че има да предаде важни неща на българското правителство, и иска Гунев, управителят на Народната банка, или Каракашев, заместник-директорът, да се срещнат с него. Горният е докладвал на Премиера, който вече е бил напълно информиран от ГЕСТАПО. Министър-председателят решил да не изпраща нито един от двамата, пожелани от Куюмджийски, но изпратил Севов, чийто доклад е имал за резултат прекъсване на контактите с Куюмджийски.

На 26 май Британската легация в Берн получила съобщение от Момчилов – за К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и друго – изпращано до ген. Никола Михов, чрез К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

Съобщението до Михов казвало, че положението в България се приближава до климакс и няма повече време за политически маневри. Единственият път, отворен за България, е да установи незабавно контакт с Щаба на Съюзниците, така че – което е най-съществено за българските бъдещи позиции и планове и решения, които в крайна сметка да се вземат общо от всички съюзнически сили. Момчилов предлагал да направи всичко, каквото може, за да помогне. Независимо от факта, че това съобщение е дошло от Форин офис, британците предпочетоха контактите с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да бъдат централизирани чрез нашите контакти, за да се предотврати преплитане на действията.

К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) посочил на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че по времето, когато имало някакво решение за кабинетна криза в София, никакви конструктивни стъпки не са били предприети от него. C. (Charron – б.м. Л.Т.) ни информира, че новият български кабинет се състои от лица, които не са приятелски настроени към К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), следователно неговите контакти и средства в България били вероятно ограничени. Ето защо, той препоръча да изпратим писмото до ген. Михов чрез един от нашите собствени канали, ако Момчилов е съгласен с това.

Съгласие да направим това беше дадено веднага от последния.

На 4 август К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) ни съобщи, че за първи път, откакто е посланик, той е получил доклад, обясняващ политиката на българското правителство. Политиката е била да задоволим, колкото е възможно, руските искания, без в същото време да скъсаме с Германия и правителството да получи германското съгласие за някои конкретни точки. Евакуирането на германските нападателни морски сили от Варна и Бургас, например, като тези сили са били концентрирани в Констанца. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) смята, че това правителство скоро ще го помоли да осъществи контакт с англо-саксонците.

4 декември. Милев, новоназначения български посланик в Берн, казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той желае да установи контакт със съюзническите власи в Швейцария, по-специално с американците. Той би желал да се постави изцяло на разположение на AWD (Allen Welsh Dulles), за всяка информация, която той би пожелал.

7 декември. Милев се е обадил на JKH, който изразил надежда да му върне обаждането скоро.

Целият материал – ТУК

.