В последно време се чудя как се чувства човек, когато изтрещи. Досега не ми се е случвало, но като гледам накъде се е запътила Америка, нищо чудно след някоя и друга година и тук изтрещяването да стане национален спорт.
Разбира се хората тук ще трябва да се потрудят, докато ги стигнат българите. На първо място, в България, откакто се помня, се практикува масово оцеляване на кратки разстояния – ден за ден. Този спорт е популярен най-вече сред младежта. При по-зрялата възрастова група се наблюдава сезонно оцеляване през зимата или през летните отпуски, както и оцеляването в работата, докато не сменят шефа. Пенсионерите са шампиони по маратонско оцеляване с голяма награда – фалит на пенсионият фонд и девиз: „На пук няма да пукнем!“.
В Америка тепърва ще постигаме „Аз“-овете на оцеляването. Американците се имат за най-оцеляващата нация на света, но изобщо не са познали. Какво е оцеляване по американски? То е активна дейност. Те, горките, си мислят, че като учат упорито, работят на по три работи, започват нов бизнес, изобретяват и внедряват нови технологии, оцеляват най-ефективно. Тепърва ще трябва да постигат мъдростта на принципа „Не могат да ми платят толкова малко, колкото мога да не работя“. А пък ефективността на решаването на лични проблеми през работно време ще трябва да се възпитава у тях с поколения. Не е невъзможно, но ще отнеме доста време, докато обикновеният американец разбере, че моето си е мое, а чуждото също е мое, ако успея да го взема, без да ме усетят.
За да се постигне високо спортно майсторство в оцеляването, е необходимо овладяване на още една много важна дисциплина. Това е „Виновна топка“. Българите са дотолкова напреднали в тази дисциплина, че от повече от двайсет години не съм срещал българин, който да е виновен за нещо. Топката на вината не се задържа и за части от секундата в нито един играч. В самия момент, в който можеш да си представиш, че някой българин има и минимален шанс да бъде виновен за нещо, изведнъж, като с магическа пръчка, се оказва, че всички наоколо са виновни, но в никакъв случай не и въпросният българин. Вината мигновенно е телепортирана във всички възможни и невъзможни посоки. По средата на бушуващ огнен обръч от вина, нашият българин остава невредим, в чисто бели одежди и с нещо като нимб около главата.
Тук, в Америка, има надежда за развитие на „Народната топка“ в средите на политическата класа, потомствените социално слаби и организации от сорта на „Black lives matter“ или LGBT. В тези среди също не се срещат много хора, способни да се огледат в огледало. Така че надежда има американците да овладеят първите два спорта от националния български триатлон – „Оцеляване“, „Виновна топка“ и „Изтрещяване“.
Изтрещяването е сравнително нов спорт, даже и в България. Доколкото разбирам, изтрещяването е постигане на такова състояние, при което човек започва да вижда около себе си единствено „Тях“. Всички в момента на изтрещяването стават „Те“. „Те“ – виновните за това, че непрекъснато оцеляваме; „Те“, заради които непрекъснато трябва да прехвърляме вината; „Те“, които живеят в сянката на живота ни и оттам хитро и подло подръпват конците, вързани за ръцете и краката ни, за да на свалят в калта при най-плахия опит да се изправим.
Докато „Те“ живеят в сенките, още не сме изтрещяли. Изтрещяваме, когато не мовем повече да се борим с неизвестен враг. Години наред „Те“ управляват живота на, години наред „Те“ ни държат в мизерията, убиват мечтите ни, провалят начинанията ни. В един момент вече не можем да търпим това издевателство. Искаме да ги хванем за гърлото, да им разбием мутрите, да ги разкъсаме на парчета и да се освободим от „Тях“ веднъж и завинаги. Но как да се освободиш от този, който не съществува? Помните ли „Хотел Калифорния“? – „We are all prisoners here of our own device”. Един е изходът.
Изтрещяване – състояние на вечна война с целия свят.
Свободата ни е в нас и е на една ръка разстояние. Просто трябва да си дадем разрешение да правим грешки. Сами на себе си да си го дадем и да го позволим и на другите около нас. Опитах – не стана. Ще опитам пак. От сто опита един е достатъчен, за да стане замисленото и да се придвижиш с една крачка напред. Позволявайте си да опитвате и да опитвате пак и отново, и оценявайте хората не по това колко много са успели, а по това колко много опитват. Ценете успеха, постигнат след множество неуспешни опити, повече от този, постигнат благодарение на случайно стечение на обстоятелствата. Опитвайте сами и приветствайте опитите на други. Окуражавайте ги да опитват и те ще окуражават Вас. Поварвайте – тези, спечелилите случайно на тото, не са щастливи хора. Целия си останал живот те посвещават на две неща. Да пазят плодовете на успеха си от другите и да ги убеждават, че успехът им е заслужено следствие на някакви техни качества. Това е жалък живот, още повече, че е възможно да убедиш другиго в лъжа, но себе си – никога.
Опитвайте, приемайте вината като подарък от съдбата, който ще Ви научи какво да не правите в бъдеще, признавайте грешките си и живейте! Започнете от вчера.
Ние допуснахме грешка в Америка. Голяма и глупава грешка. Разделихме се и застанахме зад двама нищо незначещи и неспособни на нищо индивиди, на които изобщо не им пука за нас или за когото и да е било другиго. Забравихме, че сме американци и нашата съдба винаги е била в нашите ръце. Забравихме да живеем и се замислихме как да оцеляваме.
Не и този американец. Аз съм прекалено много българин, за да се върна сега към оцеляването, „Виновната топка“ и да започна да изтрещявам.
Животът е прекрасен и възможностите – безкрайни! Аз смятам да продължавам да греша, опитвайки! Сега ще се замисля за следващата глупост, която ми се прави, а на Вас, безгрешните, Ви пожелавам приятно изтрещяване.
Кой е новият президент в Америка ли? Аз съм президентът на Съединените американски щати на Виктор. Останалите са просто едни клоуни, които в никакъв случай не трябва да бъдат възприемани насериозно.
Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
.
