За медиите и илюзията за избор

Преди 1989 г. българските средства за масова информация бяха използвани за налагане на контрол върху общественото съзнание. Днес, над 30 години по-късно, едва ли ще си спомним много вестници и списания от онова време, но те не са били никак малко.

Ето какво пише на своя сайт Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност:

“До 1967 г., контролът на излизащите в НРБ печатни издания е осъществяван от Бюро „Печат” при ДНМ – ДС. Бюрото контролира излизащите в София 143 списания, 126 ежедневници и периодични вестници, издателската дейност на 100 книгоиздателства, 130 печатници и около 400 вестникопродавци.
Акцентът върху работата на службата е поставен върху редакциите на вестниците с най-голям тираж: в.“ Отечествен фронт“, в. „Народно земеделско знаме“, в. „Свободен народ“, „ Земеделско знаме”, „Изгрев”, „Работническо дело” и в. „Народ”.
След 1967 г., агентурно-оперативното обезпечаване на тези издания е поверено на Шесто управление на ДС. Обекти на неговата дейност са също и редакциите на вестник „Знаме“, в. „Литературен фронт“, в. „Поглед“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“, в. „Труд“, в. „ Антени“ от 1971 г., списание „ Паралели“- от 1970 г. , списание „Съвременник“ и др. Българското национално радио, Българската телевизия и БТА са поверени на отдел I-ви към същото управление.”

Във Факултета по журналистика, по думите на училите там, “се застъпваше теорията на Ленин за ролята на печата като организатор и пропагандатор на държавните интереси. Абревиатурата КАПО (колективен агитатор, пропагандатор и организатор) поглъщаше в себе си илюзиите за свобода и индивидуален подход към фактите”.

За разлика от социалистическа Народна Република България, в която контрол над медиите са имали Партията и няколко отдела на ДС, към 1985 година в САЩ 90% от медийното съдържание се е контролирало от над 50 различни компании.

Но само за 25 години, картината в САЩ се изменя коренно.

Тази графика, създадена от Д. Джейсън, която е публикувана във Frugal Dad през 2011 г., ни показва, че почти всички медии в Америка идват само от шест големи компании (пълната инфографика може да намерите ТУК). Към днешна дата те щяха да са още по-малко на брой, ако към тях не се присъедини и Гугъл.

Фактът, че няколко компании притежават почти всичко, демонстрира „илюзията ни за избор“. Може да ни изглежда, че имаме неограничени възможности, но дали това е така?

Залети сме с това, което медийните олигарси искат да попием. Същото може да се каже и за големите технологични компании, които притежават социалните медийни платформи – като Facebook, Twitter, Instagram, YouTube и др.

Вижте долу водещите уебсайтове за социални медии в Съединените щати през октомври 2020 г. въз основа на дела на посещенията.

А по-голямата част от онлайн съдържанието, което виждаме в Интернет, се контролира от Comcast, ATT и Verizon.

Бен Багдикиян, носител на наградата „Пулицър“ и бивш декан на Висшето училище по журналистика в Университета Бъркли, далеч преди последните избори описва медийните гиганти като „картел“, който има достатъчно влияние, за да промени дори политиката на САЩ и да определи социалните ни ценности.

“Това, което би трябвало да ни тревожи най-много – казва Багдикян, – е стесняването на избора. Те контролират и не доставят на избирателите пълния спектър от възгледи и информация, с които да се избере президент и правителство. И това е опасна тенденция, която заплашва самата демокрация.”

Едва след смъртта на Багдикиан през 2016 г., стана известно, че администрацията на Никсън и ФБР са разследвали покойния журналист за ролята му в получаването на документите на Пентагона известни под името Pentagon Papers, което показа, че американски служители систематично са подвеждали обществеността за войната във Виетнам.

През 1983 г. Багдикиан публикува „Медиен монопол“ – изследване на нарастващата концентрация на новинарските издания в ръцете на няколко големи конгломерати. Книгата помогна да се вдъхновят различни хора в групи за наблюдение и за реформи в медиите. Въпреки всичко през 2004 г. авторът ревизира „Медиен монопол“ като „Новият медиен монопол“, отбелязвайки, че 50-те големи медийни компании, цитирани в първото издание на книгата му, са намалели до пет.
Тези няколко компании владеят мълчаливите несъгласни и цензурират съдържанието, което не отговаря на наложения дневен ред.

В днешната икономика, ориентирана към парите, е почти невъзможно независимите медии да се конкурират с тези няколко гигантски корпорации. По-долу ще дам пример, как е блокиран (неоснователно и без обяснение) блогът andrey.nenov.com на моя приятел Андрей Ненов.

Ето ви един откъс от публикация в блога на Андрей, към която Фейсбук не ми позволява да поставя линк:
«И така, целият 20 век минал, в надпревара кой вестник ще издаде по-интересен, по-стойностен материал, защото, колкото по-качествено, колкото по-интересно, толкова повече читатели. А броят на читателите означават и …пари. Проста зависимост – по-високо качество – повече пари. Журналистите зависели от издателите. А издателите зависели от читателите – те им плащали, за да могат да назначават по-добри журналисти, които да пишат по-интересни и неизвестни неща. Но журналистите внимавали какво пишат, защото лесно можели да бъдат вкарани в съдебна зала, ако кажат за някой, че сестра му е… Не напразно имало главни редактори, коректори и какви ли не отговорни лица в медиите.
Daily Mirror например през 1956 е имал разпространение от 4,649,696 , през 2010 – 1,218,425, а през 2019 – едва 508,705. 9-10 пъти намаление.
Когато медиите се издържат от своите читатели, те се съобразяват с тях – защото -> престават да те харесват -> престават да те купуват -> по-малко пари. Чисто пазарна и честна икономика. И журналистите търсеха, копаеха, създаваха интересни материали.»

Това, което се е случило с блога на Андрей Ненов, може да се случи с всеки от нас, с любимите ни автори и меди. Последното доказателство е как това се случва с действащия американски президент, чиято прессконференция от 6 ноември бе прекъсната по средата от трите големи американски телевизии (Big Three) – Ей Би Си (ABC, собственост на „Дисни“), Си Би Ес (CBS – собственост на ViacomCBS) и Ен Би Си (NBC – собственост на Comcast).

Какъв е изходът?
Бен Багдикиан (Ben H. Bagdikian), който знаеше, че журналистиката трябва да служи на хората, а не на силните е казвал: Тhe way to assert the right to publish is to publish (Начинът да се отстоява правото на публикуване е да се публикува).
Дайте своите предложения и коментари. Всички заедно можем да се преборим за правото да знаем.