Всяка година на 6 ноември, по повод Деня на Западните покрайнини, и на 27 ноември, Деня на подписването на Ньойския договор, слагам символа на Западните покрайнини – черната забрадка, на фона на българското знаме върху паметника на Левски в Босилеград. Сутрин го слагам, вечер го прибирам.
Тази година, поради наложените мерки за защита от КОВИД-19 и невъзможността да се проведат други събития, с които да отбележим тези тъжни за нас исторически дати, на 6 ноември отново сложих този символ на паметника на Левски и няколко скромни афиша, с които исках да припомня за 100 години от окупацията на Босилеград. След няколко дена съседите дойдоха да ми кажат, че лично кметът на Босилеград е ходил да къса афишите.
Днес, 27 ноември 2020 г., се навършиха 101 години от подписването на Ньойския договор и аз пак сложих черната забрадка на фона на българското знаме, с датата 27.11.1919 г. и цветя пред паметника на Левски.
След няколко часа в къщи дойде комуналният инспектор и доста стестнително ми каза, че му се обадили от полицията да ме предупреди, че по нареждане на прокуратурата трябвало да сваля черната забрадка с българското знаме от паметника на Левски. Попитах го за някаква писмена заповед, а той ми каза, че нямал такава, но просто така устно му наредили да ми предаде да махна черната забрадка. Казах му, че ще я сваля след малко и така и направих.
Вероятно, по примера на македонските, и босилеградските управници много се дразнят, когато им се припомнят срамните дати от историята. Защото окупацията на Босилеград и подписването на Ньойския договор безспорно са срамни дати не само в българската, но и в сръбската история. Удиви ме само малодушието на управниците, които нямат сили да погледнат една черна забрадка. Затова пък ние години наред по сръбските вестници, социалните мрежи и телевизиите, поне по два пъти месечно сме длъжни да четем и слушаме колко сме лоши ние, българите, за 30 000 Сурдулишките мъченици, избити от сръбската армия, за Топлишкото въстание, за българската окупация на Южна Сърбия и Македония и т.н.
Димитър Димитров-Треперски
Босилеград
.
