На 11 ноември Българската православна църква почита паметта и на св. св. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий. Виктор – войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка, на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
Имененици днес са: Мина (от гръцки лунен, месечен), Минко, Минчо, Месечко, Луна, Виктор, Виктория, Викентий. Честито на всички именници!
Свети великомъченик Мина Котуански (Фригийски) е християнски светец. Той е египетски воин, служил в град Котуан (Фригия), по времето на императорите Диоклетиан (284-305) и Максимиан (285-305). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.
Веднъж на тържеството в чест на езическите божества гражданите устроили “шумни зрелища и гнусни жервоприношения”. Като научил това отшелникът Мина влязал в града и “започнал да изобличава самозабравилите се езичници”. Градоначалникът наредил да бъде арестуван “смутителя на тържеството”, след което го подложил на мъчение: бой с волски жили, стъргане на тялото с железни куки, обесване надолу с главата. Накрая воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена гробница и базилика, в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса. По-късно те били разрушени от арабите.
Св. Мина е покровител на всички, които са си загубили нещо, помага им да го намерят, поддържа надеждата им, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие обаче да не се пристрастяваме към вещите, да не тъгуваме отчаяно за тях. Той е лечител. Свети Мина е покровител на жените, затова към него са насочени молитвите им за драве на дома, за деца и челяд, за радост и благополучие в дома. Закрила от него очакват пътниците и воините.
На някои места в България свети Мина се смята за покровител на вълците, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — деня на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал „мратински“, през които дебнели най-страховитите болести. В Сливенско, Котленско и др. се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри. В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците. В Средните Родопи до 1920-1930-те години всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка).
Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.
Последният ден на Вълчите празници е зимният Симеоновден. Той се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат „Симеон Бележник“, защото белязва хората, като им оставя рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
Според поверията, страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.
В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.
По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.
Източници: Pravoslavieto.com, Zadoma.com., “Български светци и празници” – Лилия Старева
Името „Свети Великомъченик Мина“ носи българска църква в гр. Кюстендил.
Тя се намира в западната част на града. Построена е през 1934 г., в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“, по проект на архитект Антон Торньов. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взима решение да бъде построен нов храм. Проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20.06.1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „Свети Александър Невски“ в София. Окончателното приемане на обекта става на 12.07.1933 г. Освещаването на храма е извършено на 04.11.1934 г. от софийския митрополит Стефан. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високи купола, с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Стените на храма отвътре са покрити със стенописи. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. Иконостасът е дело на Коста, Евтим и Петър Филипови от от село Осой, сега в Република Македония. Художникът Апостол Христов Фръчков от София изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите, и цялата вътрешна обстановка. Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на Българската православна църква.
.
