Ей, вече не знам как да се побъркам, по македонски или по български.
Зоран Зайев ми вели, още говори, че щял да влегува во Европската уния као македонец, с македонски язик.
Стево Коминтерна ми поскажува дека правото му да се идентификира као македонец не подлежи на преговори.
Катето Захариевна ме убедува дека да споменуваш Тито во регионот на Скопйе е като да се сетиш за Хитлер около Бранденбургската врата.
Агентот на ДС и комунизмот Иван Каракачантичката свири край на мача, защото македонците сметали ЕС за нещо като еСеСеСеР.
Таман напълно да обезумея, македонците Дац и Александар (не Велики) пишат писмо на главатаря, че чОвек по-дОбре живее сос соседот, щото винаги може да му поиска назаем некой цар, ако му е свршил диалектот – язик, или ако му се е разпаднала федерацията – стълба, за да може да влезе през прозореца в друга федерация.
Пък нашийот главатар строго потвърждава, че така било между съседи.
Превъртех, значи. ДосЕга знаех, че по времето на Гоце (не президента), Даме, Борис Сарафчето, Постоль, Ванчето ние с македонците не бяхме съседи, ми току си бехме братя.
Ех, мъка, мъка, да ви плюкам на федерацИите.
Чавдар Николов
.
