.
Разказ от Хасан Ефраимов
Тези дни, понеже скучая и от немай къде се зарових из безкрайните дебри на НСИ. За незнаещите, това е Национален Стъкмистически Институт. Там се събират всякакви данни от цялата страна и накрая се стъкмяват.
Ся, веднага ще се намерят такива, които ще кажат, че не съм прав да го наричам така, но аз веднага ще им отговоря: „Като знам какви данни подавам аз…“.
Винаги в началото на годината получавам писмо, в което в тридневен срок ме задължават да подам данни за всички преминали болни през предходната година. Писмото винаги е подписано и подпечатано от съответните здравни власти, и накрая винаги завършва със заплахата, че ако пропусна срока…
Аз не знам защо не взимат данните от Здравна каса, след като през цялата година, всеки месец, съм им подавал диагнозите и ги имат наготово. Най-вероятно, за да ми е гадно и за да броя три дни, а и за да докажат, че всичко в тази държава е стъкмистика.
По принцип, нищо не си слагам на сърце от доста време и писмото го захвърлям. Аз, ако гледах досега за всички пропуснати срокове… Подсеща ме винаги сестрата.
– Докторе…
– Какво?
– Трите дни минаха!
– Какви три дни?
– Дето, ако не подадем отчета и…
– И…!
– Да, ама те минаха преди три седмици.
– Аз ли да го пиша?
– Не мога сама, докторе.
– Добре, пиши.
Взима формуляра сестрата, ама така, с желание награбва химикала, а аз започвам с голямата баданарка. Тя задава въпросите, а отговорите чинно ги нанася във формуляра.
– Брой работещи лекари в лечебното заведение?
– Че разрешенията на лекарите не издават ли те?
– Те издават – отговаря ми всяка година.
– Тогава защо питат мен?
– Навярно не помнят, докторе.
– Аз ли да помня, вместо тях?
– Брой аборти?
– 20.
– Сякаш бяха повече.
– Добре, направи ги 40.
– По желание?
– 35!
– По медицински показания?
– Колко е 40 минус 35?
– 5.
– Тогава защо питаш мен?
– Понеже има и графа „други видове“, докторе.
– Не съм чувал за други видове. Там пиши нула.
– С едно, с две, с три и повече деца.
– Отде да им знам децата аз. Пиши ги по равно.
– 40 не се дели на 3, докторе.
– Тогава направи ги 30 на 10.
– Не остава за третата графа, докторе.
– Ми, напиши тогава нула. Да не са луди на днешно време да правят три и повече деца?
– Безплодие, докторе?
– Пиши 5.
– А, сякаш станаха повече, докторе.
– Що пък да са станали повече?
– Щото поостаряхте, докторе. Докато бяхте млад, в тази графа винаги отбелязвах нула.
Та, чета на страницата на НСИ, че трите най-чести болести – причина за смърт, са инфаркти, злокачествени новообразувания и инсулти. Да, ама ги дали и по години.
– Брех, мамито… – не издържах и се плеснах по челото. Истината ме заля като горещ душ – Почти всички са 70+.
С намаляването на възрастта честотата падаше, а при деца клонеше почти към нула.
– Брех, мамито – изрекох още веднъж, така, профилактично. – Че то е баш като при Ковида, бе.
Но не спрях дотук.
Поразгледах още десетки болести и винаги се забелязваше същата зависимост.
– То, тези деца и младите не ги лови ни инфаркт, ни инсулт, ни Ковид… – направих научен извод. – И слава Богу! Навярно вроден имунитет!
Всъщност, започнах да пиша научен труд. Търся връзката между болестите, смъртта и 70+. Ако я открия, смятайте, че на Ковида работата му е спукана, и без Нобелова награда едва ли ще ми се размине.
.
