.
ЧОВЕКЪТ, ПОЛИТИКО!*
Особено във време на криза – като тази с коронавирусната пандемия и ваксинодемия, „емпатията е сила, която поддържа обществото цялостно, и ние трябва да се научим да я прилагаме“. През 1859 г. в „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин написа: „Оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от емпатията и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.“
Емпатия и алтруизъм са характерни изяви на духовно богатите личности. И, разбира се, метаноя (гръцки – позитивна промяна на мисленето и още, покаяние, прошка). Взети заедно, те са conditio sine qua non (условие, без което не може) да се сътвори антропоцентрична демокрация. Ще ни научат ли коронавирусите да бъдем по-умни-и-разумни, по-смирени, по-съпричастни?
И пак стигаме до максимата „Достоевски ми даде повече от Гаус“, изречена от Алберт Айнщайн. Тоест, от поети и писатели можем да научим повече, отколкото от учените.
Урок от Христо Фотев
Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.)
Урок от Марио Варгас Льоса
В „Перуанският евреин, който стана индианец“, Марио Варгас Льоса пише за Саул, който казва за индианците: „Най-важното при тях е самообладанието, братко. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата, и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица.“
Урок от Достоевски
В „Братя Карамазови“ Достоевски пише: „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?“
Урок от Албер Камю
В нобеловата си книга „Чумата“ Камю описва какво става с човешкия живот при сблъсъка със смъртоносна бактерия, обсадила един град в Алжир. Там пише: „Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото – здраве, честност, морална чистота… – е резултат от волята, която не бива никога да отпада.“
Урок от Йорданка Петкова
“Да знаеш, момчето ми, зашета ли в света Чума, значи Господ иска смирение! Дълъг език, хаплива душа и неблагодарен човек, не водят до убаво! Убав път е тоз, дето ръка за ръка крачат хората и с песен хляба си вадят. Господ кога правил света, сърцето си е подложил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Че как така да се върти и Земята спокойно? Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божият свят, а човешкият! Е за туй иде пак Чума! Да ти пламни тялото, къщата и родата, та да изгори лошотията и наново света да утихне, и да се смири пред Любовта!
Коледа тропа на вратите ни, ставайте да посрещнете Божия син в домовете си!”
Важнослов
Пандемията на алчността и простотията е по-вредна от вирусните пандемии – руши всичко хубаво в човека, обществото и държавата. Суперлибералната (транслибералната) чума е по-опасна, отколкото коронавирусната.
Махнете маските на Homo Economicus – вижте статията на проф. Belle M. Hegde, озаглавена „Homo Economicus Masquerading as Homo Altruisticus“ (Homo Economicus, маскиран като Homo Altruisticus), публикувана в Journal of Indian Academy of Clinical Medicine, 2010; 11(2): 92-95. Все пак, във „Вечната истина” Достоевски споделя убеждението си, че „хората могат да бъдат прекрасни и щастливи, без да губят способността си да живеят на земята. Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората.“ И още, в „Сънят на смешния човек” той е написал: „В един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди.“
Разбира се, не става дума за „нов световен ред“ („голямото нулиране на капитализма”, европейската „Зелена сделка”…), обсъждан на световни форуми на милионери и милиардери.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––
* “Човекът, глупако“ – написа писателят Георги Господинов в статията си за голямата смъртност от COVID-19 в България, перифразирайки „Икономиката, глупако!“, изречена от един президент на САЩ през 1990-те години. В настоящата статия замених „глупако“ с „политико“ и подзаглавието й стана „Човекът, политико!“ – макар че това е тавтология, повтарям се.
.
