.
Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ изпрати на 3 декември т.г. обръщение до президента Радев, премиера Борисов, председателя на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина, министрите на правосъдието, на образованието, на външните работи, председателя на ДАБЧ, българските посланици в Украйна, Молдова и Казахстан, Българската православна църква. В обръщението се казва:
„За съжаление трябва да констатираме, че за поредна година наблюдаваме неспазване на действащата законова и подзаконова нормативна база. Отново настояваме за точно изпълнение и спазване на българското законодателство, и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е необходимо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в съответствие с настъпващите промени.
След обобщаване на направените по електронен път предложения от България и чужбина, и анализ на актуалните проблеми на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и други страни, искаме да поставим пред Вас следните въпроси…“
Следва целият текст.
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Поради създалата се епидемиологична обстановка в България и по света, през настоящата 2020 година не успяхме да проведем „на живо“ традиционната кръгла маса на тема: „Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации“. Това обаче не означава, че проблемите, които се трупат или създават, трябва да бъдат отлагани. Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ изпрати писма до организациите на българите в Украйна, Р. Молдова, Р. Казахстан и др. държави от ОНД, както и до отделни личности в тези държави, с призив да изпратят по електронен път казусите и въпросите, които стоят на дневен ред за решаване. След тяхното получаване като централен се открояваше този за състоянието и перспективите на политиката на България спрямо българските общности зад граница.
България се стреми да води последователна държавническа политика спрямо сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан и страните от ОНД, за което говорят приетата през 2014 г. Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г., и Програмата на Правителството за българите в чужбина за периода 2017-2021 г. За ефективната им реализация, обаче, е необходимо точно прилагане на приетите досега нормативни документи за работа с българските общности зад граница, чието приемане през годините е резултат от усилията и на гражданския сектор в България, както и на българските обществени организации в чужбина. За съжаление трябва да констатираме, че за поредна година наблюдаваме неспазване на действащата законова и подзаконова нормативна база. Отново настояваме за точно изпълнение и спазване на българското законодателство, и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е необходимо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в съответствие с настъпващите промени.
След обобщаване на направените по електронен път предложения от България и чужбина, и анализ на актуалните проблеми на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и други страни, искаме да поставим пред Вас следните въпроси:
I. Приветстваме дългогодишната политика на страната ни за улеснено предоставяне на българското гражданство на основание български произход, която продължава да приобщава хиляди наши сънародници към страната на предците им, и в същото време сме длъжни да посочим някои проблеми, нерешаването на които е в състояние да накърни заложените в законодателството добри намерения:
1. За пореден път настояваме да се спазва срокът от 12 месеца за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ за придобиване на българско гражданство на лица от български произход, както е заложено в чл. 35 на Закона за българското гражданство (ЗБГ). За поредна година получаваме сигнали, че този срок не се спазва и това не се дължи на факта, че от кандидата за получаване на българско гражданство се изискват допълнителни документи или уточняване на вече подадените такива.
2. Относно въпроса за българския произход, който е неразделна част от процеса за придобиване на българско гражданство и е условие за адекватното функциониране на Закона за трудовата миграцията и трудовата мобилност: приветстваме спазването на едномесечния срок за издаване на удостоверението за български произход от ДАБЧ. Продължава да съществува обаче проблем за онлайн записване за подаване на документи за получаване на удостоверение за произход – платформата не работи – „отключва“ се за много малък период в неопределено време, хората дълго не могат да запишат час за подаване на документите си. Същата е ситуацията и за онлайн записването за подаване на документи за гражданство. Вече стана проблем и получаването на указа за придобиване на българско гражданство, поради същия казус – онлайн записването става за месеци напред. Това буди сериозни съмнения за корупционни практики. Министерството на правосъдието и ДАБЧ да разрешат казуса, като възможността за онлайн записване да става в разумни срокове.
3. След получаване на указа, с който нашите сънародници от чужбина придобиват българско гражданство на основание български произход, тези лица подават документи за получаване на ЕГН. Има два варианта за неговото получаване – след 5 дни, какъвто е законоустановения срок, или по нерегламентиран начин, което ускорява получаването на ЕГН – то е готово още на следващия ден. Кандидатите за ЕГН са принудени да плащат на посредници, тъй като чакането 5 дни на хотел се оказва твърде скъпо за тях. Призоваваме българските власти да намерят механизми за пресичане на корупционните практики. Един от тях – може да се въведе старата практика ЕГН-то да се получава на следващия ден от получаване на указа. По-малко приемлив, но е вариант – да се установи такса за експресна (до 8 работни часа) и бърза (до 3 работни дни) услуга за получаване на ЕГН. По този начин средствата ще постъпват в общинския бюджет, а не за корупционни схеми.
4. Настояваме пред украинските власти да се постави въпросът за подписване на Споразумение за двойно гражданство, каквото искане има и от Унгария.
II. Приветстваме най-успешната и ефективна политика на страната ни спрямо българите зад граница – тази в областта на образованието и науката. От 1993 година обучението на студенти, специализанти и докторанти от диаспората в Молдова и Украйна е регламентирано с Постановление 103 на Министерски съвет, което през годините е обновявано, за да отговори на променящите се житейски реалности. Удовлетворени сме от значителното увеличение на броя на приеманите студенти – на 2000 души. Също така решение намери и въпросът за зачитането на стажа на командированите от МОН учители в Молдова и Украйна. Остават нерешени много въпроси, а именно:
1. Приветстваме адекватната реакция на МОН на пандемичната ситуация през 2020 година и организирането на кандидатстудентската кампания по документи, изпратени през електронна платформа, разработена от МОН на България. Възникнаха обаче много въпроси, относно това как се оформяха документите на кандидатстващите. Според нас, причината за това е в непознаването на типа оценки в дипломите на учениците от Украйна. Дирекция „Висше образование“ следва да направи необходимите справки в тази връзка и да предприеме необходимото, като въведе единен стандарт.
Освен това имаме сигнали за разминаване между посочените в наредбата специалности, за които може да се кандидатства по списъка, публикуван на страницата на МОН, и онова, което съдържа падащото меню, чрез което се попълват документите на кандидатите. Тоест, трябва много внимателна съпоставка между едното и другото, за да имат реална възможност кандидатстващите да заявяват реални желания чрез платформата.
2. Висшите училища в България да подават заявките за местата за кандидат-студентите за предстоящата кандидатстудентска кампания през месец февруари. МОН да предприема информационна кампания във връзка с приема през предстоящата учебна година до края на декември в годината, предхождаща приема. Неясният брой на отпуснатите места за предстоящата учебна година не следва да е пречка за ранно информиране на кандидат-студентите от българските общности в чужбина.
3. След началото на кандидат-студентската кампания и особено по време на приема на новите студенти в съответните висши училища на МОН да организира временен Координационен център, който да се грижи за посрещането на студентите от съответните държави, от които те идват, за уреждане на процедурата по изваждането на необходимите им документи, както и да им предоставя необходимата информация за тяхното настаняване и устройването им по места в учебните заведения и общежитията към тях в съответните градове. От дружество „Родолюбец“ изразяваме готовността си като неправителствена организация да съдействаме за подпомагане дейността на подобен координационен център, както и за подкрепа при формирането на неговия кадрови ресурс.
4. Отново поставяме въпроса във връзка с приетия закон на Украйна „За образованието“ – предлагаме да се подпише специална спогодба с Украйна, за гаранциите по изучаване на български език в училищата с контингент учащи се от български произход, граждани на Украйна, в която да се регламентира минималният брой часове по изучаване на български език, литература и история – минимум 4 часа седмично. Настояваме да се осигури /в т.ч. финансово/ на 4 часа български език, литература и история в ПРОГРАМАТА на украинските училища с български контингент учащи се /ако е гарантирано финансово и целево, няма опасност на по-ниско ниво да стават разногласия на кого да дадат извънкласните часове – на български език или на трудово обучение/.
5. На дневен ред трябва да бъде поставен въпросът с Украинско-българския лицей в гр. Приморск, Запорожска област. Поради реформата в образователната система на Украйна, той е заплашен от преминаването му в съвсем друг тип учебно заведение. С това би трябвало да бъде запознато и българското посолство в Киев, което да предприеме необходимите действия, защото се очертава той да бъде преобразуван просто в лицей, в който според новите правила ще има 10-ти, 11-ти и 12-ти клас, но се предполага, че българската част ще бъде сведена до минимум, защото това ще е просто средно учебно заведение в района, където няма да има друго такова и, за да не пътуват децата до градовете Бердянск или Мелитопол, ще учат в лицея, без да учат български език, за който няма да имат никаква мотивация, поради отсъствието на български произход. Така се очертава факултативно изучаване на български език, което няма стойността на сегашния тип обучение. Като за учебно заведение, възникнало на базата на двустранна спогодба, такива промени или каквито и да било промени не би трябвало да стават и без съгласието на българската страна. В противен случай изучаването на български език в сегашния обем в тези райони на Украйна ще бъде премахнато. Призоваваме компетентните български власти незабавно да предприемат действия в защита на интересите на децата с български произход, обучаващи се в Украинско-българския лицей в гр. Приморск. Настояваме да бъде запазен специалният статут на Украински-българския лицей като средно училище със задълбочено изучаване на български език, литература, история и култура, и да не се допуска учениците да бъдат премествани в други училища, в които няма да могат да изучават български език на нивото, на което го изучават до момента.
6. Имаме сигнал, че в новообразуваната Преславска гимназия (Запорожка област), в която се обучават българчета не само от Преслав, а и околните български селища, липсва учител по български език и литература. Въпреки многократното искане от страна на местната организация на българите, МОН на България да изпрати учител в новообразуваната гимназия, този въпрос остава нерешен. Ние апелираме МОН да намери решение на този казус, тъй като Преславската гимназия поема функциите, които досега има Украинско-българския лицей в гр. Приморск по отношение на учениците от 7-ми до 9-ти клас. Обезпокоително е, че учениците от Преславската гимназия няма да имат необходимата база, за да продължат изучаването на български език, литература и история в Украинско-българския лицей в гр. Приморск. Този въпрос не трябва де са неглижира. Настояваме МОН да осигури учител по български език, литература и история в Преславска гимназия.
7. Предвид горното и предвид ролята и значението на Украинско-българския регионален многопрофилен лицей в Запорожска област като стожер на пробългарската политика в Украйна, да се подпише протокол между МОН на България и Украйна, в който да се регламентира неговото подпомагане, като се търсят и други възможности за подкрепа. Предлагаме подобен подход и към други важни за България училища като Българския теоретичен лицей „Васил Левски” в Кишинев и Музикалния колеж в гр. Твърдица, Молдова.
8. Да се измени чл. 8 на ПМС 103, като се увеличи броят на предвидените места за летен двуседмичен отдих на деца на нашите сънародници от различните страни и региони в базите на МОН. Предлагаме при възможност българчетата от чужбина да почиват заедно с деца от България.
9. Приветстваме полаганите системни усилия на българските държавни институции за съхраняването и функционирането на Тараклийския държавен университет „Гр. Цамблак“ (ТДУ), в т.ч. и подкрепата от страна на Русенския и Великотърновския университети. Считаме, че постигнатите договорки между президентите на Република България и на Република Молдова, и на министър-председателите на двете страни, за преобразуване на ТДУ във филиал на Русенския университет, е позитивна стъпка, но според нас то следва да бъде договорено на междуправителствено ниво.
10. Да се настоява за стриктно изпълнение на клаузите на подписания на 29.07.2000 г. протокол между министерствата на образованието на Република България и Украйна за Болградската гимназия „Г. Раковски”, според който обучението в нея следва да се провежда основно на български език.
11. Да се увеличи броят на преподавателите и методистите, изпратени от МОН в училищата с български контингент учащи се в Украйна.
12. В член 6 на ПМС № 103 се регламентират за етнически българи летни двуседмични квалификационни курсове с учители (600 души), студенти (480 души) и средношколци (600 души), общо 1680 души на година, което задоволява нуждите на нашата диаспора в Молдова и Украйна. От 1990 г. до днес в институти за усъвършенстване на учители в София, Варна, Габрово и Стара Загора минаха квалификационни форми повече над 13 хиляди наши сънародници. Въпреки това, по наше сведение, обучение преминават по-малко обучаеми, отколкото са отпуснатите стипендии. За да се спазва регламентът, настояваме МОН да събира заявките от университетите до 15 януари всяка година и до 31 януари да бъдат изпратени утвърдените курсове до университетите.
Също така предлагаме обучаемите в двуседмичните квалификационни курсове, без значение дали са учители, студенти или средношколци, да получават еднаква стипендия, като аргументът ни за това е, че разходите на всички тях по време на престоя им в България са едни и същи. Стипендията на обучаемите в двуседмичните квалификационни курсове да е равна на 50 % от месечната стипендия на докторанта или дългосрочния специализант. Има много случаи на отказ от двуседмичните квалификационни курсове, поради невъзможността на курсистите да поемат разходите си в България.
13. Приветстваме решаването на въпроса за зачитане на трудовия стаж на командированите в българските общности в Молдова и Украйна по ПМС 103/1993 г. преподаватели по български език, по история, култура и традиции на българския народ, по музика и български народни танци. Въпреки това се оказва, че съществува сериозна опасност директорът на училището, в което работи спечелилият конкурса преподавател, да не се съгласи да сключи договор с МОН за командироването на преподавателя и може да накара преподавателя да напусне работа. Призоваваме МОН да намери механизми това да не се случва, още повече, че в последните години има недостиг на желаещи учители да заминат на работа, най-вече в Украйна.
14. Приветстваме промените в Постановление № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина – и по-специално чл. 5 а, ал. 7, с които промени „студентите, приети по реда на това постановление, не заплащат такса за обучението си, ако са граждани, пребиваващи постоянно или обичайно на територията на следните държави: Република Албания, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Република Сърбия“. Настояваме наред с тези държави да бъдат включени и Република Казахстан, Руската Федерация и Киргизка република, от които страни наши сънародници също се обучават във висшите училища в България. Още по-уместно би било да се премахне изброяването на конкретни държави и да се замести с „граждани, пребиваващи постоянно или обичайно в чужбина“, като аргументът ни е, че българи живеят и в други извън изброените по-горе държави.
15. Да се намери нормативна възможност, в рамките на ПМС 103 отново да се приемат докторанти в БАН, както беше допреди 14 г. В момента се обявяват само места във висшите училища. Да се уеднаквят условията за прием на докторанти с български произход от Казахстан с тези за докторантите от Украйна и Молдова.
16. С участието и подкрепата на МОН да се организират поне веднъж годишно срещи/семинари на делегираните преподаватели за споделяне на практики, проблеми и опит, полезни както за заминаващите, така и за служебно ангажираните представители на министерството, за бъдеща по-добра координация между институцията и нейните представители в учебните заведения в старите български общности.
17. Със 103-то постановление чрез МОН да бъдат запознати ръководствата на всички университети, които да следят и контролират неговото изпълнение, когато администрацията, поради различни причини, не е наясно с неговото съществуване и съответните особености, отразяващи държавната политика. Висшите училища да положат усилия да интегрират студентите от чужбина по време на обучаването им в България.
18. Да се разшири действието на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, приета с Решение № 30.41 на Министерски съвет от 23.07.2014 г., като в част III. Целеви групи и подгрупи, и по-специално в точка 2, да се добавят „българи в Република Казахстан; българи в Киргизка република; и българи в Руската федерация“, които да бъдат обхванати от стратегическите и оперативните цели по целеви групи и подгрупи, залегнали в стратегията.
19. Имаме сигнали, че в неделни училища в чужбина и по-специално в Украйна, които финансово се подпомагат от българската държава по ПМС № 90/29.05.2018 г., има сериозни нередности във функционирането им. Настояваме МОН да вземе мерки за тяхното отстраняване.
20. МОН да договори с университетите подобряване на битовите условия, при които се настаняват студентите, пристигащи от старите български общности, предвид това, че те пристигат от чужбина и в повечето случаи са с ограничен паричен ресурс.
III. Демографската криза е факт, който отдавна безпокои цялото българско общество. Досега бяха изработени два варианта на проекти на стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина в България /първите още през 2000 г./. Предлагаме тези документи да се разархивират, актуализират и придвижат, за да се приеме нова Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина в България. Това би решило и въпроса с необходимостта от работна ръка в много сектори на трудовия пазар.
1. Отново призоваваме час по-скоро законово да се регламентира издаването на карта на българина, по подобие на картата на поляка, която би могла да замести напълно издаваните от ДАБЧ удостоверения за български произход, и би улеснило бързото устройване на сънародниците ни на територията на България. Пример: бавното изваждане на удостоверение за български произход кара сънародниците ни да се отказват да се възползват от правото, което им дава Законът за трудовата миграцията и трудовата мобилност, за бързо стартиране на работа в България.
2. Поздравяваме българските дружества в Украйна, българските държавни институции и особено Народното събрание и Министерството на външните работи, чиито ясни и категорични позиции и действия доведоха до запазването на Болградски район като отделна административна единица. Поздравяваме украинските държавни институции, отговорили адекватно и далновидно на желанието на жителите на района.
3. През последните няколко години активно се обсъжда въпросът за реемиграционната политика на българските власти спрямо българите в чужбина. Смятаме, че за целта следва да се създаде политически орган при Правителството и изпълнителен орган за нейното провеждане; да се разработи стратегия и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България /като се ползват идеи от разработения такъв от 2000 г./. Политическият орган да отчита интересите на държавата и, във взаимодействие с бизнеса и профсъюзите, да дава насоките за провеждането на миграционната политика, а изпълнителният орган да се натовари с нейното провеждане, във взаимодействие с другите държавни институции. Също така предлагаме да бъде регламентирано участието на общинските власти в този процес, като се предвидят определени финансови и други облекчения за общините, участващи в тази програма – например тези, които предоставят имоти за заселване. Тези общини биха могли да бъдат приоритетно включени и в инфраструктурни проекти.
4. През последната година станаха публично известни няколко скандални случая, в които са замесени български фирми като работодатели на българи от Бесарабия. Призоваваме държавата да намери механизми за защита на нашите сънародници, много от които вземат пари назаем, за да пристигнат в България на работа, и скоро след това са принудени да си тръгнат обратно, подведени или излъгани от работодателя в България.
5. В някои случаи, например в Казахстан, българите пътуват от Актюбинска област, където живеят, до българското представителство в Астана, над 20 часа с влак или с кола. Във връзка с това предлагаме да бъдат организирани консулски дни за улеснение на нашите сънародници.
6. Да се създаде в България държавен фонд за работа с българските общности зад граница, който да функционира на проектни начала. По този начин ще могат да се финансират различни дейности на български организации от чужбина, като поддържане на български медии, културни формации, в т.ч. и подпомагане участието на фолклорни и театрални състави във фестивални програми в България.
IV. Имайки предвид, че в Молдова и Украйна българите имат конституционно право да избират своите имена, настояваме пред украинските власти да бъде поставен категорично въпросът: етническите българи в тази държава да не бъдат ограничавани законово и административно при избора на имената на децата си в съответствие с българските именни традиции, а не да бъдат заставени да дават имена на децата си съгласно молдовската или украинската именни традиции.
V. Българската православна църква (БПЦ) да се привлече за по-активна работа с българската диаспора в Украйна и Молдова, и тя да се приобщи по-видимо към усилията за запазване на българщината като едно общо национално дело. Да се направят необходимите постъпки в храмовете в селищата с компактно българско население да се служи на български език, при желание на местните хора. Ако се уреди въпросът БПЦ да има подворие в Украйна и Молдова, ще има желаещи да изучават богословие в българските университети по ПМС № 103. Също така БПЦ да инициира разговор с Украинската православна църква, в селата с българско население в Украйна да се назначават свещеници от български произход, които да служат на български език.
Ние от „Родолюбец“ изразяваме безпокойството на много българи от България и чужбина, които ни писаха, относно провеждането на политиката спрямо българите зад граница. Освен това сънародниците ни от Молдова, Украйна, Казахстан и други страни от ОНД и Източна Европа се обръщат към нас за съдействие по повдигнатите по-горе въпроси.
Като родолюбиви организации и отговорни граждани, които ценят полаганите до момента усилия на българската държава, очакваме да получим своевременно отговор кога и какви действия ще бъдат предприети във връзка с изложените по-горе въпроси, и най-вече за взетите мерки за съхраняването на политиката на България сред общностите ни в чужбина.
София, 3 декември 2020 г.
Дружество „Родолюбец“
ВХОДЯЩ № 20 ПР-3201/03-12-2020 г.
.
