Счупените прозорци на здравеопазването и образованието

.

Инвестирай в здравето и образованието да увеличиш благосъстоянието.
(Invest in health … to improve wealth.)

Модифициран призив на Световната здравна организация

През 1982 г. двама американски социолози публикуваха своята теория на счупените прозорци (broken windows theory) – тя разглежда малките нарушения на обществения ред като индикатор за нивото на престъпност като цяло. Названието на теорията идва от примера, даден от авторите: „Ако в една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“ Тоест, предотвратяването на малките нарушения и санкционирането на нарушителите създават атмосфера на нетърпимост към всички нарушения.

Сега ще отнеса теорията на счупените прозорци към здравеопазването и образованието – и ролята на политиците в тези най-важни дейности за хората, обществото и държавата.

Като виждаше, че изостава медицината, а се отдава на писането на разкази и пиеси, майката на д-р Людмил Станев му казваше: „Писател е диагноза, не е професия”. Заменям „писател” с „политик” и става „Политик е диагноза, не е професия”. Тази диагноза причинява „счупване на прозорците“ на българското здравеопазване, водещо до рекордна в света смъртност от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти (190 човека дневно през 2019 г.; годишната смъртност от всички болести е 108 083 души; 108 083 : 365 = 296 българи умират дневно, а се раждат само 168). Сега „диагнозата“ доведе до рекордна в Европейския съюз смъртност от COVID-19 в България (повече от 120 човека дневно). Заразените лекари и медицински сестри надхвърлят 4600, починалите лекари са повече от 30. Тревожни са данните и при учителите. Бедствието се увеличава от недостига на лекари, учители, медицински сестри, болнични легла, лекарства и шофьори на линейки – при изобилие от депутати и министри. И при (непри)личните спорове на водещи управленци.

Затова се сещам за унгарския премиер Виктор Орбан и прокламирам за орбанизация на българското здравеопазване – 4-5 пъти увеличение на заплатите на лекарите. И още – в речника на политиците думите „здравеопазване”, „училище”, „университет” и „наука” трябва да са много преди „магистрали”, „газови тръбопроводи“ и „футбол”. Което означава приоритетно финансиране на училища, университети и научни лаборатории. И на превантивни дългосрочни програми за сърдечнометаболитни болести (СМБ) – атеросклероза, хипертония, затлъстяване (обезитас), захарен диабет и метаболитен синдром.

Защото мислят спорадично и мандатно, а не разумно и дългосрочно, в България не съм чул някой политик да е запитал: „Как СМБ влияят на бъдещето на България?”. Държавите прогресират, защото имат мъдри политици – и мъдър народ, който ги избира. Такива политици реагират позитивно на сигналите, идващи от учени хора. Защото парите, инвестирани в наука и образование (фиг. 1), са с най-голяма възвръщаемост.

Обществото и държавата боледуват тежко в страна, в която се обругават и бият лекари и учители. В Закона за здравето и образованието в България трябва да пише: „Ремонтирането на  счупените прозорци на здравеопазването и образованието е национален приоритет, и се гарантира от държавата.“

И още, министърът на здравеопазването и този на образованието и науката да имат куража (Sapere aude) на министъра на околната среда и водите и да „ревизират“ счупените прозорци на Министерския съвет – и да организират ремонтирането им. А не здравеопазването да e част от слугинажа, който се вози в джипа на премиера!

Българските политици трябва най-после да осъзнаят, че изпълняването на дългосрочни програми за здравеопазването и образованието, базирани на съвременна наука, могат да увеличат благосъстоянието на Народа.

Другото е циничен популизъм и политически онанизъм.

Важнослов

Здравето и образованието са най-ценният капитал за всяка страна на планетата Земя. Счупването на прозорците на техните сгради е най-тревожното национално явление, на което депутати, правителство и президент, заедно с лекари, учени, учители и бизнесмени, трябва приоритетно да противодействат.*

„Мамка й и държава, никаква не се обажда. Ами сега къде да я търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника, бе!“

Това е перифраза на „Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Ами сега къде да го диря?! … На този пазар всички са дошли да продават, но никой не е дошъл да купува…”, от разказа „Свирепо настроение” на Йордан Радичков.

Д-р Георги Чалдъков

_______________________________________________

* Повече е публикувано във в. „168 часа“, 3-9 май 2018 г., в статията „…Тук пеем песента на козата – всеки ден у нас умират 294-ма души, а се раждат едва 178 деца“.

.