.
Демократическата партия в САЩ е лявото, а Републиканската е дясното политическо крило
Кремена Крумова, Novetika.com
„Защо подкрепяте Байдън, нали уж бяхте син?“ Все по-често виждам този въпрос към приятели във Фейсбук, които са популярни личности, носители и радетели на демократичната идея след падането на комунизма през 1989 г.
Аз самата го зададох няколко пъти и, за мой шок, получих единствено присмех и дори обвинение в агресия.
Все пак, сега в САЩ Демократическата партия е лявото, а Републиканската – дясното. Под ляво имаме предвид по-скоро социалистически идеи, а под дясно – по-скоро капиталистически, т.е. слаба намеса на държавата в икономиката.
Разсъждавайки по този начин, е по-логично българските сини да са десни и демократи, а не червени и социалисти/комунисти.
Тогава защо подкрепят кандидата на лявата Демократическа партия, Джо Байдън? Попитах двама експерти и ето какво научих.
Леви, десни, глобалисти, антиглобалисти
„Българските т.нар. ‘десни’ в голямата си част не са десни въобще“, ми каза Петър Кичашки, юрист, правозащитник, общественик и изпълнителен директор на Института за модерна политика.
Според Кичашки, разделението „ляво-дясно“ е било валидно до 2016 г., когато, с избора на Доналд Тръмп, водещият идеологически разлом в света е преминал по оста „глобализъм-антиглобализъм“.
„Нашите ‘десни’ са всъщност глобалисти и поради тази причина биха подкрепили всеки глобалист в Белия дом.“
Под глобализъм се разбира политиката на елитите, на ляво-либералния глобализъм с неговите климатични паники, цензура и идеологическа униформеност. А под антиглобализъм – политика на хората, на национален протекционизъм, на отричане на глобализма и в защита на суверенната държава.
Според юриста, както нашите „десни“ не са толкова десни, колкото са глобалисти, така и Демократическата партия в САЩ не е толкова лява, колкото е глобалистка.
„Тук идва идеологическата им спойка, и поради това подкрепят Байдън.“
„Етикетите кой е ляв и кой десен се използват като брошка, която се слага на ревера, за да служи за нищо друго освен за смокинов лист, който да поприкрие прозиращия глобализъм.“
Антикомунисти, неокомунисти
Нещо повече, според Кичашки, нашите „десни“ са на повърхността антикомунисти, понеже се обявяват срещу проваления, архаичен брежневски социализъм.
В същото време, обаче, те имат неокомунистически разбирания, които прозират през „перфидната система от прикрити методи на работа, които днес най-успешно се прилагат от Китайската комунистическа партия (ККП)“.
Методите са свързани с „поливане със сярна киселина“ на всеки идеологически противник, обявяване за една „права“ линия на мислене, говорене и поведение, хегемония на мисълта и полиция на съвестта – обясни юристът.
По негови думи, тези методи са типични за комунистическата практика, а това, че се използват за фалшива борба с „комунизма“, е просто димна завеса.
„Неслучайно ККП е очевиден фактор в подкрепа на Джо Байдън“, казва Кичашки.
„Сега, след като Тръмп ‘изчегърта’ неоконите около династията Буш от Републиканската партия, единственият проводник на глобализма – а и на интересите на ККП – остава Демократическата партия.“
Леви либерали, неокомунисти
От друга страна, отново под влиянието на ККП, границата между неокомунисти и ляво-либерали става все по-тънка и невидима, и ляво-либералните среди завиват все по-наляво и все повече се отделят от класическия либерализъм – обяснява Кичашки.
Така левите либерали все повече се припокриват с неокомунистите – смята журналистът Огнян Дъскарев.
„Българските десни всъщност подкрепят левите тези: те са затоплисти, културни марксисти, зелени, т.е. са всъщност леви либерали, или, както ги наричам, неокомунисти.“
Дъскарев подчертава, че обобщенията винаги са погрешни: например някои леви либерали не са неокомунисти, защото са против високите данъци.
„Въпреки това, повечето леви либерали са точно неокомунисти, поради горните причини.“
В статията си „Неокомунизъм /Кратък курс/“, Дъскарев обяснява кои са неокомунистите:
„Неокомунистите се наричат либерали, за да заблудят околните. Класическият либерализъм няма нищо общо с днешните леви либерали.
Кои точно са днешните неокомунисти? Ето кои: социалистите/социалдемократите, ислямо-левичарите, затоплистите, културните марксисти, зелените, мулти-култи. Неокомунисти са черните расисти и комунисти в САЩ. Несъмнено ислямистите/ислямските терористи също са неокомунисти, затова те масово убиват невинни хора, главно християни. Ислямистите и неокомунистите от години са в сатанински съюз.
Като цяло – левичарите са днешните неокомунисти.“
Има ли истински десни партии в България?
Най-близко до десните консерватори са патриотите и националистите от Обединените патриоти и ВМРО – смята Дъскарев. Все пак подчертава, че тукашните десни се различават от американските, заради националните особености.
Що се отнася до ГЕРБ, те са център-дясно и така се допълват с патриотите.
Според журналиста, България ще подкрепя официално всеки американски президент. Междувременно, Европейският съюз, Иран и Китай явно подкрепят Байдън. Същото се отнася за Русия, за която Тръмп е изключително лош: Байдън ще бъде за Русия, каквото и Обама – смята Дъскарев.
А относно т.нар. „градска десница“ – „Демократична България“ и свързаните с нея партии – Петър Кичашки смята, че с времето тя става все по-градска и все по-малко десница.
„У нас върви голям и дълбочинен процес по реорганизация на големите идеологически разломи, които водят до пренареждане на цялото политическо пространство.“
В този процес, казва юристът, българската десница е останала без идеолози и без идеологически компас: движи се по течението, а течението се оформя от елитите, които са свели до състояние на симбиоза политиките на ККП и Демократическата партия в САЩ. Затова българските десни изглеждат толкова безпомощни.
„Живеем във време, в което светът се променя, а те нямат нито капацитета, нито уменията да се променят заедно с него.“
Според Кичашки, България има спешна необходимост от осъзнаване на собствените си приоритети, за да се ориентира в текущия идеологически разлом и да поеме в правилната посока.
„България е като кораб без посока. Клатим се на вълните на глобализма, защото това е по-лесно, вървим по течението на отхвърления от Тръмп Вашингтонски консенсус, защото е по-безпроблемно, и така. Очакваме да се случват хубави неща, но искаме да се случат хей така, от само себе си.
Държавата ни има нужда от нов ракурс, от нова голяма национална цел, която да ни нарисува хоризонт и да ни даде усещане за бъдеще. В момента живеем на момента и без план. Без това да се промени, нещата няма да започнат да се случват за по-добро от само себе си.“
.
