Още през 50-те години на ХХ век се знае, че мнозинството от българите принадлежи към същият антропологичен тип, към който са спадали и траките. Неотдавна проучванията на ДНК на българското население показа нещо, което смая дори защитниците на виждането за местните корени на българите. Оказа се, че повечето от нас носят гените на хора, които са обитавали земите ни преди 10 000 години, т.е. за изчезване на най-древното цивилизовано население на Балканите изобщо не може да се говори.
Това население в по-късни времена гърците и римляните наричат траки. През Средновековието се налага името българи, което по начало е название на група траки от семейството на мизите.
Херодот твърди, че “траките” са най-големия народ след индийците. Павзаний също смята дедите ни огромен народ, но ни сравнява с келтите. Страбон е удивен от това, че дори опустошената от войни Тракия може да изправи войска от 200 000 пехотинци и 15 000 конника! Плиний употребява за дедите ни израза validissimas Europae gentes – най-силните хора на Европа!
Въпреки възраженията на казионните учени, че на тази информация не може да се разчита, аз съм напълно съгласен със старите автори. Причината за това е, че са налице и други данни, които потвърждават, че по времето на Античността народът ни е бил най-големият в Европа.
Докато гърците не могат да се изхранят от земята, която притежават, и са принудени да внасят жито от други места, у нас храната е в изобилие. Дедите ни дори са най-важният доставчик на жито, пшеница, а и месо на гърците. Наличието на достатъчно храна е важна предпоставка за нарастването на населението.
Друга предпоставка е начинът на живот. Немалко изследователи смятат Тракия за селска държава, но това не е недостатък. Напротив, селският живот, непосредствената близост на природата, чистият въздух, вода, а и физическия труд, са взе благоприятни за здравето фактори. Здрави и силни родители ще имат здрави и силни деца.
Важна подробност е това, че дедите ни са владеели лечебното изкуство до съвършенство. Неслучайно при гърците възникват легендите за лекуващата с билки и заклинания нимфа Траке и мъдрецът, но и познавач на човешката душа и тяло Залмоксис.
Най-важният фактор за многолюдието на един народ, обаче, си остава правенето на деца. Съдейки по думите на Страбон, дедите ни са обичали живота, били са жизнерадостни хора с високо самочувствие и са били доста свободномислещи за времето на Античността. Важно е това, че, както съобщава Георги Михайлов, родът се е грижел да не остане мома незадомена. За неособено красивите момичета е събирана зестра по различен начин. При наличието на такава сигурност и подкрепа от обществото, многолюдието на тракийското семейство е нещо напълно естествено.
Някои хора дори са имали по десет деца. За това съдим по имена като Δεσα-κενθος – Деса кентос/Деса кендос. Юрий Откупщиков сравнява Δεσα /деса с лат. δέκα, санскр. dâça – десет, а за елемента κενθος /кенто, кендо смята, че е съпоставим старослав. чѧдо ‘дитя’ – чедо.
Деса-кендос означава – десето чедо. Явно въпросният Δεσα-κενθος е бил десетото дете в семейството си. Така става ясно защо през IV век, когато дедите ни са под властта на Вечния град, един римски автор възкликва, удивен от това, че Тракия е неизтощим извор на способни войници.
Днес, знаейки факторите, които са спомогнали за многолюдието на дедите ни, можем да почерпим мъдрост от миналото и да спасим бъдещето. Да се върнеш на село не е лесно, но не е и невъзможно. Познавам доста хора, които са го направили, а и още повече, които възнамеряват да го направят.
Здравеопазването днес е по-скоро здравеунищожение, но, повярвайте ми, все още има както способни, така и човеколюбиви лекари. Тях трябва да ценим, а и да стимулираме млади, съвестни хора да изберат тази важна професия. България е благословена с лековити билки, имаме си и опитни билкари, иска се само воля техният опит да стане достояние на целия народ.
Храната в супермаркетите не е особено полезна, но нищо не ни пречи да си купуваме от българските стопани. Хем ще знаем какво ядем, хем парите, които даваме, ще остават в България. Хората могат да се кооперират, да помагат на земеделци и скотовъдци, а в замяна да получават истински и полезни плодове, зеленчуци, яйца, мляко, масло.
Ако се подкрепяме един друг и си помагаме, то младите, тези, които тепърва ще създават деца, ще се чувстват по-сигурни и няма да чакат до последно да увеличат семейството си. Дано богатите хора са осъзнали, че са истински богати с това, което са дали на другите, а не с това, което крият в офшорни фирми. Ако не богатите, то поне ние, обикновените хора, можем да помагаме на по-слабите и нуждаещите се. Да дадеш надежда и вяра на някого, помагайки му, е свято дело, защото така светът става по-добър.
Самочувствието е също важен фактор. Преди време, ако не се лъжа, проф. Иво Христов каза, че българите не се множат, защото не им се живее. В този случай, до голяма степен проф. Христов е прав. Няма народ, срещу когото медиите да водят такава жестока, грозна война. На какво не ни направиха – мързеливци, завистливци, неспособни, прости… Ако ти кажат такива гадости едни-два пъти, няма да ти стане нищо, но нас си заливат с помия от дълго време и много хора наистина са потиснати, разбираемо е.
Няма как да спрем отровата, която определени медии бълват, но можем да разпространяваме позитивното, да показваме, че има добри хора, и то не само със споделяне на положителни събития, а и с личен пример. Злото не се гони със зло, нито калта се маха с кал – не, чиста вода е нужна. А в душата на истинския българин има както чистота, така и доброта.
Както виждате, има за какво да се борим, знаем и как да го постигнем. Когато виждаме ясно целта си, нищо не бива да ни спира. Преди много години един мъдър човек е казал: „Не се опитваме да направим нещо не, защото е трудно, а е трудно, защото не се опитваме.“
За бъдещето на България трябва да се опитваме не, докато останем без дъх, а до момента, в който постигнем целта си, и с гордост поглеждайки назад видим, че от пустошта сме сътворили рай.
Павел Серафимов
.
