Информация за едно средновековно изтезание, когато Фръчковски бе министър на вътрешните работи на Р. Македония. Страници 117-118 от „Бяла книга за езиковия спор на България с РС Македония“, чието българско издание се очаква до две седмици.
На 17 май 1996 г. Службата за обществена безопасност при МВР на днешната РС Македония временно отнема белгийския паспорт на родения в с. Велюса, Струмишко, Александър Стойменов. Подобно арогантно поведение е проявявано и към Методи Димов от Битоля, също белгийски гражданин. Двамата са членове на Македонската патриотична организация „Тодор Александров“ в Брюксел и съдействат за отпечатването на част от книгите на Иван Михайлов, които са на български език.
Изключително тежки са репресиите върху тези граждани на днешната РС Македония, които са роднини на македонските политически емигранти. Така например, на 6 октомври 1995 г. в Скопие са арестувани Мария Стойменова и нейният съпруг Георги Стойменов. Поводът за ареста са роднинските им връзки с Александър Стойменов. Мария Стойменова е една от малкото македонски граждани, която се е осмелила пред член на авторския екип на настоящата публикация да опише мъченията си по време на ареста:
„Отидох до тоалетната и в този момент жената (от полицията, б.а.) влезе заедно с мен и, докато вършех най-интимната нужда – физиологическа потребност, тя стоеше до мен.“ Ето как М. Стойменова описва своя разпит: „Почнаха с една заплаха, с което ми даваха да разбера, че аз, каквото и да кажа, а трябва всичко да кажа по-назад от първото идване на Алекса(ндър) Стойменов, да се сетя кога е дошъл, с кой е дошъл, за какво, на коя граница е влязъл, с кой се е видял, какво е говорил, колко време е оставал в Македония, на кой е телефонирал, с какви идеи е, с каква цел е в Македония, защо идва при нас, къде се движи из Македония, а ако това не го кажа… с мен е свършено… и 20 години ще лежа в затвор. Започна разпитът: „Хайде, кажи ни кога за пръв път дойде Алекса(андър) Стойменов в Скопие, с кои хора се срещна в Скопие, какво говореше?…“ Аз къде ходя, какво работя… колко пъти съм била в България, какво нося от България в Македония?“.
А ето и описанията на самите физически мъчения:
„Единият от инспекторите ми каза: „Ами, щом не искаш да признаеш с добро, че ти си извършила атентата върху Киро Глигоров, ще го направиш с лошо“ и че няма нерви с мен да се разправя. Излезе и след 5 минути се върна с полицейска палка, започна да се хвали, първо започна да удря по стената, след това по бюрото и да ми вика: „Виждаш ли какво ще ти се случи?“. Започна да ме бута с ръка към стената и, когато стигнах до нея, започна да ме блъска в стената с думите: „Ти си много яка, по-яка от стената, хайде да видим дали и от полицейската палка си по-яка?“… Това, което се случваше с мен, както аз бях малтретирана и унижавана, същото беше правено и на мъжа ми, с тази разлика, че той беше бит без милост… На шестия ден (от ареста, б.а.) колабирах от глад и безсъние.“
Доц. Спас Ташев
.
