Когато употребявате фразата „новото нормално“ в контекста на ковид кризата, не забравяйте две неща:
1. Членуваната форма на „ново“ подсказва, че вече знаем точно кое нормално е ново или какво ново има в нормалността.
Нито едно от двете не е вярно на този етап, така че задайте си въпроса как изобщо въпросната фраза влезе в речника ни. Отговорът е: през медиите. Това е единственото, в което в момента можем да сме сигурни, и затова е редно да припомним, че медиите само посредничат между източника и ползвателя на информация, стараейки се да я направят атрактивна за възможно най-широка аудитория. Както отдавна сте разбрали, това често води до провокативни форми на изразяване, които трябва да Ви привлекат вниманието, въпреки че по същество са неверни или изкривяват реалността. Та, полека с членуването…
2. Т. нар. „ново нормално“ не е нормално по абсолютно никакъв начин, защото противоречи на природата на вида Homo Sapiens. Това уж „нормално“ ни налага поведение, което ние, в същността си на висши примати, живеещи в социални групи и общуващи повече с мимики, жестове и пози на тялото, отколкото с думи, отхвърляме като непълноценно и неразбираемо.
Като бозайници, ние имаме нужда от всичките си пет сетива, за да се свързваме помежду си. Никога няма да приемем за нормално, че не можем да помиришем, докоснем, а понякога и усетим на вкус други човешки същества. Да виждаш и чуваш другия върши донякъде работа, но липсата на информация от останалите сетива осакатява възприятията и снижава нивото на доверие между индивидите.
В този смисъл всеки опит контактите на физическо, телесно ниво между хората да бъдат лимитирани и даже забранявани за по-дълъг период от време неизменно ще води до съпротива и отхвърляне на забраните.
Ефектът от карантината и затварянето на цели градове и държави вероятно ще се окаже далеч по-травмиращ от очакваното, въпреки многобройните инструменти за комуникация и виртуално общуване. Просто хората трябва да се докосват, прегръщат и целуват, за да са щастливи. Трябва да гледат събеседниците си в очите, да могат да „подушат“ лъжата, страха или откровеността. Понякога – буквално да ги надушат.
Та, моля, внимавайте с това „ново нормално“, не го ползвайте с повод и без повод. Помнете, че по същество то е напълно ненормален, много осакатен и непълноценен вариант на общество. Можем да го понесем за известен период от време, но можем, само защото по подразбиране го смятаме за нещо кратко, което ще отмине, както е дошло.
Няма и не може да има „ново нормално“, защото ние не сме еволюирали в нов вид. Предишните сме си, само 2% „по-умни“ от шимпанзетата.
Весислава Танчева
.
