Вярват ли българските граждани в честността, тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на избирателите на изборите у нас?
Така директно този въпрос не е поставян пред българския избирател отдавна. Може би защото отговорът е ясен? И неслучайно през миналата седмица една от парламентарните партии покани всички извънпарламентарни на разговори за гарантиране честността на изборите. Ето какво четем в поканата й: „В годините многократно сме ставали свидетели на подмяна на вота на българските граждани, платен и корпоративен вот, подправяне на протоколи, натиск и всяване на страх…“*
Още преди няколко години Мирела Иванова написа на страниците на DW следното:
«Скептицизмът наш трае от самото начало на промените, та до ден-днешен. Всъщност вярваха ли българите по време на комунизма в честните избори и победите с 99,99% на единствената тогава партия?… Още от първите свободни избори след 10 ноември ни остана горчив привкус на измама, утайка, която не само не се разпръсна, но и се напласти с времето. Българите не вярват в честните избори, защото не вярват в почтеността, добрите намерения и фигурите от политическата класа. Разминаването между програми и обещания преди избори и делата подир тях сякаш изчерпаха и последните ни кредити на доверие.»
И още:
«Какво означава и обозначава, с други думи, днешната политическа арена? Първо, яростна битка за вписване или оставане в разрасналата се нова номенклатура. Не е зле, да си там, където е поостанал някакъв недоразграбен ресурс или има усвояване на средства по еврофондовете. Всяка близост до някоя от разделените власти те ситуира изначално във властта, която разпределя парите в един все по-обедняващ и мизерен живот. Дали е под формата на нерегламентирани експертни възнаграждения (в парламента например), на съпружеска заплата от ведомството на съпруга (в президентството), на коледни премии в съдебната система, съблазнителни обществени поръчки във всички министерства и агенции – няма никакво значение.
Второ, домогването до елита утвърждава нашенския криворазбран манталитет за смисъла на всяко управление, чете принадлежността към него не като отговорност и усилие, а като лесен личен бизнес. Неслучайно навалицата е толкова впечатляваща – половината България копнее на всяка цена и с всички средства да яха другата половина.»
Отгоре на всичко, от избори към избори съществуват т.нар. мъртви души. Избирателните списъци се извличат от базата данни на гражданския регистър. Това ги прави изключително неточни. В ЕСГРАОН съществуват записи, които са фиктивни, защото актуализация в системата може да настъпи само след постъпване на официален документ за промяна в състоянието – като акт за смърт, за раждане, за брак, за придобиване/отказ от гражданство и др. По тази причина системата изобилства например от записи на лица, починали в чужбина, за които не е постъпил смъртен акт. Подобен род проблеми създава и промяната на имената на голяма група български граждани през 1980-те, и тяхното възстановяване през 1990-те. Всичко това прави броя на автоматично регистрираните избиратели нереално висок, който на моменти надминава 96% от броя на населението на България, включващо дори новородените (линк).
Екипът на нашия сайт, работейки напълно на доброволни начала за обективно информиране на гражданите, от години си е поставил за цел да измени ситуацията. Многократно сме предлагали различни промени в основния политически закон у нас – Изборния кодекс. Без сериозни изменения в него, а не с козметични или с промени в услуга на управляващите, както досега, не е възможно разбиване на порочните практики и статуквото. Днес всички кандидати за властта говорят, че са готови за истински промени. Нека, заедно с Вас, на практика проверим колко са искрени заявленията им.
Обръщаме се към читателите ни с молба да отговорят поне на един от трите въпроса, посочени по-долу (ще Ви отнеме не повече от 2 минутки).
Резултатите на анкетата ще бъдат изпратени до Президентството, МС и НС на Р.България, с искане за подобряване на изборния закон, според получените отговори.
Следват въпросите.
Първото ни питане е за това дали смятате изборите у нас за честни и прозрачни, или те са манипулирани и подменени, след като от години не са решени проблемите с избирателите фантоми, а изборните правила се променят без широко обсъждане непосредствено преди изборите? – Отговорете ТУК.
‘
Вторият ни въпрос е за тайната на вота. Тази тема «срамежливо» се заобикаля в дневния ред на партиите. А в днешното време е неоспоримо, че е възможно да бъдем следени през телефоните ни и социалните мрежи, и дори през смарт телевизорите. Освен това вотът често е платен и в тъмната стаичка се правят снимки на бюлетините за гласуване, а избирателните комисии са предимно партийни, като при назначаването на членовете и на ръководството на комисията се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Според Вас, при съществуващото положение дали е възможно да се спазва абсолютната тайна на вота и свободното изразяване на волята на избирателите? – Отговорете ТУК.
‘
Третият въпрос е към тези, които са отговорили с НЕ на някои от предишните въпроси.
Каква е основната причина да не вярвате в честните, почтени и прозрачни избори у нас? – Моля, отговорете ТУК.
,
Пишете ни, за да бъде чут гласа Ви! Нали и коренът на „гласуване“ идва от думата „глас“.
Включете се и в нашата Петиция (линк), която също ще стигне до българския парламент и партии.
.
–––––––––––––––––––––––
* Припомняме, че за провеждане на честни и свободни избори бяха сформиран и други блокове и коалиции – например „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио. Към идеята се присъедини и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.
Фронт за честни и прозрачни избори се оформи около политическите партии АБВ и МИР, които проведоха няколко срещи. От „Демократична България“ също настояват за граждански контрол и още миналата година започнаха националната кампания за честни и прозрачни избори „Ти броиш“.
Но независимо от заявленията на партиите, тук е мястото да припомним думите на Татяна Ваксберг:
«Ако изборите се купуват с пари, няма значение кой ги печели… А около една трета от българските избиратели не изключват възможността да продадат гласа си. Нито разяснителна кампания, нито закон, нито спорадичната паника сред елита могат да окажат въздействие върху тези нагласи. Единственото, което може да ги промени, е перманентната проява на самата демокрация в ежедневието – усещането за свобода, отговорност и справедливост в малкото населено място ден след ден и година след година. Това е най-трудната и най-дългата битка, и по всичко личи, че никой засега не е готов да я води.»
** Ако имате техническо затруднение да отговорите на въпросите горе, то отговорете по-долу на главното ни питане.
‘
Ние сме група будни Българи, които желаят промяна на политическия модел с нов вид ефективно, духовно народно управление.
Ние, група български граждани, водени от искрената си любов към нашата Родина, се събрахме тази година август месец в град Пловдив, за да обявим създаването на народно движение „Сърцето на България”. Движението не е регистрирано по закона за партиите и никога няма да го стори.
Целта и мисията на това движение е да представи модел на реално, действащо народно самоуправление, с което да опровергаем схващането на властимащите и власт търсещите, че народът не е способен сам да определя съдбата си.
Това е модел за промяна на живота ни, чрез народно единение и надрастване на нашите пристрастия. Модел на спасение, чрез пробуждане и осъзнаване на вътрешната ни градивна сила.
Това е модел за промяна на света.
Повече прочетете в сайта ни https://snabg.org/
Представяне на Проект за Новозаветна Конституция на народното управление в България, създадена на основите на природните закони, общочовешките принципи за морал и духовни ценности…. https://youtu.be/m9hftVF7Pt8
Помогни на движението като коментираш и допринасяш към проекта чрез Google Docs….https://bit.ly/321atCu
ВСИЧКИ ПАЗЯТ ПРЕДНАТА ПОРТА НА ИЗБОРИТЕ /ЦЕНТРАЛНАТА/ А ЗАДНАТА ПОРТА НИКОЙ +ОЩЕ 100 ПРИЧИНИ
Много точно казано, Николинка!
Това, което се случва по време на избори в България, е отвратително! Управниците най-нагло заявяват, че както и да гласуваме, важно е кой брои гласовете накрая. Затова милиони сънародници не гласуват. Малък е и процентът на емигрантите, които имат възможност да участват в изборите. Това не е справедливо!