.
Един английски благородник на свинско погребение в село Камено поле
Разказ от Николета Василева
– Ти нали имаш село? – пита ме Нина. – Моля ти се, да дойдем със Саймън да види автентично българско местенце и бит…
Нина ми е приятелка. Женена е за Саймън, англичанин, с благородно потекло, работи в някаква благотворителна фондация към английския кралски двор. И попада Саймън в родното ми село Камено поле, баш на Коледа. Един сняг трупа ли, трупа и свиньете квичат ли, квичат…
На Саймън му е любопитно всяко нещо – ръждясалото резе на входната врата, геранът, където прекарва почти час да пуска и вади кофата от дълбокото… Баба ми го гледа, гледа, па прошепва загрижено:
– Ама мама, тоа на Нина момчето… да не е нещо бавен, ма?
А дядо го вика:
– Яла сам бе, Саймъне, яла да ти дам една бензинова лампа, да помагаш на колячите!
Саймън мига и се усмихва притеснено – ще гледа само. Колячите идат. Води ги Мичо, винаги с касетофон в ръка.
– Имаме гост тука, англичанин, по-кротко – викам му.
– Ооо, таман! – радва се Мичо. – Давай греаната иркия, че пущам Пръпайете!
И надува “Дийп Пърпъл”, специално за Саймън. Понася се често-често от един на друг коляч чайникът от тънката ламарина с греяната ракия и сред пушек, викове и тупурдия, някъде между парчетата “Child in time” и “Воин на съдбата”, Гошко прасето се прощава със земния си път, копанята с топли трици и безметежното ровене в торището на двора.
Оглеждам се. Саймън го няма. Но пердето на прозореца в къщата потрепва и сигурно е там някъде. Добре де, както ще да е, не ми е до него, ние тук си имаме работа… Леля полива на дядо. Той мълчи и мие вътрешностите.
– Айде сега, подръж ти да ги миеш, я шти поливам – вика й. И лисва вода на ръцете й. Леля пищи, водата е вряла. – Видиш ли сега, а? Не си я проверила, а ми сипваш. На мъж като се полива, водата се проверява!…
Саймън е в шок. Отказва да яде. Иска да се разхожда по двора и в селото, обаче трябва да мине през мястото на жертвоприношението….
Две седмици минават, а Нина и Саймън не се обаждат от Англия.
– Как сте? – звъня им…
– Мани, мани, Саймън е разказал на половин Лондон как гледате едно животно цяла година и после се събирате, и семейството го убива с ножове, и го изяжда с комшиите за една нощ… И що си му превела какво е това “бели бъбреци”, да те питам…
На работа съм. Домашното на седмокласниците е “Зимна ваканция”, съчинение. Отварям първата тетрадка. Заглавието е “Прасето, което”. Нататък продължава все така, няма точка, няма запетая… „Аз чича ми деда ми и вуйка ми се събрахме гътнахме прасето заклахме го опрълихме го и му сварихме черния дроп…”
Е, добре де – тройка. Все пак е спортна паралелка…
.
–––––––––––––––––––––––––––
* Николета Василева е родена през 1970 г. в гр. Мездра. Завършила е Педагогика и Българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Нейни творби са публикувани в сп. “Родна реч” , “Литературен вестник”, “Екип 7” и други медии, както и в сборници за Лудогорието, където прекарва част от живота си.
.
