Засега по веднъж в седмица, скоро на всеки три дни, а ще дойде време и всеки ден да се налага да привеждам този текст, като обновявам само конкретния повод:
Срутища и свлачища
Срутището на пътя към Рилския манастир в никакъв случай не е изключение! То само ни подсказва и показва какво правило ни очаква в близките години. Срутища и свлачища, пропадания и разпадания, предремонти и следремонти, думба-лумба, колкото – толкова, както – така, когато – тогава, където – там.
Това са стилът и методът, по които строи тази власт – през куп за грош и през пръсти. За нея е важно количеството, а не качеството. За нея е нужно да се похвàли, да се отчете, да се пошуми, да се удари в гърдите – Булгар! Булгар!
Днес не се спазват стандарти и норми – всичко е на око и на кантар. Завличат се корупционно огромни суми и с остатъка се прави като за Бог да прости, и карай да е весело.
Контролиращите структури не смеят да си вършат работата и проверяват, ако проверяват, с широко затворени очи.
Като при късния соц (но без строгия надзор, който тогава бе правило, макар и не без изключения) се бърза да се реже лента не, когато трябва, а когато на Режещия ленти му е необходимо и достатъчно да си организира поредната пиарна, а по-скоро пропагандна акция. На това руснаците му викаха през соца „показуха“.
Така че, наистина срутището към Рилския манастир е червена лампичка – какво ни предстои.
Както се пошегува една ФБ-приятелка, ББ явно е безумно смел човек – той си слага главата в торбата и поема колосални рискове всеки път, когато пътува по магистралите, които по негово време, чрез неговата власт и от приближените до нея фирми, се строят у нас. Така ги строят, че си оставят ръцете. И като си ги оставят, вижда се, че и двете са били леви.
Проф. Николай Слатински
.
