„Партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложняват счетоводството“, каза Стаматов пред fakti.bg
По-рано този месец българи от чужбина поискаха да могат да гласуват с явен, открит вот на парламентарните избори на 4 април, съобщихме от ФАКТИ. Първоначално идеята беше представена по време на видеоконферентна връзка между президента Радев и българи в чужбина. Срещата беше проведена в рамките на консултациите с президента по повод предстоящите избори.
Припомняме, че явният вот представлява открит вот. Всеки гласоподавател гласува от собствено име и се отменя тайната на гласа му.
Създадена беше и петиция за въвеждане на явно гласуване. Последва писмо на информационния портал за българите по света Еврочикаго, подписано от Петранка Стаматова – български гражданин в чужбина, до Президентството на Република България, в което отново се призова за въвеждане на дистанционен явен вот. На 20 януари Еврочикаго публикува и отворено писмо до партии и движения в България, в което призовава за въвеждане на дистанционно явно гласуване.
“Пишат Ви група български граждани с избирателни права, които се намират в различни точки по-света и желаят да гласуват в предстоящите на 4 април 2021 г. парламентарни избори”, пише в писмото от 20 януари. “Българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за независими кандидати, нито да упражняват преференциален вот в листите на партиите. Хората са в неведение как се разпределят гласовете от чужбина”, продължават гражданите и задават конкретни въпроси към политическите партии у нас.
За да говорим за предложението за дистанционен явен вот, за причините исканията на българите в чужбина да са именно за такъв вот, за това какви проблеми може да реши този вот и как може да се проведе, от ФАКТИ се свързахме с Петър Стаматов – основател на българския интернет портал Еврочикаго.ком и създател на петицията за явен вот. Разговора ни четете в следващите редове:
– Г-н Стаматов, какво очаквате да се случи след изпращането на писмото до президента Радев?
– Очакваме незабавен отговор, тъй като той е сред тези, които настояват най-много да се разреши гласуване по пощата. Времето е малко и думите трябва да се доказват с дела. Дистанционно явно гласуване, което изписваме съкратено ДЯГ, не само е най-безопасно при пандемия, но ще е най-евтино и бързо реализируемо от всичко предложено.
Разочаровани сме, че до днес не сме получили отговор, но ще настояваме за него и понеже не можем повече да чакаме, написахме отворено писмо – анкета до партиите.
Вече го разпращаме до партийните централи и се надявамe Вашето интервю да помогне предложението ни да достигне и до членовете им, които също да се запитат: “Настояваме за гласуване по пощата, а защо да не поискаме и дистанционно явно гласуване?”.
– Явният вот представлява гласуване от собствено име, неанонимен вот, според Вас този явен вот поражда ли притеснения в българите в чужбина?
– Често казват, че българите в чужбина са по-различни от тези у нас, но личният ми опит – живял съм на три континента, ме е убедил, че сме си същите, където и да се намираме. Такова разделение е явно от полза за някого, щом така често ни го повтарят. Хората и у нас, и зад граница се страхуват, но от различни неща. Страхът им към новото обаче е общ. Явен вот звучи опасно дори в чужбина. Той натоварва с отговорност. Но пък защо гласуваш, ако не можеш да защитиш избора си?
Тайното гласуване, често граничи с безотговорност. Пък и то позволява без угризения да заработиш лесни 100 лева, ако продадеш гласа си. Казваш си: “Все едно е как гласувам – ако от изборите зависеше нещо, то те щяха да бъдат забранени”!
И все пак у нас има много смели хора, сигурен съм, че не са по-малко отколкото в Беларус, където въпреки забраната на Лукашенко, на платформата за явен вот “Голос” се бяха записали над 1,3 млн. човека. А ние сме държави, близки по територия, по население и даже по манталитет. Може ли у нас страхът да е по-голям? А ако е така, дали живеем в демокрация? Все важни въпроси, които ДЯГ може да освети.
– Защо смятате, че се налага замяна на тайния вот с явен такъв?
– Първо, убеден съм, че свестните хора са болшинство и по света, и у нас. Но лошите имат предимството, че лесно се събират в банди. Дали бандите са с анцузи, ниско подстригани и с татуировки или са с бели якички и скъпи костюми, те винаги действат организирано. На нашия сайт в Чикаго направихме анкета за предстоящите избори с въпрос: “Честни и прозрачни ли са изборите в България?”. Само около 5% са отговорили с “Да”. Тогава какъв е смисълът да участваме в един спектакъл с предизвестен край? Още повече, че много партии приличат на организирани банди.
И второ, настояваме да се въведе не само явен вот, но и дистанционен. Дистанционният вот ще помогне повече хора, от най-различни точки на света да се включат в политическия живот. А според Министерството на външните работи зад граница са 2,4 милиона български граждани. Заедно с български пенсионери, които не са зависими от корпоративен и платен вот, те могат с явното си – и поради това невъзможно да бъде подправено, гласуване да объркат много сметки.
– Какви примери за явен вот от миналото можем да дадем?
– Историята на явния вот е хилядолетна, макар и забравена. Гласувам идва от “глас”. И така е било до втората половина на 19 век, когато първо в Австралия са въвели тайно гласуване и заради това са го нарекли Австралийски вот. В САЩ е въведен през 1885 година. Потърсих в България от кога е, но не открих. Надявам се някой от вашите читатели да е по-информиран, но със сигурност знам, че Търновската ни конституция е гласувана с явен вот.
– Една от темите в отворените писма са ограничените права на българите в чужбина – от какво е ограничен вотът на българите в чужбина?
– На бюлетините в чужбина няма място за отбелязване на преференции и не може да бъде отчетен преференциалният вот. Не можем да гласуваме и за независими кандидати. А това е в ущърб не само за нас, но и за самия кандидат. Тоест още едно предимство за партиите.
Ако се въведе гласуване по пощата, то пак ще е със същите бюлетини в чужбина – следователно не е разрешение на проблема. ДЯГ е единственото работещо лекарство на този етап.
– Безопасно ли би било явното гласуване от гледна точка на здравето на гражданите и от гледна точка на безопасността на личните им данни?
– ДЯГ може да извършите дори от личния ви телефон. В Приложение 1. на нашето отворено писмо до политическите партии сме обяснили подробно как технически би могло да се проведе гласуването. Предлагаме им два варианта за дистанционно явно гласуване. При първия вариант вотът е напълно явен и се публикува пред всички. При втория вотът е неизвестен за всички останали, освен за гласувалия и за ЦИК, които единствени имат ключ, за да го видят.
Безопасността на личните данни може да е гарантирана точно толкова, колкото и при банкова транзакция по интернет или по телефон.
– Казвате, че заради гласовете, идващи от Турция, се ограничава възможността на много от българите в чужбина да гласуват – защо се случва това според Вас?
– Както казах по-рано, сведенията на Външното министерство са, че сме към 2,5 милиона български граждани зад граница. В тази бройка МВнР са включили и обявили около 350 хиляди в Турция. Да предположим, че из Европа има още 150 хиляди наши съграждани с по два паспорта – български и турски. Дори и при тези завишени числа съотношението им към всички останали е 1 към 3. Какъв проблем е да им се даде възможност на всички да гласуват? Този въпрос задаваме в отвореното си писмо до партиите. Нека изчакаме седмица да видим какво те ще ни отговорят.
– Имат ли политическите партии в България интерес от едно дистанционно явно гласуване на българите в чужбина?
– Моето лично мнение е, че партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложнява счетоводството. ДПС също може да стане още по-голяма сила. Но не е ли по-добре да погледнем истината в очите и навреме да се вземат мерки и се решат проблемите? Дали ако НС още миналия век бе отказало регистрация на ДПС, сега положението нямаше да е друго? Замитането на проблема под килима не го решава, а задълбочава.
Наскоро гледах едни данни от Уикипедия по случай техния 20 годишен юбилей. От тях разбрах, че най-много хора ползват българската версия на този сайт в Германия, Англия, САЩ и Франция. Правя си извод, че в тези страни връзките с България са най-силни. В друга таблица са посочени потребителите, посетили Уикипедия от територията на България. От нея личи, че трафикът към българоезичната версия се увеличава, за сметка на трафика към Уикипедия на английски език. И докато за другите езици положението остава практически непроменено, се е увеличил трафикът към рускоезичната и турскоезичната версия на енциклопедията. Тоест несъмнено процентът на ползващите турски у нас се увеличава. Явният вот ще извади на показ тенденциите, за които ние сега само гадаем от косвени данни. И политиците ще бъдат поставени пред фактите, за които трябва да намерят решение. А те сега мълчат и се снишават. Кой има изгода това да продължава?
– А какви проблеми решава явният вот – решава ли казусите с купуване и продаване на гласове например?
– И при таен, и при явен вот не виждам възможност да бъде спрян този, който е решил да получи едни 100 лева за гласа си. Но при ДЯГ има една особеност и я обяснявам на всеки, който ми казва, че няма гаранция, че никой не седи зад/до/около гласуващия дистанционно.
Отговарям така: „Каква гаранция има седящият зад/до/около гласуващия, след като свърши работа и се прибере в къщи да спи?“. Будният гласоподавател може да го прецака и да гласува повторно, за когото си поиска, тъй като всички електронни системи за гласуване позволяват поне пет пъти да промениш гласа си. Взима се предвид само последния вот, а ако го промениш за шести път, то вотът ти се счита за невалиден. И излиза, че работата на дилъра на гласове се затруднява и не е гарантирана, както е сега, когато със снимка от тъмната стаичка му показваш за кого си гласувал. Контролиращият не може да спре всички, на които е платил по 100 лева или зависят от него, да не го прецакат и да гласуват повторно, ако те решат.
Освен че ДЯГ е безопасно за здравето, евтино, надеждно, и прозрачно, то има две основни предимства – цитирам по памет редове от писмата, съответно до Радев и до партиите:
Първо, въвеждането на явен вот ще поправи една отдавнашна несправедливост и нарушение на законните права на българските граждани, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, без разлика къде се намират, ще могат да гласуват за бъдещето на собствения си град или село, дори с преференции и дори за самостоятелни кандидати.
Второ, веднъж въведено, онлайн гласуването може да се използва и за провеждането на друг вид допитвания и консултации. ДЯГ е вид мажоритарен вот и с него възможностите за гражданско действие и за граждански контрол върху властта ще бъдат опростени и неимоверно разширени. Ще могат да бъдат обвързани гласуването и мандатът със задължителна поддръжка на гласувалите за инициативите на избраниците. След въвеждането на ДЯГ и невъзможността за подмяна на вота, цялото внимание ще може да бъде пренесено в правилната посока. Защото “важното е не е как, а за какво се правят избори – даже не и за кого”.
Моето лично виждане е, че ако само чакаме политиците да решават вместо нас, то те винаги ще правят избор в своя полза. Ние трябва да поставяме своите искания и те, като наши представители, трябва да ги разрешават. Иначе мястото им не е в Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. А за да не сметнете, че както някои други искам да се бъркам в политическият живот у нас, ще подчертая, че за мен е неморално, ако не живееш или не смяташ да живееш до смъртта си в България, да се кандидатираш за държавен пост. Но хората зад граница обичат България и не трябва да им се захлопва вратата под носа, заради политическите интереси на някаква клика.
Ако вашите читатели са съгласни да се въведе ДЯГ, нека се чувстват поканени във ФБ групата с име “Явен вот (група за явно гласуване, Open Ballot System, Option A4)”. А който не е съгласен, нека остави коментар с обосновано мнение или ясен въпрос и аз ще се му отговоря.
Интервю на Илияна Маринкова
.
Как пък на българските политици не им светна отворената възможност за онлайн дистанционното гласуване. Не го приемат, защото щяло да има измами. Че сега няма ли? А да не говориме как в интернет пространството може постоянно да се въртят номера със същия успех….
А за счетоводството не знам какво толкова има да се коментира. Изобщо положението е под всякаква критика, ама нали вярваме, че ще се оправим..