Смешните опорки, че социалните медии на САЩ не са медии, а частен бизнес със свои правила и политики, и затова могат да налагат цензура и т.н., не са състоятелни и са тотално лицемерни. Класическите медии са също частни корпорации, те също работят за печалба. Тях правителството на САЩ директно не може да ги цензурира. Но това не означава, че в медиите няма цензура и автоцензура, в зависимост от политическите, религиозни или корпоративни техни уклони. Всяка една медия има своя редакционна политика, която се основава на определени нейни стандарти, както и на закона, както и на пазара, разбира се.
Социалните медии, обаче, иззеха функцията на медиите – кога за лошо, но в повечето случаи за добро. Първо, защото направиха възможно да разнообразят потока на информация и да заообиколят табутата на класическото медийно разспространение, което опира до професионални журналисти да отразяват света и което поддържа един елитарен, затворен кръг за това кой има право да разспространява информация и как да го прави. Обаче социалните медии счупиха този модел и като цяло всичко това е за добро, защото разтвориха медийната комуникация и я обогатиха, включвайки милиони, които нямат глас да имат такъв.
Класическите медии в САЩ, за съжаление, през последните години спадаха неимоверно в своите стандарти. Нито CNN, нито Тime, нито New York Times, нито Washington Post и т.н. останаха примери за обективна и качествена журналистика. Това започна да личи и по качеството на списване на подобни авторитетни издания и по уклона им. Класическите престижни медии – като затворен клуб за избрани списвачи в тях, много от тях със занижен капацитет – вече не задоваляваше медийните потребители – с появата на социалните мрежи и избухването на информационния обмен, който никоя класическа медия не може да постигне.
И да, понеже интернет е слабо регулиран, в сравнение с класическото медийно пространство, и понеже социалните медии не са класически медии, дойде предизвикателството за създателите им – които не са журналисти, политолози или специалисти по медийно право. Тези IT-технократи се оказаха в горещи води след като продуктите им иззеха силата на медиите. И те самите трябваше да контролират какво е позволено или не в платформите им, балансирайки пазарните си политики и гражданската отговорност на компаниите им.
За съжаление, не винаги им се получава. За съжаление, потребителите виждат двоен стандарт – като в случая с Фейсбук – който сключва договори с десетки правителства, за право на бизнес, а в същото време позволява на модератори да цензурират неудобно политическо или друго съдържание на конкретна територия. Не им е лесна работата в този баланс и е много несъвършена. Това не означава, че не се опитват. Но бъдещето на социалните мрежи е в по-съвършена тяхна вътрешна регулация и политика – за която трябва да работят обучени медийни специалисти и пиари, а не политически проксита на даден естаблишмънт.
Перманентното затваряне на акаунта на Тръмп е нож с две остриета и тепърва ще видим резултатите върху върху социалните медии и пазара. Тръмп има 75 милиона гласоподаватели – със затварянето на неговия канал за комуникация с тях, се затваря устата на половин Америка. Убедена съм, че ще изникнат нови алтернативи за социалните мрежи. Всъщност, много искам да е така.
И преди да ми скочат разни комсомолци да ме наричат „тръмпист“ и „расист“, да си помислят много добре дали да го направят. Този коментар не защитава действията на действащия президент. Намирам неговото поведение за недопустимо, в контекста на събитията в Капитолията. Коментарът е за бъдещето на социалните мрежи в едно много антагонизирано и политизирано общество.
Татяна Кристи
.
