.
Вълкът потегли – бял и изтощен,
в снега кръвта му правеше пътека.
Ловецът бавно тръгна подир него
и зимата полека ги обгърна.
А после чу се вой – от ярост и любов,
на гладна, неочаквана вълчица –
късметът се обърна в този лов,
снегът почервеня от страшна битка.
Вълчицата намери своя вълк,
подуши го и раните облиза.
А някъде далече, в своя дом
една жена бе станала вдовица.
Мариана Христова
.
