.
Ще предоставят ли законодателите от Народното събрание по-широки възможности на българите зад граница да гласуват в предстоящите избори? Българи от Чикаго предлагат да се въведе и правото на глас с ЯВЕН ВОТ.
Интересна идея за гласуване, различна от представените досега, бе представена по време на видеоконферентна връзка на президента Румен Радев с български граждани от организации зад граница, в рамките на поредицата консултации по провеждането на предстоящите парламентарни избори.
Петранка Стаматова от Чикаго и от сайта Eurochicago.com се обърна към Президентството с писмо-предложение да бъде предизвикан дебат за въвеждане на явен вот за българите в чужбина. Такова нововъведение в Изборния кодекс би решило проблемите по гласуването по време на пандемия, независимо къде се намират българските граждани.
Писмото може да намерите на адрес: www.eurochicago.com/2021/01/petra/
В него е посочена връзка към активна в момента петиция за отмяна на тайната на вота, на българските граждани, които сами пожелаят това. Линк: www.peticiq.com/openvot
До няколко дни резултатите от петицията ще бъдат представени пред политическите партии. Това заяви Петър Стаматов, който е изготвил петицията, в интервю за БНР (линк). Според него, осъществяването на идеята не изисква много време и средства, а е въпрос на политическа воля от Парламента. Цел на инициативата от Чикаго е да се повдигне обществен дебат по въпроса, в който да се чуе мнението не само на партиите, които разбираемо са за съществуващото положение, но и на конституционни експерти, и на тази част от гражданите, които са готови да отстояват вота си.
Авторът на петицията е изброил някои от плюсовете и минусите на положението, което съществува днес, и какво би се променило след въвежданне на явен вот сред българите в чужбина. Може да ги намерите по-долу в текста.
Към днешна дата тайният вот е необходим, за да ни спаси от: 1. платения, 2. дирижиран, 3. зависим корпоративен или 4. зависим административен вот. България претендира да е демократична държава и би трябвало да е в състояние да гарантира свободното изразяване на мнения и политическите пристрастия на своите граждани. А безработни и пенсионери могат свободно да гласуват, без никакви опасения за евентуални последици, например да загубят работата си.
Но реалността, която виждаме около избори, е друга и нерадостна – знаем, че съществуват и четирите вида посочени по-горе нарушения. Най-срещаният начин на контрол е гласуващият да заснеме с оборотен фотоапарат или мобилен телефон какво е маркирал – и, връщайки камерата, да покаже снимката. Следователно, правилата за избор не гарантират тайната и това никой да не може да разбере, ако гражданинът не желае да сподели.
Социологически проучвания посочват, че голяма част от гражданите в България са готови да си продадат гласа. Данните на изследванията са различни и варират от 600 хил. до 1/3 от всички гласоподаватели (линк). Това е огромно число. А заловените и наказаните заради нарушения са малцина, и те се измъкват с много малки присъди и невисоки глоби. Ако някой е с нисък социален статус или е алчен, и иска да продаде вота си, може ли да бъде спрян? Ако някой е страхлив да отстоява правата си, дали би посмял да гласува за другиго, освен за посочения? И като рекапитулация имаме изкривени резултати, съхраняване на статуквото и обесмисляне на волята и вота на честните гласоподаватели. Нататък следва недоверие, отказ от гласуване, а пред урните се явяват само пряко заинтересованите.
Положението зад граница също не е розово. Според действащия закон, българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за кандидатски листи или независими кандидати, нито да упражнят преференциален вот. Хората са обезкуражени от невъзможността гласовете им да бъдат отчетени правилно и от това, че се разпределят неизвестно как.
Това бе причината още през 2013 г. наши емигранти да се обърнат към президента Плевнелиев, със следнното обръщение, обявявайки тогавашните парламентарните избори за нелигитимни. Ето какво му писаха те:
«С това писмо обръщаме вниманието Ви върху проблемите с избирателното право на българските граждани, живеещи в чужбина. Ние констатираме следните нарушения:
1. Неспазване на Конституцията на Република България, чл. 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1), според чл. 57. (1) (основните права са неотменими).
2. Дискриминация на българските граждани, живеещи в чужбина – в разрез с чл. 26. (1) и с косвено засегнатите чл. 35. (1) и чл. 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота.
И декларираме мнението си за нелегитимност на парламентарните избори, основаваща се върху точка 1 и 2 от горепосочените нарушения.»
От 2013 г. до днес положението не се е променило съществено – голяма част от българите в чужбина практически са лишени от правото на глас (над 90% от тях не участват в избори), но дори и тези, които гласуват зад граница, са с орязани конституционни права.
Смята се, че причината за нерешаването на тези проблеми е в големия брой наши съграждани в Турция (350 хил.), но според данните на МВнР от 2019 г. , по света има поне още 2 млн. българи, като в Германия те са най-много 416 хиляди.
Излиза, че заради 350 хил. души, НС е орязало правата на още 2 милиона.
Вместо това, законодателят може да приеме допълнителни рестрикции – например, ако от дадена държава вотът само за една партия надвишава 90% от общия вот, да се счита, че такова изкривяване е плод на на неинформираност или манипулации, и в такъв случай да се признаят само определена част от гласовете. Разбира се за това ще е нужно политическо решение и акт на НС.
Нововъдение ли е явният вот? Гражданите трябва да се припомнят, че явният вот има хилядолетна история. Затова и „гласуване“ идва от „глас“. Тайното гласуване е въведено за първи път в Австралия, а в САЩ малко по-късно – на 4 март 1885 г. така е избран Гроувър Кливланд. В много държави тайният вот е въведен едва след Първата световна война.
Някои от най-важните му предимства и ползи за държавата и обществото ни след въвеждането му.
1. Днес, във века на IT технологиите, тайната на вота е под въпрос. Използвайки социални мрежи, телефонните ни връзки и съвременните технологии властите практически знаят кой за кого ще гласува, респ. за кого е гласувал. Тайната на волята на избирателя се нарушава и от сегашното законодателство – вж. чл. 133., ал.3, т.5 и чл. 140, ал. 3, т.6 от Изборния кодекс. Изборните манипулации са практика, а не изключение. А заради «анонимното» гласуване често е невъзможно да се налагат справедливи възмездия за тежки закононарушения. Явният вот може да разбие недоверието към съществуващата избирателна система и да ни убеди в честността на провежданите избори, тъй като гласувалият получава ключ и може да провери как е отчетен гласът му.
2. Въвеждането на явен вот ще поправи една отдавнашна несправедливост и нарушение на законните права на българските граждани, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, независимо къде се намират, ще могат да гласуват за бъдещето на страната.
3. Тайното гласуване е еквивалент на безотговорност и създава спокойствие у електоралната единица, че така няма да бъде държана отговорна за съдбоносни за държавата решения. Явното гласуване повишава отговорността на гражданите.
4. Явният вот има елементи на мажоритарен вот и гражданите биха могли впоследствие да заявят, че си оттеглят гласа. Той води до по-голямо демократизиране на обществото – път към пряка демокрация и така често повтаряното в последно време народовластие.
5. С въвеждане явното гласуване ще се намали работата на комисиите, преброителите, изборните машини и съпътстващия персонал. И така всеки глас, който днес «струва» на държавния бюджет от порядъка на 5 или 10 лв., ще «поевтинее» до броени стотинки.
Към всички изброени дотук предимства може да се добави единствен недостатък:
Някой може да въздейства на избирателите със сила или с плащане. Но това е нарушение на закона и заслужава действително наказание. Ако смятаме, че живеем в демокрация, защо се нуждаем от тайно гласуване? Дори самата мисъл, че някой може да те преследва за изразена воля – слага край на приказките за демокрацията. Лицемерие е да си затваряме очите за това, което се случва и днес при таен вот, и да твърдим, че то ще е възможно само при явен вот. Излиза, че този «недостатък» на явния вот всъщност може да ни помогне най-после да се преборим за така нужните ни промени. Както казва наш известен политик от близкото минало: «Хората трябва да отвоюват правото да защитават правата си – защото правото на глас е и отговорност. Ако не можеш да защитиш позицията си, то за какво гласуваш?»
.
