ПП „Републиканци за България“ започна серия от уебинари, на които представя различните секторни политики, които ще залегнат в предизборната програма на партията, съобщиха от партийния пресцентър. Експерти от сектор „Политики към българите в чужбина“ са изготвили предложенията в този сектор, които са сведени до единадесет.
Представянето им бе направено от координатора на сектор „Политики към българите в чужбина“ Иван Анчев – бивш генерален консул на България в Чикаго и член на Изпълнителния съвет на партията, Георги Пандуров – роден в Кьолн, Германия, един от българите зад граница, решили да се завърнат в България и да се реализират професионално там. Съосновател на IT-компания.
В представянето се включиха и Александър Николов – възпитаник на Американския университет в България и на Институт „Джон Ф. Кенеди“ – Берлин, работи в сферата на маркетинга и комуникацията, Димитър Георгиев – възпитаник на университета Джордж Таун и на правния факултет на Американския университет във Вашингтон, както и Надя Танова и доц. Иван Иванов от Сисинати, Станислав Станимиров от Чикаго и др.
Ето какви са предложенията на „Републиканци за България“ относно политиките за българите в чужбина:
(Бел. ред: Повечето от тези предложения не са нови, за тях е ставало дума неведнъж в различни обсъждания и форуми, в поредица от писма до български институции на активни българи зад граница, в заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина, в референдум, в предложения за изменения на закони, но досега не са реализирани. Надяваме се, че темата за политиките за българите в чужбина, която никога не е била управленски приоритет в България, да не бъде повдигана само преди избори. Както и, че поне за част от тези предложения, обсъждани неведнъж през годините, ще има достатъчно политическа воля да бъдат реализирани в обозримо бъдеще от законодателната и изпълнителната власти в страната.)
- Създаване на Министерство на българите в чужбина
Извън границите на България живеят над 2 млн. наши сънародници. Те са важен национален капитал, който трябва да бъде използван за бъдещото ни развитие в икономически, политически и социалнен план. Важно е обаче да започнем да водим проактивна политика спрямо тях. Това е възможно само чрез създаването на Министерство на българите в чужбина, което да събере на едно място всички необходими за целта държавни ресурси и да е изразител на политическата воля на държавата да приобщи тези хора. Министърът ще разполага и със законодателна инициатива, за да проведе ключовите за българската общност зад граница реформи.
- Създаване на фонд за финансиране на проекти на българските общности в чужбина
Всяка година сънародниците ни от чужбина изпращат в България над 1 млрд. евро. Ние смятаме, че е редно да върнем обратно към тях поне 1% от тези средства. Затова предлагаме да бъде създаден държавен фонд, който ежегодно да финансира малки проекти (до 25 000 евро) на българите зад граница на обща стойност от поне 10 млн. евро. По този начин ще допринесем за подобряването на имиджа на страната ни и за засилване на връзката с нашите сънародници.
- Електронно дистанционно гласуване за българите в чужбина
България трябва да използва активно политическия, икономически, социален и професионален потенциал на българите зад граница. Затова е необходимо да изработим ясни и работещи механизми за включването им в обществено-политическия живот в страната. Това е възможно най-вече чрез създаване на сигурна и надеждна възможност за гласуване първоначално по пощата, а в последствие и по електронен път.
- Създаване на Многомандателен избирателен район „Чужбина“
Предвиждаме създаването на 32 МИР – Чужбина, чрез който българите зад граница биха могли да избират свои народни представители в българския парламент. По този начин те ще бъдат свързани със социално-икономическите процеси в страната, ще получат реално политическо представителство и ще имат възможност да поставят по-ефективно проблемите си пред българските институции.
- Осигуряване на възможност на хората с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители
В момента съществува една голяма несправедливост в българската конституция. Според нея лицата с двойно гражданство нямат право да се кандидатират за народни представители в българския парламент. Вследствие на тази разпоредба, се получава парадокс – 40-годишен човек, който е роден и 35 години е живял в България, и от 5 години има и американско гражданство, има право да се кандидатира за американския Сенат, но не и за българското Народно събрание. Смятаме, че чл. 65 от Конституцията дискриминира голяма част от българските граждани и настояваме той да бъде променен, защото в настоящия си вид допринася за изчезването на българската нация.
- Създаване на Вазов институт
Вазов институт ще има за цел да работи за съхраняването, развитието и популяризирането на българския език и култура в чужбина. Той ще бъде създаден по вече утвърдения и изпитан във времето модел на работа на институтите Гьоте и Сервантес, и ще работи в тясно сътруднитество с бъдещото Министерство на българите в чужбина и културно-информационните центрове на страната.
- Създаване на дигитална платформа за дистанционно обучение на българите зад граница
В рамките на Вазов институт ще бъде изградена и дигитална платформа за обучение. Чрез нея ще дадем възможност на българите в чужбина да изучават майчиния си език, да запазят своята идентичност и да засилят връзката си с родината. Платформата първоначално ще осигурява курсове по български език на всички нива, а на по-късен етап към нея могат да бъдат добавени и други дисциплини като История на България, География на България и др. В края на онлайн обучението се издават сертификати, които се признават от българските институции при кандидатстване за българско гражданство.
- Дигитализация на голяма част от административните услуги
Предвиждаме да подобрим значително сега съществуващата система за административно-консулски услуги. Това е възможно да бъде постигнато единствено чрез дигитализация. Така максимален брой административни услуги за българите в чужбина, в т.ч. и на общинско равнище в България (като регистриране на брак, новородено дете и други), ще бъдат достъпни по електронен път.
- Равно отношение към всички български общности зад граница
„Републиканци за България“ ще работи с всички български общности зад граница, без разграничения между т.нар. традиционни (исторически) общности и нови имигрантски общности, с еднакво по размер и характер държавно отношение към тях. Предвиждаме разкриване на нови културно – информационни центрове в най-големите нови български общности по света.
- Изнесени консулски посещения в българските общности зад граница
Работим за засилване на връзката на българите в чужбина с консулските ни представителства. За целта предвиждаме да създадем възможност за редовни консулски посещения в най-големите български общности зад ганица. Срещите ще бъдат организирани по предварително изготвен и публично обявен график.
- Създаване на обществени съвети към дипломатическите и консулските ни представителства
Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България, ще функционират като консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства (ДКП) на Република България в чужбина. Чрез тях ще се подобри връзката между официалните представители на държавата в съответната страна и българската диаспора.
Видеозапис от уебинара – тук.
.
