То е гадно, противно, отблъскващо и тъпо. До повръщане гадно. До отчаяние тъпо. Което си е вид постижение. Защото има тъпи неща, които не са гадни, гадни, които не са тъпи, има и просто гадни, докато „това“ е и всичкото накуп.
„Това“ е сцена от филм. Той много нашумя напоследък. И изпълнителката на една от второстепенните роли във филма също много. Нашумя.
В тази сцена нашумялата изпълнителка танцува, вдига си роклята и си разтваря широко краката, а между тях предизвикателно краснее гадост – най-вероятно извлек от месечното й течение.
Може би е гадостта е замислена като нещо остроумно, весело и привлекателно. Само че, както и да е замислена, ако въобще при подобни неща може да се говори за мислене, получило се е това, което си е било. Гадост. Противна, мръсна такава и нищо повече.
Точно този отрязък от филма, обаче, създателите му са пуснали из Мрежите с явната цел да привлекат зрители. Предположи ли са, вероятно, че онези, които видят гадостта, ще си рекат: „Я, каква хубава гадна гадост, ще го гледам този филм, сигурно има още такива.“. Ако са извратеняци, ще си го рекат. Или пък: „Я, колко остроумно, сигурно във филма е пълно с такива остроумия, ще го гледам, значи, този филм.“. Ще си рекат. Ако са тъпаци.
Има и един друг отрязък, пак пуснат из Мрежите за привличане на зрители. Той вече не е гаден. В него нашумялата артистка е глътнала паста във вид на дете и отива при доктор, та докторът да го извади. Детето, демек пастата, да извади, ха-ха. „Ха-ха“, доколкото се предполага, че хора без особена взискателност към ума, ще приемат това за остроумно. Да, може би за такива и подобните им сценката да е остроумна, но пак си остава тъпа. Чак толкова е тъпа. А това, че е замислена като остроумица, я прави още по-тъпа. „Кой ли ще ги гледа тия тъпизми и гадости? Как ли смятат привлекат зрители тия хора? Кой ли ще ги гледа?“ – питам се. Защото лично аз бих го гледал тоя „Борат две“ само, ако ми плащат едно 50 на час. Евро, не лева. После трезво и унило преценявам, че тия простотии не се правят за мен и такива като мен, а за онези 80 или 90 процента от световното природонаселение, което се радва на тъпизми и гадости, докато аз съм само някакъв печален остатък, отломка нищожна от стария истински консерватизъм (щото нашият, пък и американският взеха нещо съвсем да нефелат), според който човечеството не бива да слиза по-ниско от изкачени и изстрадани вече равнища. С убеждението, че ако ще са гадости, то да са гадостите на Лотреамон, който успява да ги извиси до изискано художество (Малдорор). Отломка на истинския консерватизъм, която смята, че ако непременно трябва да се употреби думата п-тка, то нека това да го направи Жорж Брасенс, за да се получи вълнуващо и трогателно, а не тъпунгерско.
И ми се дощява цялото това осемдесет или деветдесет процента природонаселение да имаше една глава (репа), та да го нашокам едно хубаво по репата, както ни шокаше по каските командирът на Артилерийския дивизион в Плевен, когато не успявахме да изчислим точните мерници за оръдията. (Не му се сърдя, защото при действителна стрелба с грешни мерници бихме избили собствената си пехота). Да го шокам природонаселението по репата и да му думам: „Абе, вие какво, тъпаци ли сте, идиоти ли сте, гламави ли сте, та не виждате, че това е нещо гадно и тъпо нещо, какво толкова му се радвате?“ Но всъщност, няма защо да му думам каквото и да било, нито да го питам, такива са и няма да се променят, няма оправия. А на нашенските прокопсали така наречени ценители все пак ще река: „Хубаво, добре си казва думите девойчето, сполучливо произнася думата „п-тка“ и останалите подобни, почти като премиерът ни Бойко Борисов ги докарва, ама бива ли това да е причина за неуместни тържества и общонационална гордост едва ли не, що за кьорав провинциален поглед наистина, що за пошли страсти и възторзи, ние си имаме Теди Москов, дръжте на това равнище, не се сурвайте урбулешката надолу.“
А иначе, по кого стрелят с тия си мерки и мерници, и наши, и чужди ценители и умници? По собствената си пехота, по собствените си хора, по досегашните духовни и художествени достижения на човечеството стрелят. Защото на това нещо и златен глобус да му дадеш и диамантен тетраедър да му дадеш, и Оскар да му дадеш, и Омаскар да му дадеш, то си остава такова, каквото е – нещо по-лошо от безвкусица, казах вече какво.
Една приятелка ми съобщи, че нещото е предложено за награда заедно с „Дорогие товарищи“ на Кончаловски. Ей, съпрете се бе, филмови умници. Нерде Ямбол, нерде Стамбол. Нерде квантова механика, нерде селскостопанска механизация. Съпикясайте се, бе.
Иво Беров
.
Вчера гледах един филм он 1989 година. Руски филм. Последно време все такива гледам. Филма се казва „Интердевочка“. Нашумял по онова време филм за „социалистическата деийствителност“. Погледах го па го изключих по средата. Всичко ми стана ясно. Гадно общество, гадна деийствителност, мечтан светъл и благороден Запад. Помислих си, че преди години през далечната 1989 година този филм за мен би бил цяло откровение. Щях да го изгледам няколко пъти и да го препоръчам на приятели. Днес е просто още едно достадно оплюване на онзи свят в който съм се родил и израстнал. Знаете ли какво? Аз не бях нито дисидент, нито проститутка и ня си мечтаех за Запада. Не хпдих в английска гимназия и не са ме наказвали за дълго коси и слушане на Битълс. И не че нямах дълга коса, а пък Битълс ги слушах толкова че чак на родителите ми им писваше. Връщам се в спомените си и не намирам тази ужасяваща „действителност“ описана в разнообразните произведения от онова време. Поне за мен, тези произведения са просто „художествена измислица“ или по скоро „художествено оплюване“. То излезна доста успешно. Аз отгледах децата си в Америка, спонорирах нейната икономика с няколко милиона пари от такси платени за над 20 години непрекъснат труд и изучих децата си та и те да могат да я спонорират тази икономика по-нататъка. Всичко това се случи благодарение на „художествените измислици“, които ние възприехме за „житейска истина“. Няма по-добри от славяните в оплюването на самите себе си, но за трийсет и кусур вече години успяхме окончателно да оплюем миналото в което сме израстнали. Днес за да продължава Запада да богатее, трябва да се продължи с оплюването. Проблемът е обаче, че олюването на социализма изчерпа себе си. Там няма вече какво да се оплюва, пък и на младото поколение не му пука за някаква си там древна история на света. Е, нищо. Оплюването продължава. В обществото все още са останали някакви ценности. Чест, достойнство, брак, отглеждане на деца, социална отговорност и подобни атавизми. Колко ли време ще просъществува Запада след като окончателно оплюе всичко което има за оплюване?