Казвам се Братой Диков. Роден съм в гр. Кула, област Видин. Пенсионер съм. Имам двама любими внука и издадена стихосбирка с името „Повярвай на сърцето“, а тази пролет ще издам втората. Моето хоби е да правя различни пана. По-долу можете да видите снимка на едно мое произведение.
Зарезан
Тръгнал днеска Бай Иван
да празнува Зарезан.
Във торбичката – шишенце
с руйно вино и мезенце.
Леви, десни и със плам,
в лозето пристига сам.
Огън бързо си стъкми,
в него шишчета сложи
и ракийка да стопли,
по традиция, нали.
Ала нещо се развика,
гледа – в лозето мотика.
Туй какво е? И със крак
я настъпи със мерак,
че му дразнела окото.
Тя го фрасна по челото.
Той от болка изрева –
що ми трябваше това?
Почна в лозето да реже,
пръст успя да си пореже.
И запсува бай Иван:
– Тука аз не съм желан
Най добре съм в механата,
а във лозето – жената.
В изборния ден
– Бабо, къде толкоз рано?
– Сине, чудо не видяно.
Десет години измина,
дядото ми се спомина.
Ала нещо май хитрува
и на избори гласува.
Бързам рано да отида,
може би пък да го вида.
В списъците все го има,
той и още двама-трима.
В къщи хич не се отбива,
щом гласува, си отива.
Искам да го видя само,
да го питам как е тамо.
Тука сал ни обещават
депутати ако стават,
че милеят за страната,
рай ще има на земята.
С петдесетте лева даже,
Бойко, за да се докаже,
(пенсионерът да гласува,
после може да гладува)
във това лъжливо време,
иска ГЕРБ да избереме.
.
