.
„Деветата вълна“ на джендъризма
Homo reciprocans e човек, който взаимодейства с другите и така поддържа стабилно персоналното си и социално състояние. Който се свързва с ближните си, за да градят заедно нещо хубаво за всички. Какво е това? – заложено или придобито (nature or nurture), генетика или меметика на човешкото поведение – и има ли го в националната и международна политика?
Епикур разказвал на учениците си за етиката на реципрочността, осъвременена през XVIII-XIX век от Джереми Бентъм, който написал, че „човек е поставен между болката и удоволствието”. Може ли тогава този същият човек да бъде съпричастен към болката и радостта на другите? Нали в „Ода на радостта“ на Фридрих Шилер – Химн на Европейския съюз (ЕС) – се пее:
Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя…
ред във хаоса създава.
Tanta allegria (толкова много радост) – казват италианците, но аз продължавам да търся реципрочния човек (Homo reciprocans quaero). И реципрочната политика в Евроатлантическия съюз (ЕАС).
Ето някои въпроси, на които ЕАС все още не е отговорил. Забравете „политическата коректност”, всъщност, „политическото лицемерие”, и кажете защо действа асиметрията „център-периферия” – страните на юг от Виена, и на изток от Вашингтон, провинция на ЕАС ли са или негови равноправни членове? Защо мегалоцентризмът преобладава в отношенията на Брюксел и Вашингтон със София? Има ли, както в “Произход на видовете” на Дарвин, реципрочен алтруизъм в “произход на евроатлантическите държави и общества”? Колко позитивно реципрочни хора има на глава от населението във всяка евроатлантическа страна? Кое доминира – политическият, финансов и военен егоизъм, или сътрудничество и разбирателство? България, като член на ЕАС, има правото да НЕ бъде унижавана да приема централизирани решения, които накърняват нейното достойнство, интереси и морални стереотипи. Защо тогава Резолюцията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, със съавтори Радан Кънев и Елена Йончева, настоява България да ратифицира Истанбулската конвенция (ИК), въпреки че българският Конституционен съд я обяви за противоконституционна?
И Ние, Народът, Българската православна църква и другите религиозни общности, сме против ИК – зад защитата от насилие над жени и деца е скрита джендър идеологията: няма мъж и жена, няма мама и татко, има родител-1 и родител-2 , има „то“, „те“, полово неутрална лингвистика – и лансиране на хомо-, би- и транссексуалните (ЛГБТ).
В осъществяването на джендъризма се включиха и „сините политически магарета“ в САЩ – новият президент, за разлика от предшественика му, назначи хомо- и транссексуални в правителството си. Това е израз на политиката на многообразието (diversity) и позитивната дискриминация – едни от парадигмите на американските „магарета“. Тогава, във вестник „Галерия“ (27 януари – 2 февруари 2021 г.) Явор Дачков „скандално“, но уместно, написа коментар, озаглавен „Just give us a break, Joe Biden“ („Оставете ни на мира, Джо Байдън“), перифразирайки „Just give me a break, man“ – думи на Президента, при което „man” (човек) е журналист, запитал за плана му за коронавирусната пандемия.
Политика на джендъризъм и многообразие, въпреки че повече от 90 процента от хората в ЕАС са чисто-и-просто мъже-и-жени, които имат семейства-и-деца – най-ценните и традиционни ресурси на всяка цивилизована нация. Така ИК, в частта й за джендъризма, искайки да узакони радикалната сексуална свобода, е вид биотероризъм, тирания – „тиранията се установява от твърде крайната свобода, която поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“ – както е прогнозирал Платон. И „настъпва една оргия на желанията“, за които ни предупреждаше и Умберто Еко. В същото време ЕАС не проявява реципрочна солидарност към България. „Разсейва“ се за демографската ни криза – нали българите сме най-бедните и най-умиращите в ЕАС, а разполага военни бази, предлага и ние купваме за милиарди долара военни самолети и правни съветници ни учат как се справяме с корупцията. За ЕАС България е просто територия, близко до Русия…
Както писах през 2018-2020 г., ратифицирането на ИК може да разруши традиционната ценностна система на българския народ. Това е prognosis pessima за всяко нормално общество – „безредие във хаоса създава“.
Изглежда, че все още е валидна дигнозата на проф. Боян Пенев: „Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала падението ни”? – изписана на 28 юли 1913 г. в неговия „Дневник”. Спомням си „Деветата вълна“ на руския художник Иван Айвазовски – метафора на страха и надеждата. Все пак, надявам се, че белите лястовици на Politica reciprocans ще летят в многозвездното небе на Европа и САЩ.
Nota bene
Думата capital идва от латинската capita – глава, не мускул; думата company идва от латинските com pane – заедно с хляба, не с властта. Другото е „Ядохме хляб с абсурд“ – както е написал големият румънски драматург и поет Марин Сореску (1936-1996).
Политиците и Народът не осъзнаят ли тези мъдрости, ще продължаваме да бъдем пресирани и от Брюксел, и от Вашингтон, и от Москва, и от Анкара – един перманентен film noir, патоморфология в картините на Франсис Бейкън. И Девета вълна на джендъризма.
Надеждата е, че все още циркулиращите в кръвта ни окситоцин, вазопресин и други хормони на любовта и социалните взаимoдействия (social bonding) ще могат да възстановят хомеостазата на междуличностните и международните отношения. В океаните на коронавирусите и джендъризма вълните ще утихнат.
Дано, но засега ветровете се усилват – EАС се превръща в ДС (Джендърски съюз). Докога ЕАС ще злоупотребява с нашето търпение?!
Д-р Георги Чалдъков
.
