През април 2019 г. успях да прегледам стотици документи на Международния Червен кръст в щаба им в Женева. Резултатът от тази и още много друга работа вероятно ще бъде представен по-късно тази година от невероятния екип, който ме покани в Женева.
Ако искате, отделете няколко минути и попътувайте назад във времето с няколко вече пожълтели документи, написани на дипломатически жаргон. Знаете за списъка на Шиндлер, нали? Той съдържа около хиляда имена. Добре, представям ви два списъка без световна слава, съответно с 234 и 239 имена, или общо 473 румънски евреи, пътуващи с български кораби, тоест кораби на държава – съюзник на Оста (най-вероятно с български транзитни визи), до неутрален Истанбул, и оттам – с влакове за Алепо и след това до Яфо.
Имената на корабите са “МИЛКА” и “МАРИЦА”. Датите на съответните им пристигания в Истанбул са 31 март и 11 април 1944 г.
Има и трети кораб, който предизвиква дипломатическа кореспонденция и който бива погрешно изписан от швейцарските и американските дипломати като “BELLACITA”, когато всъщност става дума за кораба “БЕЛАСИЦА”. Писмото на д-р Шварценбург е от 26 април 1944 г. В него се посочва, че “Беласица” е пристигнал в Истанбул на 24 март 1944 г., пълен с румънски евреи, които след това са заминали с влак за подмандатна британска Палестина.
Американската легация в Берн, Швейцария, отговаря още на следващия ден, за да изрази учудването си. Ще перефразирам тук дипломатическия им жаргон: “Брей, каква страхотна новина за този кораб, пълен с евреи, пристигащи в Истанбул. Само едно не разбираме – датата на писмото ви показва, че когато си говорихме за последно, вие още не сте знаели за този кораб, нали? Добре, как стана това всъщност? Вие ли издействахте безопасно преминаване на този кораб от германците и техните съюзници, или как?”
Не, не е бил Червеният кръст и не са били германците тези, които са разрешили тези корабни рейсове.
Сторила го е България, която е превозвала с кораби румънски (и други) евреи на безопасно място. България е издавала визи на тези хора и през цялото време се е водела и правела на съюзник на Хитлер.
Говорим за март и април 1944 г. Цар Борис III (наричан от Хитлер и Гьобелс „лисица“), който предотврати депортирането на българските евреи, е вече покойник от август 1943 г. България обаче е на мястото си и продължава да спасява европейски евреи.
Може би по-късно ще публикувам бройката на спасените с “БЕЛАСИЦА”, но тя едва ли е по-малка от тази при другите кораби. Да речем 230 души. Това означава, че за три рейса имаме спасени 700 евреи. А всеки от тези кораби е имал много повече рейсове.
Никой никога не е разказвал тази история. Даже Музеят на Холокоста в Ерусалим – Яд Вашем.
Не е страшно, че дипломатите са сгрешили името на българския кораб. Страшно би било, ако не разбираме или омаловажим храбростта и постоянството на спасителите, които са работили в правилната посока на Историята, при минимални изгледи за успех, принудени да играят на страната на лошите.
Нека разкажем на всички тази история.
Текст и факсимилета от документи:
Николай Бояджиев
–––––––––––––––––––
* Авторът работи от 2006 г. като преводач към Европейската комисия в Люксембург, където живее със семейството си. Интересът му както към фактологията, така и към по-дълбокия смисъл на спасяването на българските евреи се дължи в голяма степен на неговата евангелска вяра. Сценарист и участник във филмовата поредица „Covenant and Controversy“, в чиято втора част разказва за спасяването на българските евреи. Тази втора част може да се види като отделен филм в YouTube, под името „The Fox and the Führer: How a Nazi Ally Saved 50,000 Jews“. През 2018 г. издирва и преиздава със собствен предговор публикуваните през 1945 г. спомени на равина Даниел Цион за събитията около спасяването на българските евреи. Списва скромен евангелски сайт www.odolam.eu. Пътува често до Израел и Мароко, където е живял като малък.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Историята е в дълг към България, нейния Цар, правителство и общественост, които не получиха справедлива геополитическа оценка за своето най-славно дело през годините на Втората световна война. Приносът на това изследване е за доизграждането на реалния и в този смисъл справедлив геополитически образ на България, която през годините на войната, като Цар, Държава и Народ в условия на доминация на Третия Райх не просто е запазила на своя територия над 50 000 евреи, за да ги предпази от сигурно изтребление в нацистките концентрационни лагери, но с „почти невъзможна дипломация“ през иглените уши на нацистите е помогнала на над 12 000 евреи да емигрират в Палестина – тогава британски протекторат, където да намерят истинското си спасение. С български транзитни визи и с български кораби под български национален флаг.“ –
пише Георги Боздуганов, автор на книгата „ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО. Царство България и еврейската емиграция през Втората световна война“, която предстои да излезе съвсем скоро.
.
Чудесна история, прочетохме я с интерес. Благодарим ви!