Задружен женски смях ехтеше в залата на партийната централа. Караянчева беше споделила мнението си за прическата на Маяма, точно след последния виц за президентшата. Усетиха се, че са само дами в залата, чак когато Дариткова отсече:
– Еми т’ва е, ние сме партията с най-много жени.
– “Да, тук-таме мъж, ама и той жена!” – цитира премиера Караянчева и всички отново раздрънчаха обици в бурен смях.
– Ами хайде, дано имаме и жена-президент тая година! – приповдигнато се обади Фандъкова.
Изведнъж появилата се тишина се облегна с цялата си тежест върху масата. Всички бяха чули как Томислав заяви от телевизора, че може партията да предложи жена за президент. Темата беше деликатна, затова се настани доста срамежливо в залата.
– Аз мисля… че Той ще избере жена, която е отдавна в партията – наруши неловкото мълчание Дариткова.
Сачева й стрелна един откъс леден поглед и побърза да се включи:
– Може би ще е по-важно да посочи жена с твърда ръка, защото ще се изправя срещу военен…
Караянчева се размърда на стола си, бръкна в новата си чанта GUCCI и се направи, че търси нещо, докато вметваше през зъби:
– Той ще се спре на дама, която има по-дълъг управленски опит…
Сачева бавно отвори уста за реплика, но Фандъкова я изпревари, с леко несигурен глас:
– Може би ще избере жена, която все още има висок рейтинг…
Дариткова отпи нервно от водата си, метна грива и изсъска:
– Оф, я стига… Той ще се спре на жена, която не смъква неговия рейтинг…
Караянчева тропна маникюрно по масата и леко повиши тон:
– Той е ДЛЪЖЕН да избере жена, на която е ЗАДЪЛЖЕН!
Сачева врътна един оборот на ледените си зеници и изчегърта зъби с острото на езика си:
– А може би ще се спре на жена, която не нарича…
Караянчева скочи на мига и стовари юмрук по масата, пръскайки бясна слюнка:
– Е т’ва беше много грозно!
И точно в този миг влезе Той и прекоси залата, под погледа на четирите вцепенени, дишащи тежко женски статуи. Борисов се спря и ги огледа, една след друга.
– Хм… К’во става тука, бе? – избоботи премиерът и щеше да продължи разпита, ако малкото телефонче без кирилица и възможност за подслушване не беше извибрирало в ръката му.
Борисов го погледна с бялото на очите си – екранчето светеше с DOGAN. Премиерът изпуфтя и тръгна обратно към вратата. На излизане хвърли един пълен с подозрение поглед към залата, а в главата му се завъртя болезнено изстрадана мисъл:
„Жени… Днес са мяу-мяу… утре са Мата Хари.“
Радослав Бимбалов
.
