.
Православната църква чества днес Сретение Господне, който е един от дванадесетте велики празници през годината.
Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Hосподне, с тези имена е известен 2-ри февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Той е вторият празник от обредно-ритуалния комплекс Трифунци и един от четирите празника, посветени на Божията майка (Успение на Пресвета Богородица – 15 август – всяка година, Рождество – 8 септември всяка година, Въведение Богородично – 21 ноември всяка година).
Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики.
Четиридесет дни след раждането на Иисус Христос света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. Това се прави за всички новородени деца, и момчета, и момичета.
Българите наричат празника „Зимна”, „Трифонова” или „Вълча Богородица”. Едно народно предание разказва, че Света Богородица отивала в черквата, за да й четат „чиста молитва” на 40-ия ден от раждането на Христос. Срещнала Трифон, който зарязвал лозето си. Той й се присмял и бил наказан от нея, като си отрязал носа и оттук празникът се нарича още „Трифон чипия”. На Сретение Господне жените носят в черквата пресни пити, вино, туршия, които после раздават на съседските къщи. Съществува поверие, че ако на този ден вземеш пари на заем, ще взимаш през цялата година, ако ли пък дадеш – ще даваш през годината.
Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден, Вълчи празници. Според преданията, в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е “вълча Богородица”, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото — чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
Предсказания:
Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното.
По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Младите момичета вярват, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен.
Честито на именниците:
Сретен (честен, доволен, радостен, успешен, пълен със сполука), Сретка, Сретко, Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Радина, Радослава, Радослав, Радинела, Радомила, Весел, Весела, Веселина, Веска…
В някои райони на страната датата 2 февруари в народните традиции се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български обичай, по време на османското иго, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък
Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. Затова българите тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи.
Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан – черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.
.
