Народна Клетва
(от Васил Левски)
Заклевам се в Евангелието, в честта си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам като полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен Централен Български Революционен Комитет мълчание и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на съзаклятието, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.
Забележка. Новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне нагоре, и ще следва да дума следоющите думи, т.е. гореизложените.
А ето текстът на писмената клетва, дадена от Васил Левски (правопис от 1872 г.)
Долоподписаннiятъ, като прiемамъ сичките Длѫжностти които миса налагат чрѣзъ Упѫлномощiето ми дадено от Ц.Б.Р.К. и сѫмъ в Отговорность на свойте дѣйствiя, съгласявамса въ сичко и съ дѣйствіята на другите членове на Ц.К. които ще распоредатъ по междуси длѫжностите по способност-та на секиго по обстоятелствата. Сѫщіятъ отговарямъ за дѣйствіетаси по уставатъ пред другите чл. на Ц.К. и сѫ заклѣвам предъ нашето Отѣчество Бѫлгарія че ще слѣдвамъ точно длѫжноститеси.
16/28 II 72
В. Левскій
Същият текст, но със съвременен правопис:
Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълноммощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността за своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на другите члвенове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
16.06.1872 г.
Васил Левски
Цел на БРЦК:
„С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.“
Още информация по темата – вж. ТУК.
.
Писмо до Любен Каравелов, 16.09.1872
Автор: Васил Левски
Байо!
Работата още няма кой да поеме, та съм принуден сам да се излагам на опасности [и] да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра, [в които] да не са изпратили [хора] да търсят. Пишат ми писма отвред да не се излагам на опасности, но не мога да гледам страхливите ни работници, които от страх засират всичко и работата стои на едно място.
Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, [щом] излязох, претърсиха я на другия ден. От видело до видело турците вардят по улиците за външни хора. При това положение в тоя град се изплашха всички. От този град е и Груйо [Марин Поплуканов от Ловеч], който ми пише, [тъй като] бях излязъл оттам и отишъл по други страни. Пише ми да не дохождам скоро като преувеличава предирванията на турците, че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място где да сляза. [А] дето бях оставил припас, тефтери и пр., казал да се хвърлят в нужника! Виждаш ли работа на страхопълзювци!
Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно [годен], в друго го няма. Ако е решителен, то той ще бъде неразсъдлителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не пуска да прекрачи по-нататък. И още: в страхлив случай се развалят готовите работи. А работите и писмата, които дохождат всеки ден, трябва да се разправят. Пък като ме няма, стоят на едно място дълго време, докато се завърна. Това не е работа. Имаме честни хора, но като не [са] били отдавна в тази работа да се запознаят с нея и да могат да съдат, пак [не са за] нищо и по-зле [с тях].
Водителите на тази работа трябва да са опознали до тънко хората, като кой е К-в, Ц-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и се похабят, да се критикуват един друг, без да се увреждат в работата и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и велилкодушни. Едно от тия [качества] да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е.
Длъжност ми е да [го] кажа, защото мога да умра. Гледайте [внимавайте]!
Източник
Из сборника „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, „Наука и изкуство“, 1987, с.169–170