Пиша този текст като български гражданин, който лично е откривал изборни секции зад граница и през годините е бил застъпник, наблюдател и журналист в тях.
Сега се обръщам с молба да прочетете мнението ми, което се надявам да Ви спести време и предизборни главоболия, и да се намери отговор на въпросите, които ни мъчат нас в чужбина, с още неоткрити изборни секции – има ли смисъл да гласуваме, как да гласуваме и за кого?
Ще започна с това какво е положението към момента с изборните секции зад граница.
Много активизъм, но… какво ще имаме като резултат и за кого той ще е удобен?
Това пролича от неделната онлайн среща на доброволните организатори на изборните секции във Великобритания. Вероятно по-късно ще можете да се запознаете с видео от срещата или с протокол от нея, които организаторите ще публикуват, но тук са някои от главните акценти, подчертани от мен.
За доста от събралите се, посланик Марин Райков, за разлика от други дипломати в чужбина, се старае да отговори на питанията. От друга страна, обаче, дипломатическото ни представителство си остава “тъмна кутия” и хората не са съгласни посолството да има последна дума къде да се разкриват секциите на Острова.
В момента се търсят зали – рестрикциите в различните места са различни, заради условията, наложени от Ковид-19. Търсят се и се предпочитат проветриви помещения с два изхода, с тоалетни, с облекчен достъп на инвалиди и възрастни. Ето защо от посолството изискват снимки. Пак от там се чува, че вече се търсят хора, които биха се наели да поемат функцията на държавни служители, т.е. да бъдат назначени за държавно отговорно лице.
От общността (но на колко места тя е единна?) ще предлагат кой да бъде председател, зам.-председател и др. До вчера бяха подадени 8200 заявления за разкриване на секции, което по нечии екстраполации означавало, че към 45000 души ще гласуват, а ако останат 35 секции, това ще създаде проблеми, опашки и недоволства.
Най-трудно е с обмена на актуална информация и човешкият ентусиазъм често бива попарен. Циркулира колосално число писма и имейли с посолство, с координатори и с ЦИК, често със съвсем объркващи отговори. Което води до спорове и недоразумения между хората. А понякога и до нездрава конкуренция.
Проблеми има и със спазване на разпоредбите на здравния протокол и с ваксинирането на членовете на СИК в чужбина. Възможни са санкции на местните власти по места, ако събраните хора пред секциите или отделни личности нарушават разпоредбите.
Ето защо, след като слушах видеоконференцията повече от три и половина часа, взех думата и казах следното (пиша по памет, защото засега не съм свалил записа, който направих на своето изказване):
Чудесно е, че толкова ентусиазирани единомишленици седят и над 3 часа комуникират. При над 35 души това са над 100 човеко-часа, а колко сте работили, писали и време загубили досега…?
От една страна, сред Вас се чуват възгласи: “Ние спасяваме България – нека да им покажем сила и способност – те вече ни предлагат да сме представители на държавата. Нека да не се притесняваме да поемаме отговорностите!”
Но и предупреждения: “При грешка в СИК (или нечие мошеничество) викат членовете й при прокурор. Прибирани са били дори в България, и то с Интерпол. ЦИК глобява само 1000-2000 лв., но хората получават стрес от срещите с правоохранителните органи, от различните графологични и др. експертизи. А нали целта е да се съхраняват нервите и здравето на СИК?”
Заради гореизброеното питам: Замисляли сте се кого обслужва откриване на много изборни секции? Та това означава повече командировани, назначаване на държавна администрация (ако не на тези, то на следващите избори), повече милиони от бюджета, който иначе може да се използват за по-полезни неща. Не ви упреквам, усилията са благородни и аз съм пръскал своите сили по подобен начин.
И, да кажем, че след хиляди часове и работа на доброволците, след петиции и уговаряне, политиците се съгласят и променят ИК в последния момент. Дори секциите да станат 100, пак няма да има възможност всички да гласуват. Ковид-19 утежнява ситуацията и дори похарчените допълнителни милиони няма да подобрят много положението. При това Вие в Англия сте събрани на малка територия, но какво правим с българите в САЩ, в щати и държави, които не са силно населени и няма много наши съграждани?
Два неоспорими факта, които се премълчават:
- Дори и да гласувате зад граница – то Вашият глас не е равен по тежест с гласа на брат Ви в България. А това е противоконституционно. При това несправедливо е не само за гласоподавателя, но и за тези, които се кандидатират – защото зад граница не можем да избираме независими кандидати или да гласуваме с преференция. Колко души сте чули да Ви говорят за подобно погазване на основните Ви права?
- И второто – до днес, за последните 30 г. с гласовете на българите в чужбина са избрани само 0.7% от депутатите. При това всичките те са от една единствена партия.
Помислете с какво КПД са всичките усилия на активистите и привлечените от тях доброволци за тези години? И си помислете дали правителство и медии не стимулират тези, честно да си признаем, ялови усилия, за да могат след избори да отчете, че се съобразяват с гласа на българските граждани зад граница?
Аз познавам някои от най-активните при откриване на изборни секции зад граница, които пред медии, а и пред Вас заявяват, че са загубили години от живота си за подобни борби, Но какво да си каже човек отстрани – защо се работи циклично на празни обороти и само около избори? Какъв интерес се крие зад тези усилия, щом за 30 години с гласовете от чужбина са избрани в НС само няколко депутата от ДПС?
И още – има ли смисъл да участваме в такива избори с предрешен край, за да легитимираме статуквото? Не е ли време да се реши този въпрос един път завинаги?
И аз дълго време си задавах тези и подобни въпроси и сам съм се лутал в различни посоки и инициативи. За да достигна накрая до едно простичко заключение. А то е, че всяко наше или чуждо действие, което ни разделя нас, българите, а не ни изравнява по права и задължения, е срещу бъдещето на България. Подчертавам го и приканвам всеки да се опита да ме обори и докаже с доводи, че не съм прав.
Ето защо смятам, че не е добре това, че толкова българи сме зад граница, но ще е още по-зле ако държавата захлопне зад нас вратата и ни нарече, както някога НЕВЪЗВРАЩЕНЦИ*.
Гласуването зад граница пази една от връзките с България и надеждата, че гласът ни се чува и още има път назад. Което е и отговор на първия въпрос от заглавието горе – за смисъла от вота в чужбина.
Така стигаме до втория въпрос – как да гласуваме?
Веднага Ви призовавам – откажете се от това остаряло и при Ковид-19 даже опасно за здравето Ви традиционно гласуване в изборни секции!
Решението е намерено вече и то е иновативно дистанционно електронно гласуване. За разлика от всички предлагани варианти, новото предложение е значително по-просто, по-евтино и надеждно. То вече е разпратено до партиите. И колкото да звучи невероятно, ако има политическа воля в парламента, то може да се осъществи за оставащото време до изборите на 04.04.2021 г.
Разбира се такава воля в политиците ни няма и въобще не се надяваме да го одобрят, но има отделни партии, които застават зад новото предложение. А това е първи успех.
Присъединете се и Вие! Сега, точно пред избори, е моментът да бъде упражнен натиск и партиите, ако не друго, поне да заявят позициите си.
И веднага Ви казвам отговор на последния въпрос в заглавието – за кого да се гласува? Отговорът ми е – за тази партия, която е за въвеждане на иновативното ДЕГ (от абревиатурата на дистанционно електронно гласуване).
По-долу ще намерите линкове към няколко интервюта, дадени от мен по темата, но сбито ще напиша най-важното досега и плановете за бъдещето.
Идеята е почерпена от миналогодишните избори в Беларус – вж. статията със заглавие “Коя е главната поука от изборите в Минск” (линк).
У нас предизборно и във връзка с Ковид-19 се заговори се за мерки за здравето на гласуващите и за необходимостта от въвеждане на гласуване по пощата, поне зад граница. Предложенията за гласуване по пощата преобладаваха и на проведената онлайн на 11 януари конферентна среща на президента Румен Радев с български организации и граждани зад граница, в която участва и наш представител. Темата на разговорите бе за необходимите мерки за справедлив и прозрачен изборен процес, който да гарантира правото на глас и здравето на българските гласоподаватели. Проведените консултации в президентството станаха повод, от името на част от екипа на нашия сайт, да предложим въвеждане на явен интернет вот за тези, които желаят това. Което пък ще позволи гласуването на 04.04.2021 г. да е дистанционно и напълно безопасно и за здравето, и за прозрачността на вота. Но разбрахме, че страхът у хората е голям. И уж живеем в демокрация, която би трябвало да ни пази от натиск, но хората не са готови да гласуватоткрито, както това е било още от древна Гърция и много време след това.
Ето защо едмица по-късно модифицирахме предложението си до дистанционно явно гласуване с контролен код и изпратихме анкета (вж. линк). Тя съдържа 5 въпроса до политическите партии и молба да подкрепят иновативния вот, при който не може да има изборни измами, тъй като гласоподавателят сам се превръща в контрольор и гарант на процеса, като във всеки момент знае къде е гласът му и за коя партия е отчетен.
Вече 10 партии и лидери са ни отговорили – някои положително, но повечето с увъртания или с открито несъгласие. Но нали не можем да очакваме, че статуквото ще иска промяна на устройващото го днес положение?
Но за нас е важно хората сами да се убедят в предимствата на дистанционно явно гласуване (ДЯГ) и да поискат точно него. А то е най-доброто, защото вотът автоматично се превръща в мажоритарен и след време, и при друг парламент може да се узакони така мечтаното от много оттегляне на вота и отзоваване на депутата.
Следва таблица, в която е сравнено гласуването по пощата с ДЯГ, за да се види колко големи предимства има иновативното дистанционно гласуване – като най-важното е – поради простотата си, може да се осъществи за срок от 1 месец.
Вж. оригинала на таблицата ТУК.
Може да Ви прозвучи обидно, но няма да спра да повтарям – само идиот или голям лицемер може да предпочете гласуване по пощата пред ДЯГ, след като е видял горната таблица.
Ето защо сега партийните лидери, търсят и намират друго основание в отговорите си на анкетата ни – че при ДЯГ ще има нарушение на Конституцията, заради явния вот.
Но от президентството ни отговориха, че е възможна промяна на Конституцията във връзка с нашето искане и при настоящото НС, но само ако за тази промяна гласуват ⅔ от депутатите – т.е. 160 от 240 гласа.
Понятно, партиите отказват, като се хващат за последната сламка – тайната на вота. Без да ни отговарят как може да се спазва тя в тъмната стаичка, след като се вкарват телефони и камери вътре? Нито един политик не е отговорил на питането – има ли начин в настоящото време да се спре човек, който поиска да продаде гласа си да не го направи?
Нещо повече – нашето предложението за ДЯГ върви в комплект с искане да се повишат наказанията в закона за купуване на гласове и измами на изборите. Умишлените нарушения на ИК от партиите би трябвало да се приравнят с престъпленията, свързани с незаконно вземане на властта. Но много от партийните лидери не са съгласни и с това.
След като за партиите тайната на вота е главната пречка за въвеждане на ДЯГ, то предлагам на Вас, четящите тези редове, заедно да се обърнем към Конституционния съд, който да тълкува следните няколко въпроса:
Принципните ни въпроси са следните:
- Кое е по-голямо нарушение на Конституцията на РБ – българите зад граница да нямат възможност да гласуват, както досега, и под 1% от депутатите за 30 години са избрани от чужбина, или да гласуват дистанционно с ДЯГ, като получат правото да нарушат тайната на вота при желание и според бъдещ закон?
- Съществува ли градация на правата на гражданите, изброени в Конституцията? Не си ли заслужава на българския гласоподавател да му се разреши да се откаже от някое свое право, за да постигне друго, което е по-значимо?
- Има ли градация на изброеното в Конституцията за изборите, че те се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване? Т.е., защо трябва да се придържаме към тайното гласуване, щом не можем да гласуваме общо и равно?
- При съществуващото днес високо недоверие в изборния процес, необходимо ли е да оставим и в бъдеще гласуването неконтролируемо от независимия избирател, който няма надеждна гаранция как е отчетен гласът му, каквато би имал при ДЯГ?
Ето и обръщението ни:
Нека заедно да потърсим и да се обърнем към конституционни съдии и юристи (бивши, сегашни и дори сега завършващи Алма матер) да ни помогнат да формулираме по-добре въпросите, до Конституционния съд (КС).
След това нашето бъдещо общо писмо може да бъде внесено за разглеждане в КС от президента, омбудсмана или Висшия адвокатски съвет, тъй като сами нямаме право да сезираме пряко Конституционния съд.
Ако сте съгласни да гласувате дистанционно и имате желание да ни помогнете, то разпространете тази наша молба сред своите познати юристи и нека заедно и бързо да подготвим бъдещото писмо!
Обръщам се към всички, които искат да помогнат или да поговорят по темата – очаквам да ми пишете на контактния имейл на Еврочикаго или ето линк към профила ми във ФБ за връзка с мен: https://www.facebook.com/peter.stamatov/
П. Стаматов пред Св. Момчилов и Stanley’s New America
Следват няколко линкове за още информация (най-новите са най-горе):
Интервю пред Фокус-нюз за дистанционното гласуване с конролен код (линк)
Интервю пред БНР: https://bnr.bg/sofia/post/101420171/petar-stamatov-iskame-da-se-vavede-distancionno-avno-glasuvane
П. Стаматов при В. Дремджиев: https://youtu.be/BYAV4vg7OyU
Питане към конституционни съдии и юристи: https://www.eurochicago.com/2021/02/konst-pitane/
Създадохме Фейсбук група, която може да намерите под името “Явен вот (група за явно гласуване, Open Ballot System, Option A4)”, към която може да се присъедините и Вие (вж. линк).
Информация за изборите в чужбина (линк).
Линк към таблица за сравнение между различните видове гласувания: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1z0ejYcibwM7rIarVh7IME2757vChAwBfIR_pg3-L9Xc/edit?usp=sharing
Статия за явния вот (вж. линк).
Отговор от Президентството можете да намерите ТУК.
Петиция за въвеждане на явен вот – може да я подпишете и Вие (вж. линк).
.———————————————————————————————–
* Сигурно не е случаен фактът, че поредния, пети безплатен наш сборник се нарича точно обратното “Възвращенци” (линк).
** Няколко реда от Конституцията:
Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии…
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Чл. 25. (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели…
Чл. 48. (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
.
