Видеозапис на речта на президента Румен Радев на връх Шипка днес – ТУК
(Речта следва след изпълнение на одата на Вазов „Опълченците на Шипка“)
В словото си президента каза: „Скъпи съотечественици, отново е 3-ти март и ние пак сме тук хиляди пред Храма на свободата. Искам да Ви питам нещо: Очаквали ли сте, че някой някога ще се осмели да Ви забрани да се качите на връх Шипка? Очаквали ли сте, че някой ще се осмели да посегне на правото Ви да се поклоните на онези, на които дължим свобадата си?!“ Качилите се на върха му отговориха с дружно „Не!“.
„С Вашето присъствие тук, скъпи съотечественици, Вие помагате днешните поколения българи да вземат изпита по история, изпита по морал и изпита по демокрация. Защото властта принадлежи на народа, но народът трябва да я отстоява. Винаги има кой да му я отнеме, кой да му забрани и кой да го яхне. Скоро и нашето време ще бъде в историята. Но от нас зависи дали потомците ни ще се обръщат с гняв назад или с признателност за стореното от нас.“ – каза още президентът.
–––––––––––––-
Видео обръщение на вицепрезидента на Р. България Илияна Йотова по случай националния празник 3-ти март – ТУК
„Колкото по-силни са предизвикателствата пред нас, българите, толкова ставаме все по-силни и силни… Беше ни трудно, не можахме да се видим очи в очи и в лице… Но ние бяхме заедно. Гордеехме с българите по света, които навсякъде по света бяха на първа линия и с грижа за хората. Бяхме заедно, това е най-важното… Тази година ще бъде трудна, ще бъде с още по-големи предизвикателства. Но аз вярвам, че това ще бъде годината и на събудената България.“
–––––––––––––
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЙО!
Д-р Ирина Ботева-Владикова
председател на Асоциацията на българските училища в чужбина,
директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия
––––––––––––
3 МАРТ– На МНОГАЯ ЛЕТА!
Снежина Мечева
говорител на АБУЧ,
директор на БУ „Иван Станчов“ към посолството на България в Лондон, Великобритания
Знам, че помниш, Българийо.
(Макар че някои се опитват да го забравят.)
Имаше петвековно робство, а не чуждо присъствие.
Имаше Апостол, бесило, Копривщица и Батак.
Имаше Ботев и Вола.
Опиянението на народа ти от мимолетната Свобода.
И убийственото му изтрезняване.
Но първата пушка удари камбана.
И тя заехтя из Европа.
Много я чуха. Но само един тръгна.
Един цар. Освободител.
С едно знаме – Самарското – за синовете ти.
И с хиляди воини.
Знам, че помниш, Българийо.
(Колкото и някои да се опитват да го забравят.)
Имаше Стара Загора и Тунджа,
почерняла от кръвта на децата ти.
Имаше Шипка и Плевен.
И хиляди мъртви сред снега на Балкана
по пътя към София.
Не забравяй, Българийо!
Поклони се!
Пред кръвта и пред костите на руси и българи!
Не забравяй!
С обич за България,
Йонка Христова
–––––––––––––––-
ИМА НЯКОИ ДАТИ…
Има някои дати, които ни карат да помним себе си. Тогава времето, изтекло от тяхното освещаване, няма значение. То сякаш наслагва безценните наноси на признателността в музея на паметта и завръща душите в онази деликатна симбиоза между идеализъм и преклонение, която никога няма да позволи да се отделим от своите. И няма значение на коя точка от планетата се намираме, или колко далеч да са отлетели хвърчилата на личните ни амбиции.
На един малък запрашен площад в поредното опустяващо село на България се руши мраморна плоча, посветена на опълченец от тоя край, участвал в боевете на Шипка. Буквите преминават и името, написано някога в социалистическото злато на „светлото утре“, не се чете. Оцелял е единствено “ 3 март, 1985 година“. Сякаш усилието да се продължи спомена за героя е стигнало само дотам, в пантеонната почит на тогавашните уредници на живота, служебни и способни на показно уважение. А ветровете на промените духат материализма на диалектиката и за поколенията след тях остават урвите на анонимното неведение…
Но има някои дати, които няма как да бъдат изтрити. Защото всеки се нуждае от начало, от което да тръгне вярата му, че е сигурен в своето героическо Предрождество. Тогава дедите са имали решаващата дума за нашето спасение и продължение. Понеже тялом, живеенето ни като народ вече се обезсмисляло без свобода, духом е трябвало да проходят следовниците. А без подвиг и жертва първата стъпка е била невъзможна. Доста ни е било пълзенето петстотин години, та смъртта на високото е била и залог за полет… Стига само да сме поискали свои крила вместо братски патерици, с които да куцукаме след радостта, че сме вече свободни.
Затова има някои дати след лица и събития, след позори и слави. След раждания и смърти, малки драми и големи желания. След алчности и ежби, мечти и реалности, думи и празнословия. Кръстопътища и посоки. Ветрове и затишия. Предателства и битки. Много тръгвания. Едно завръщане.
И сякаш след изтеклото време, времето, което предстои няма значение. Защото, където и да сме, каквото и да правим, колкото и да нямаме, все нещо имаме. И то е многото, което ни сродява. И ако ти, брате българино, по някаква причина си позабравил своя трети март и паметната ти плоча се е позатрила от имена, които да смущават безгероичното ти настояще, вместо да се пръснеш в света на чуждите, погледни към Балкана в душата си. Там ще са всичките, дето са те превели в съществуване. И другите, дето са те дарили с върхове, та отвисоко да разбереш, че имаш шанс да живееш. А ако ордите на съмненията кой си и какво правиш тук, в този объркан свят, запълзят нагоре към мислите ти, с камъне и дърве да да ги засипеш, и с труповете на онези, мъртвите духом, дето са се отказали да повярват, че има някои дати, без които завръщането в себе си е невъзможно. Понеже ни е казано и завещано :
„…И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!…“
(Иван Вазов)
Не е молитва. Нито заклинание. Но помага да не изчезнем. Защото има някои дати…
Здравка Владова-Момчева,
преподавател в гимназиялния курс на БУ „Иван Станчов“ – Лондон
–––––––––––––
Поздравление за 3-ти март от Българското училище в Сао Паоло, Бразилия – ТУК
.
