.
Български принос в науката и принос в българската наука са коренно различни критерии за оценяване
.
„Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение.“
Д-р Антон П. Чехов
През 2010 г. беше приет Законът за развитие на академичния състав в България – от свръхцентрализиран се премина към свръхлиберален, автономен модел. Оттогава са хабилитирани средно по 821 професори на година (по данни на МОН, март 2014 г.).
През 2017 г. служебният министър на образованието и науката – международно признатият учен проф. Николай Денков – предложи въвеждане в Закона на: (i) минимални задължителни изисквания за допускане до конкурси за доценти и професори, и (ii) отнемане на тези звания при установяване на плагиатство.
На 3 април 2018 г. в „Държавен вестник“ са обнародвани измененията в Закона. Там пише: „Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната и преподавателската дейност, определени в този закон.“
Изискванията, обаче, не са приоритетно адресирани до качеството, а до количеството на научната и образователна продукция, оценявана с „точки“, при което най-много точки се дават за защитени дисертации и публикувани монографии, и така наричани „хабилитационни трудове“ и „студии“.
Тук накратко описвам принципите за получаване на научни степени и звания в медицински университети в Западна Европа, Америка и Япония – там основните научни степени са: Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc) – нашите „доктор“ и „доктор на науките“. Главното изискване за PhD, DSc, доцент или професор са приносите на преподавателя-и-учения в науката – няма американска, българска или италианска наука, има НАУКА. Стойността на университетския преподавател и учен се определя от силата (импакта) на списанията, в които той публикува (на английски, разбира се!), и от броят на цитиранията на публикациите. Наукометричните показатели h-index, citation index и impact factor са реалната оценка за приноси в науката. (h-index оценява не само броя на публикациите, но и тяхната значимост, броя на цитирането им в високоимпактни, реномирани списания ● Jorge E. Hirsch. An index to quantify an individual’s scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102.)
Къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде” публикуваш и „къде“ си цитиран, идва “колко” е броят на публикациите ти. Това е смисълът на известната максима Publish or perish! (Публикуваш или загиваш!).
Преминалите успешно през такива “квалификации” могат да участват на „олимпиадите“ на науката и образованието, и някои от тях – най-добрите – да станат доценти, професори и академици. Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри, така, както с публикации в нереферирани научни списания (non–peer reviewed journals) – в конкурс за доцент, професор, член-кореспондент или академик. Точковите лабиринти, направени в “минималните национални изисквания“, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие на създателите им и техните лобита. Не трябва тези, които поддържат статуквото, да правят реформи и закони.
В Закона за развитие на академичния състав би трябвало да намери място и следното: „доктор“ и „доктор на науките“ не трябва да са задължителни критерии при кандидатстването за тези научни степени. Такива критерии са излишни – вредни са от интелектуален, финансов и антикорупционен аспект. Те са средство за поддържане в зависимост на кандидата от неговия „научен ръководител“.
Вече 31 години живеем в демокрация без меритокрация (не само) в науката и образованието. Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма на управление на образованието и науката е „аристокрацията на заслуги“ – меритокрация, осъществявана от мъдрите и морални личности. Те са способни да търсят отговори на големите въпроси: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum наистина „нахранен със знания”, морал и общочовешки ценности? Знае ли великия смисъл на Sapere aude – има ли куража свободно да изразява мислите и идеите си? В статията „Създаване на по-добър лекар” (Building a Better Physician), публикувана на 5 април 2012 г. в New England Journal of Medicine, се посочва, че за създаването на по-добри лекари са необходими знания не само от биомедицинските науки, но и от науките за поведение и етика на човека. Базиран на добродетели професионализъм (virtue-based professionalism). Защото „истинският университет е състояние на дух и разум“. Иначе, ще продължава да се гледа на студентите като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал. Ще продължава бакалнизацията на университетите. Университетите и БАН ще продължават да бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания. Ще продължава деформацията на науката, образованието и културата (НОК), страната ни ще бъде НОКаутирана.
През 1997 г. бе публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Тогава обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Казано с други думи, български принос в науката е значително по-обективен оценъчен критерий, отколкото принос в българската наука. Следователно, когато един български учен в биомедицинските науки Ви каже, че има „повече от 450 публикации“, не му вярвайте! Погледнете го в „огледалата на науката“ – електронните бази данни Pubmed/Medline (USA National Library of Medicine), Scopus, Web of Science на Thomson Reuters и ще видите голямото разминаване (Таблица 1). Нобелистите по физиология или медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“.
Наукометрични показатели на съвременни български учени в биомедицински науки, според Scopus Elsevier (30 март 2021). Авторите с h-index под 10 не са включени.
.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––-
* Авторът е главен редактор на международните научни списанията Biomedical Reviews и Adipobiology, и един от редакторите на Cell Biology International.
.
