Към нашето издание се обърна една българка в РС Македония, пенсионерка, вдовица с две пораснали деца, чиято дъщеря е сериозно болна, а синът й, макар че е с високо образование, не може да се намери работа, защото семейството е с българско самосъзнание. Ето какво ни написа тази българка, която, поради опасения за натиск и репресии, се страхува името й да бъде огласено публично.
„Ние сме Блгари од Димитровград, но многу не смеем да пишам, заштото сите сме под нјакакво нављуждение. Тука работа нjама за децата ми, и ако имаат високо образование. Мољја за дискреција, за да нјамаме проблеми.
Да бдене заштитени, заштото и од челниците ште бдене тероризирани. Чак и в МВР ште не повикаат и ште не тормозат, а това ште биде доплнително од граѓданите. Ште ми баладата децата ми, па и мене. С една дума, ште не линчуваат всички. И државата, и населението. Че нјама мир за нас.
Спруга ми бе голјам Блгарин. Беше поет на блгарски език. Понеже од винаги се декларираше като Блгарин и за това многу при бе отписан од работа. Това сштото го доживјава син ми, коjто е с високо образование. Но работа за него нјама. Маке че знае повеќето страни езици, меѓду които и Мајчинија си език (Блгарски), но това нјама значение за никој, поне сме Блгари.
За какво приемат на работа Македонци в вашето пусулство в Скопје? Зашто не запослјавст чисти Блгари като син ми, којто нјама да пљуе по Блгарите, след като ште си замине вкшти. Или в Културнија блгарски центар в Скопје, или пак като журналист.
Македонците имаат голјама омраза км нас, Блгарите. Ние страдаме, гладуваме, мизерувавме, заштото нјамаме пари. Жовееме с пензијата моја учителска. Всичко даде е за белешките, а останатите ги даваме за лекарства на мојата дштерја, којато е болна од многу болести, оперираа повеќето.
Дштерјата ми има Блгарски гражданство, но тоа има Хиперпластична анемија (леукемија). Три што оперирана од тумур на мозока. Многу пари см дала, плана см с кредити, но државата не ја интересува нашата стојба. Живееме многу мизерно. Едва ли че преживјаваме. Това е наксо нашиjа живот.“
Ако някой в Българското посолство в Скопие, в българското Външно министерство или в Българския културен център в македонската столица се заинтересува от съдбата на това бедстващо българско семейство в РС Македония, което не среща подкрепа от никого, може да пише на редакционния ни имейл.
.
Благодаря на българското посолство в Скопие, което не остана равнодушно и откликна на този случай.
Г-жо Димитрова, каквито и трудности да има за много българи в България (които трудности аз добре познавам), в РС Македония има една трудност, която българите в България не познават. И тя е свързана с насажданата от десетилетия от официалната пропаганда в Кралство Югославия, СФР Югославия (от която е била част т.нар. Социалистическа федеративна република Македония), а сега и в РС Македония, омраза към българите и към всичко българско. Просто без тази пропаганда на отричане, омраза и фалшификации не е имало как една част от един народ да бъде отделена, отрязана от корените си, и да не се припознава с другата част, живееща в границите на държавата България. Поколения наред извън тези граници са се раждали, живели и умирали в такава среда, на отричане и омраза. И до ден днешен не е лесно да се заяви българско самосъзнание в РС Македония, много хора са страдали и страдат заради това.
Много Ви разбирам госпожо, боли ме,че се намирате в такова тежко положение, без работа и в мизерия…Разбирам Ви, защото и в България ние въпреки че сме българи страдаме… Всъщност Вие се нуждаете от работа за сина Ви. Наистина несправедливо е млад човек с високо образованиеи и с езикови познания да е безработен. Предполагам, че сте доволна,че синът Ви и дъщеря Ви са получили добро образование в Македония, а също и Вие, като всички други получавате пенсия в Македония. Но знаете ли в България ние също сме с малки пенсии,също като в Македония младите хора у нас не могат да си намерят работа, също като Вас страдаме от недостатъчни медицински грижи.
Така, че за съжаление за нас българите в България е също толкова тежко.
Но дано, някой с добро сърце и с възможности, чуе молбата Ви. Но доколкото разбирам много хора във Вашата държава също страдат като Вас с ниски пенсии и без работа. Моля Ви недейте да си обяснявате тежкото положение на етническа основа. Ако на етническа основа търсите причината за тежкото Ви положение,това означава,че сте несправедлива към Вашите съграждани, които също като Вас страдат от политическата система, срещу която трябва да се борим. Вие сте дали труда си и енергията си на Вашата страна и предполагам и любовта си на Вашето общество. Нормално е сега тази Ваша държава,която е Вашата Родина да се погрижи за болната Ви дъщеря и за работа на сина Ви.
Моля се на Бога за Вас, час по-скоро да Ви помогне!
.
Голјама благодарност до журналистката Марина којато е единствената личност ги изнајаваа нашите проблеми и всхакаш иска да ни помогне. И олесни живота ни в сегојбпоглед .Многу и Благодарја