45-ото Народно събрание приближава към своя край.
За мен причината е основно една.
Не е, че партиите на протеста нямат мнозинство.
Не е, че ГЕРБ е токсичен и никой не иска да управлява с него.
Не е, че БСП не е припозната като опозиция.
Причината е липса на политическа култура.
Политическата култура означава да си реалист как е възможно да си постигаш целите. Не е политическа култура да искаш да постигнеш всички и само всички цели, за което ти трябва собствено мнозинство. Такива мнозинства няма почти никъде при пропорционалните избирателни системи.
Политическа култура означава да владееш умението да преговаряш с всяка друга партия, с която можете да формулирате общи цели. Това не значи пълно съвпадение на целите, защото тогава няма да има смисъл от различни политически партии.
Политическа култура означава да можеш да водиш дебата, т.е. лидерство, без да те е страх, че твоите ценностни позиции губят гласове. Защото политическата култура включва и комуникационни умения как да управляваш очакванията на твоите избиратели.
Още преди изборите беше ясно, че Единственото възможно правителство на политическа, а не корупционна основа, е програмно правителство на трите протестни партии и БСП.
Имаше ли някакво съвпадение на целите? Абсолютно. Моделът ГЕРБ нямаше да бъде унищожен, но силно обезсилен за следващите избори. За целта, обаче, не са достатъчни парламентарни тематични мнозинства, а програмно правителство.
Точно като това на Димитър Попов през 1991 г., което стартира пазарните реформи, защото Статуквото не искаше да ги прави, а СДС нямаше мнозинство. Но достъпът на СДС до ключови министерства показа на бял свят безобразията на БСП, въпреки че БСП участваше (!) в управлението. А сега дори не иска (!).
И, въпреки че после СДС се разцепи на три части, пак най-голямата от тях спечели изборите през есента. Но това нямаше да е възможно, ако Луканов беше останал премиер, както ББ сега.
Единственият шанс да има живот това събрание е ДБ да получи мандат и да седне да преговаря с всички без ГЕРБ и ДПС – да се сглоби програмно правителство за максимално една година, което да работи по програма за разграждане на модела; за справяне с тежките последици на епидемията и за провеждане на дълго отлагани реформи.
Просто се сяда на една маса и се търсят допирни точки. Апропо, БСП си каза думата, нямаше неизпълними претенции.
Но тази наслоена омраза и плакатна политика…
Това програмно правителство щеше си е свършило работата, ако ГЕРБ бъде сведен до под 500 хил. души на следващите избори.
Сега през юли това е малко вероятно. ГЕРБ ще вземе малко по-малък резултат, но по-голям ще имат ДПС и БСП, партията на Слави по-малко, а ИМВ може и да не влязат, за разлика от патрЕоти и Божков.
Уви, 45 НС можеше да е реалност, ако ДБ, а не Слави беше втори. Защото са нужни политици, които ценят политическото време.
Защото са нужни държавници.
Евгени Кънев
.
