Вчера, на Велики четвъртък, нашият сънародник Явор Константинов, който живее в Мелбърн, Австралия (известен с много активната си обществена и родолюбива дейност), е направил интервю с отец Александър Попов от българската източноправославна църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Мелбърн.
Отец Александър разказва част от историята на енорията в Мелбърн. За нейното основаване на 27 септември (Кръстовден по стар стил) 1950 г., от българския владика Андрей Велички, който идва специално за това от Ню Йорк и протоколът за нейното основаване е написан лично от него.
Той идва по покана на наши емигранти в Мелбърн от Егейска Македония, които се свързват с него чрез издавания в САЩ вестник „Македонска трибуна“. Тези македонски българи не са били приемани добре от гръцките и сръбските емигранти, които са имали вече свои православни храмове. И затова са решили да имат своя православна енория и църква.
Свещеникът разказва и за други наши сънародници, живели по онова време в Истанбул, Турция, някои от които идват в Австралия. И плащеницата, която се намира в „Св. св. Кирил и Методий“ в Мелбърн, е дарена за този храм от български свещеник, служил в известната Желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул, който я изпраща в Мелбърн чрез семейство българки емигранти.
Днес, на Разпети петък, нашите сънародници в Мелбърн могат да се поклонят пред тази плащеница в църквата „Св. св. Кирил и Методий“.
Запис от разговора на Явор Константинов с отец Александър Попов:
.
Ваня Креймър от Чикаго е написала в свой коментар във Фейсбук (предшестващ линк към интервюто с отец Александър от Мелбърн):
„Без да съм религиозна, се отнасям с безгранично уважение и обич към българските църкви в чужбина. Най-старата в САЩ е на 114 години. Тя се казва „Света Троица“ и се намира на границата меджу щатите Илинойс и Мисури, близо до Сейнт Луис. А най-новата и най-красива е „Света София“ в чикагското предградие Дес Плейс. Тя е построена и поддържана със средствата на родолюбиви българи. В двора ѝ има паметник на Кирил и Методий, и паметни плочи на Левски и Ботев. Приказна е! Там се кръщават деца, венчават се младите и се прощаваме с мъртвите.
Да, това сме българите в чужбина. Пазим езика, вярата, традициите и културата. И затова имаме право на глас кой ще управлява Родината.“