.
Лично от служители в Президентството на Р. България зная, че те често ползват текстове, свързани с българите в чужбина, публикувани на страниците на нашия сайт Еврочикаго.
Виждал съм много наши предложения в тази сфера, включени в различни предизборни партийни програми и обещания. Но, както се казва – най-много се приказва след риболов и преди избори.
По-долу съм цитирал някои от основните предложения (може да ги изтеглите от тук), с които ПП „Републиканци за България“ се обърнаха към българите в чужбина преди парламентарния вот от 4 април т.г. Избрах тяхната програма, защото в партията има много хора от Чикаго и вероятно дори самият текст е писан тук.
Коментарите ми са след всяко тяхно предложение. А накрая следват изводите по предложенията (които за удобство са номерирани).
В програмата на „Републиканци за България“ пише:
- Създаване на Министерство на българите в чужбина
Извън границите на България живеят над 2 млн. наши сънародници. Те са важен национален капитал, който трябва да бъде използван за бъдещото ни развитие в икономически, политически и социалнен план. Важно е обаче да започнем да водим проактивна политика спрямо тях. Това е възможно само чрез създаването на Министерство на българите в чужбина, което да събере на едно място всички необходими за целта държавни ресурси и да е изразител на политическата воля на държавата да приобщи тези хора. Министърът ще разполага и със законодателна инициатива, за да проведе ключовите за българската общност зад граница реформи.
Моят коментар:
Преди много години, покойният днес д-р Иван Гаджев, активист на емиграцията ни в САЩ и Канада и неин доайен, обяви на нашия сайт мнението си, че трябва да се създаде Министерство за българите в чужбина. След това многократно го е повтарял – вж. негово отворено писмо – линк.
Нещо повече – преди 4 години зам.-председателят на ГЕРБ по това време Цв. Цветанов даде специално интервю за Еврочикаго – линк. В него зададохме точно този въпрос – дали ГЕРБ биха подкрепили създаването на Министерство за българите в чужбина, защото Държавната агенция за българите в чужбина е ведомство с по-нисък институционален ранг и няма законодателна инициатива. Тогава г-н Цветанов каза, че според него е важно да има политическа воля да се провеждат определени политики, а не дали ще бъде агенция или министерство.
Въпросът за Министерство за българите в чужбина сме повдигали дори и в залите на самото Народно събрание (понякога официално, по-често неофициално). Така например вижте следващия цитат от протокол от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при НС, на което се обсъждаше Държавния бюджет на Р. България за 2019 г.
„П. Стаматов: Лично пред мен ръководителите на ВМРО и заместник-председател са обещавали, че ще настояват да се създаде Министерство на българите в чужбина. Както обикновено, и те не си изпълниха обещанието. Моля Ви да ми отговорите: смятате ли да си изпълните обещанията?“
Вероятно сами се досещате какъв беше отговорът на депутатите.
В програмата на “Републиканци за България“ пише:
2. Създаване на фонд за финансиране на проекти на българските общности в чужбина
Всяка година сънародниците ни от чужбина изпращат в България над 1 млрд. евро. Ние смятаме, че е редно да върнем обратно към тях поне 1% от тези средства. Затова предлагаме да бъде създаден държавен фонд, който ежегодно да финансира малки проекти (до 25 000 евро) на българите зад граница на обща стойност от поне 10 млн. евро. По този начин ще допринесем за подобряването на имиджа на страната ни и за засилване на връзката с нашите сънародници.
Коментар:
Както по-горе писах за точка 1, и въпроса за фонда сме повдигали многократно – пред министри и пред депутати – нека цитирам още няколко реда от публикацията от 2019 г. (линк):
„Гост на това заседание в НС бе и основателят на Еврочикаго Петър Стаматов, на когото също бе дадена думата и той попита членовете на Комисията, които са депутати от управляващата коалиция, защо не изпълняват заложената в правителствената програма на този кабинет Мярка 42, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница. Оказа, че това, че има такава конкретна мярка в четиригодишната управленска програма на кабинета “Борисов 3”, обявена още в началото на мандата му, е изненада за мнозина депутати.
По-късно по време на заседанието председателят на Комисията Андон Дончев предложи на следващия ден да се направи извънредно заседание, на което да се обсъди предложението на депутата от БСП Георги Йорданов, направено междувременно, за създаване на фонд за финансирането на проекти на български организации и медии зад граница, което да бъде внесено между първо и второ четене за проектозакона за Държавния бюждет.
Такова заседание, обаче, както разбрахме по-късно, не се е състояло. Членовете на Комисията или поне повечето от тях не са пожелали да се съберат на другия ден. И никакво предложение за подпомагането на български организации зад граница не е било внесено между първо и второ четене на бюджета. Така и в края на тази година, както стана и миналата, и по-миналата (по време на предишния парламент), в Държавния бюджет на Р. България за следващата не са предвидени средства за подпомагане на български организации зад граница. (Единствените предвидени средства са за българските неделни училища зад граница, които вече традиционно присъстват в бюджета на МОН).“
В програмата на „Републиканци за България“ пише:
3. Електронно дистанционно гласуване за българите в чужбина
България трябва да използва активно политическия, икономически, социален и професионален потенциал на българите зад граница. Затова е необходимо да изработим ясни и работещи механизми за включването им в обществено-политическия живот в страната. Това е възможно най-вече чрез създаване на сигурна и надеждна възможност за гласуване първоначално по пощата, а в последствие и по електронен път.
Коментар по написаното:
Ако в Гугъл потърсите колко пъти в Еврочикаго сме писали през последните години за дистанционното електронно гласуване, то навярно ще откриете не десетки, а поне стотина наши публикации (вж. линк).
Този наш натрупан опит ни помогна да направим през януари 2021 г. поредно обръщение към политици, партии и граждани, и да поискаме провеждане (поне зад граница) за ново, иновативно дистанционното електронно гласуване с контролен код – съкратено изисано ДЕГ с КК. Повече за него ще намерите и прочетете в изводите накрая на този текст.
А колкото до предложението на “Републиканци за България” за гласуване по пощата – категорично сме против, което сме заявили още миналата година с отвореното писмо след изборите в САЩ (линк).
Отново го заявявам и тук, независимо, че преди около 5 години от сайта ни тръгна петиция за такова гласуване (линк). Гласуването по пощата се обезсмисля след въвеждането на ДЕГ с КК.
В програмата на “Републиканци за България“ пише:
4. Създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“
Предвиждаме създаването на 32 МИР – Чужбина, чрез който българите зад граница биха могли да избират свои народни представители в българския парламент. По този начин те ще бъдат свързани със социално-икономическите процеси в страната, ще получат реално политическо представителство и ще имат възможност да поставят по-ефективно проблемите си пред българските институции.
Коментар по написаното:
На сайта ни има много публикации по темата още преди повече от 10 години. Вероятно бяхме сред първите, които попитаха нашите политици да дадат конкретни мнения по въпроса за такъв 32-ри многомандатен район.
Вижте предизборната ни анкета (линк) от 2014 година с въпрос до партиите №10. Ще подкрепите ли създаване на МИР „Чужбина“?
Натрупаният през годините опит ми даде основания за друга гледна точка. Какво ме накара да променя мнението си за 32-ри МИР – ще намерите в изводите накрая, но с едно изречение – такъв район е в изгода на партиите и на тези, които искат разделението между вътрешните и външните българи да продължава.
.
Следват изводи по отделните точки
.
По точката за създаване на Министерство на българите в чужбина, мнението ми към днешна дата е, че действително трябва да имаме министър (може да е и без портфейл, какъвто някога бе покойният вече Божидар Димитров). Но не е нужно да има различни институции и администрация, която да дублира работата на сегашните министерства. А държавните служители, поставени под двоен контрол – на собствения си министър и на бъдещия министър, трябва да заработят така, че при пълната електронизация на административните услуги да отпадне всякакво деление на външни и вътрешни българи. Делението на народа ни е най-голямото прегрешение, което сами допускаме. И то е в услуга на нашите врагове.
По второто предложение – за създаване на фонд за финансиране на проекти на българските общности в чужбина, както по-горе писах, сами сме пледирали. Но тези проекти трябва да са насочени най-вече за запазване на българския дух и култура.
Под трета точка от предложенията е писано за дистанционното гласуване – по пощата и по интернет.
Личното ми мнение гласуването по пощата може да откриете на този адрес:
www.eurochicago.com/2021/04/deg-kk/
С едно изречение – това ще е гласуване, което още повече ще облекчи покупко-продажбите при вота и ще направи недосегаеми закононарушителите.
За електронно дистанционно гласуване за българите в чужбина мнението ми може да видите на горепосочения адрес, както и ТУК.
По-надолу ще цитирам най-важното в няколко реда:
Изходът е в дистанционното електронно гласуване с контролен код (ДЕГ с КК – изписано съкратено).
Какво е това гласуване и с какво се различава от предлаганите досега, може да научите от краткото видео.
‘
ДЕГ с КК позволява на всеки да вижда и брои гласовете, без да се наруши тайната на вота. А контролният код (ПИН) позволява на избирателя да поеме контрола на изборите в свои ръце. С него гражданинът ще получи защита на вота си от подмяна и хакери. Ще се намалят и опитите за принудителен, корпоративен вот, тъй като гражданинът ще получи правото да гласува неколкократно.
По последната от разгледаните четити точки – 32 МИР, вече казах, че отдавна вече съм срещу създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“, тъй като той ще ни раздели още повече. Партиите и сега мога да създадат виртуален такъв, без всякаква промяна на законодателството, ако поставят българи от чужбина на избираеми места. Например, ако 6-те влезли в парламента партии бяха поставили на челни позиции в листите си по 3-4 наши съграждани от чужбина, то може би щяхме да имаме около 10% представителство в НС. А не от 4 до 6 депутатски места, както ни гласят сега в партийните централи – вж. линк.
А въвеждането на ДЕГ с КК, за което писах по-горе, обезсмисля всякакъв район в чужбина, защото всеки избирател ще може да гласува по адреса си в България и за този, който ще направи родното му населено място привлекателно да се завърне.
А не е ли това и целта ни на нас, всички зад граница, разпилени от съдбата по света?
П. Стаматов
.
