.
„Краткият“ парламент и три промени в начина на гласуване,
които изглеждат сигурни
Полина Паунова, „Свободна Европа“
Между седем и десет работни дни. Толкова дълго ще работи сегашният парламент, ако не успее да излъчи правителство. Броенето започва от тази сряда.
Ако тази хипотеза се оправдае, въпросът е какво ще успее да направи Народното събрание за толкова кратко време.
Повечето парламентарни партии твърдят, че биха работили за съставяне на управление, но проверка на Свободна Европа показва друго: всички са се съредоточили единствено върху работа по Изборния кодекс. Целта им е да бъде постигнат максимално демократичен закон в минимални срокове.
Съгласие по три въпроса, спорове по два
В сряда следобед ще се състои първото заседание на новата правна комисия. Тя ще разгледа всички предложения за промяна на закона. Засега те са четири: от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и “Изправи се! Мутри, вън!”. Внесен е и старият проект за мажоритарно гласуване в два тура на ГЕРБ.
Очевидно е, че за седем работни дни парламентът не би успял да направи обемна и цялостна реформа на изборното законодателство. Въпросът е за какво различните партии ще постигнат мнозинство и какво ще бъде прякото отражение на промените върху избирателите.
Засега изглежда ясно, че ако има бързи предсрочни избори, на тях няма да може да се гласува дистанционно по електронен път, защото няма нужното време за разработване на единна и сигурна система.
Други три промени обаче изглеждат постижими. Събеседници от различни партии потвърдиха пред Свободна Европа кои са те:
Ограниченията за разкриване на секции в чужбина най-вероятно ще отпаднат, така че избирателите във Великобритания, САЩ и Турция да могат да гласуват свободно в повече пунктове, а не както досега в максимум 35.
Още на предсрочните избори, очертаващи се през юли, избирателите зад граница ще избират свои представители, защото най-вероятно ще бъде обособен избирателен район Чужбина, който ще дава най-малко шест мандата в бъдещия парламент.
Най-вероятно е и въвеждането на видеонаблюение при броенето на гласовете и отчитането им в края на изборния ден.
Пред Народното събрание се оформят два големи спора. Първият е дали ще има време да се въведе възможност за дистанционно гласуване по пощата още на предстоящите предсрочни избори. Вторият е дали е разумно да се подменя изборната администрация при хипотезата, че изборите се проведат толкова скоро.
Според Мая Манолова („Изправи се! Мутри, вън!“) дори и изборите да са през лятото, няма пречка да се въведе гласуване по пощата за българите в чужбина. Предложението ѝ ще бъде обсъдено, декларират останалите партии. Засега техни представители предимно неофициално коментират, че няма време за подобни промени.
От ГЕРБ казват, че са против подобни механизми.
Извън “Изправи се! Мутри, вън!” партиите, които се застъпват за гласуване по пощата смятат, че президентските избори тази есен ще бъдат най-ранният момент, в който могат да проработят нововъведения за дистанционен вот.
Да има ли нова ЦИК
От „Има такъв народ“ (ИТН) предлагат промяна на състава на Централната избирателна комисия преди евентуални предсрочни избори. Но сред останалите партии идеята, застъпена в законопроекта, остава спорна.
Текстът, внесен от ИТН, предвижда комисията да е 15-членна, защото броят на сегашните 20 членове е „неоправдано висок“. Пише, че парламентарните партии ще предлагат състава на ЦИК, но окончателната дума ще има президентът, който трябва да утвърди имената с указ.
Подобно предложение намира твърда подкрепа само от “Изправи се! Мутри, вън!”. Пред Свободна Европа председателката на парламентарана група на коалицията Мая Манолова коментира, че те „ще работят и настояват” за нов състав на ЦИК.
Засега не е ясно дали БСП ще подкрепи формациите на Слави Трифонов и Мая Манолова за нова ЦИК преди евентуални предсрочни избори. Народният представител Явор Божанков (БСП) каза пред Свободна Европа, че решенията, които настоящата комисия е вземала по време на предизборната кампания, са я дискредитирали напълно. “Личното ми мнение е, че ЦИК трябва да бъде сменена преди следващите избори, когато и да са те”, каза той.
В БСП обаче има и други мнения. Например, че организация на изборите от изцяло нови хора може да доведе до сериозни спънки. Има и мнение, че ЦИК трябва да се смени, но в по-спокойна обстановка.
От ръководството на парламентарната група на ГЕРБ смятат, че ЦИК не бива да се сменя, защото ще настане административен хаос. ДПС не бяха открити за коментар.
От „Демократична България“ не коментираха идеите на „Има такъв народ“. Но дясната коалиция има свое предложение за професионална ЦИК, създаването на която отнема много повече време от промяна на персоналния състав на изборната администрация.
От „Има такъв народ“ неофициално коментираха пред Свободна Европа, че подмяната на членовете в ЦИК е един от основните им приоритети за дните, в които парламентът ще работи. Именно по тази причина се очаква и това да бъде един от най-спорните въпроси в парламента.
Машинното гласуване
Друг спорен момент е въвеждането на машинно гласуване. Проектът на “Има такъв народ” предвижда почти пълно преминаване към машинно гласуване, включително в чужбина.
В текста пише, че хартиени бюлетини ще се допускат в секции с под 300 избиратели или при изричното желание на гласоподавателя, който ще трябва и да се разпише, че не е гласувал и няма да гласува другаде.
Предложението ще бъде подкрепено от БСП и от “Изправи се! Мутри, вън!”.
Предварителните нагласи сочат, че повечето партии (без ГЕРБ), ще разпишат механизъм за независим одит на машините за гласуване. Подобен одит не беше направен преди изборите на 4 април, а „Демократична България“ ще настояват на това свое предложение. Останалите формации, в това число и БСП, ще ги подкрепят.
Избирателен район Чужбина
Пред Свободна Европа председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Христо Иванов коментира, че “по-големите реформи в изборния закон трябва да бъдат оставени за по-спокоен момент”. Но въпреки това и той, а и всички останали партии са единодушни, че трябва да бъде създаден избирателен район за чужбина.
Засега гласовете от чужбина се прибавят към общия брой на гласувалите в България. Нагласата на всички в парламента, в това число и на ГЕРБ, е да бъде предоставена възможност на българите зад граница да изпращат свои представители в Народното събрание.
Шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова каза пред Свободна Европа, че партията е склонна да приеме подобно предложение.
Засега няма яснота колко мандата от 240 ще получат българите зад граница, защото предложенията са различни. Те вариарат от 6 твърди места до “плаващ” брой депутати в зависимост от избирателната активност, каквато е идеята на “Изправи се! Мутри, вън!”
Едно обаче е сигурно: това предложение ще събере най-голямото мнозинство в 45-то Народно събрание.
Без ограничение на секциите извън ЕС
Сред парламентарните сили се оформя и още една голяма коалиция. Тя ще премахне ограничението да се разкриват максимум 35 секции в страните извън ЕС.
Изискването пречи на гласуването предимно във Великобритания, която напусна ЕС, САЩ и Турция. В момента в тези държави могат да се организират само 35 секции за гласуване, което предизвиква огромни опашки и многочасово чакане.
“Трябва да елиминираме най-очевидните проблеми и ограничения в прозрачността и демократичността на един скорошен предсрочен вот, ако се стигне до такъв”, коментира Христо Иванов по повод ограниченията за гласуване извън страната.
На това мнение са и ИТН, и социалистите и коалицията на Мая Манолова. ДПС винаги са гласували срещу ограничаване броя на секциите в чужбина. От ГЕРБ обаче коментираха пред Свободна Европа, че по-скоро биха били “за” запазване на ограниченията.
Видеонаблюдение и изчистване на избирателните списъци
Друго предложение, което събира голяма подкрепа сред парламентарните партии, е въвеждането на видеонаблюдени при преброяването и отчитането на изборния резултат. В тази посока пред Свободна Европа се изказаха и Христо Иванов, и Мая Манолова, и Явор Божанков, а закопроектът на ИТН регламентира подобен подход.
Засега ГЕРБ нямат окончателна позиция по тази тема, но досега официалните им изказвания са били в негативна посока.
Партията на Бойко Борисов обаче ще подкрепи въвеждането на активна регистрация на гласоподавателите. “Такова предложение ние ще подкрепим, ние самите го предлагаме”, каза Десислава Атанасова. “Така ще прочистим избирателните списъци от мъртви души, така че сме „за”, каза Явор Божанков от БСП.
Активната регистрация се предлага от „Демократична България“, „Има такъв народ“ и коалицията на Мая Манолова.
Чрез въвеждането й в избирателните списъци ще останат реално гласуващите, а тези които не са упражнили правото си на глас ще могат да се дописват за всеки вид избор. Активната регистрация обаче може да даде реално отражение върху списъците едва след два национални избора. “Важно е да направим стъпката, защото после от нея няма как да има отмятане”, каза Явор Божанков (БСП).
.
