Когато римските войски тръгвали на поход, оставяли отворени вратите на храма на Янус – техният бог на вратите, на началото и края, на положителното и отрицателното. Затова Янус е изобразяван като човек с две лица, гледащи в противоположни посоки.
Българите също сме хора с две лица – едни са любознателни, талантливи, етични, диалогични, други – „неучени и безкнижни”, невъзпитани, несговорчиви, политици. Това не се отнася само за нас, Homo Janus е тотален психосоциален феномен.
През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Катедра по психология на Cornell University в Ню Йорк публикуват статия, озаглавена „Необразовани и незнаещи за това: как неспособността за оценка на собствената некомпетеност води до надценяване” (Kruger J, Dunning D. Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments. Journal of Personality and Social Psychology 1999; 77: 1121-1134). В статията авторите описват мисловно (когнитивно) изкривяване, известно като ефект на Дънинг-Крюгер: необразованите и неквалифицираните са склонни да надценяват своите способности и идеи – и искрено вярват в тях, а не на знаещите и можещите. Това всъщност е илюзорно превъзходство на некомпетентните хора. В което могат да повярват много, например стотици хиляди граждани в някоя страна, където се провеждат референдуми, парламентарни и президентски избори. Така ефектът на Дънинг-Крюгер причинява големи щети на политиката и обществото в тази страна.
„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“ – установяват Дънинг и Крюгер.
Съчетаването на ефекта на Дънинг-Крюгер с яростно, хистероидно поведение и с арогантни, ехидни усмивки има бедствени последици: Дънинг-Крюгеровците сред такова общество искат да управляват хората, които създават наука, образование и култура (НОК). Това превръща политиката в шоу, изпълнено с „партизански“ крясъци, и нокаутира демокрацията.
Тогава Йохан Волфганг Гьоте написа: „Няма нищо по-опасно от действеното невежество.” А Стоян Михайловски (в “Книга за българския народ”, 1897 г.): „Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.“
П.С.: Част 2 на това публисе (публицистично есе) е озаглавена „RGS14: генът на Хоумър Симпсън“, наречен така на името на глуповатия главен герой от един популярен американски анимационен филм.
Д-р Георги Чалдъков
.
