.
Стихове от Васил Чавдаров
.
ЕМИГРАНТ
Емигрант… Орисия, проклятие или пък слава?
Тежки думи… С тях мъчно се диша – подобно в забой
в диамантена мина, напук на света изоставена.
Или опит отчаян да търсиш ковчега на Ной
сред планета обречена, болна от гибелна лудост?
Рой въпроси, които валят като призрачен дъжд
по прозореца сляп на душата ми, вечно събудена,
и се стичат във моите мисли нашир и надлъж.
Чужди хора – учтиви на думи, привидно загрижени.
Чужди краища – колкото триста далечни луни.
И ти чужд си – сякаш риза на ближен, насила харизана,
вместо откуп за собствени грешки и чужди вини.
Все ти липсва онази магия – Родината, святата,
дето даже на мъртвия камък пак вдъхва живот.
Във рибарските мрежи на съня си превтасал се мяташ –
сомнамбул безподобен, за сетна полуда готов.
Емигрантът е странник, заложил и дните си земни,
който руска рулетка играе със свойта съдба.
Той е блудният син, за родата некръстена демон,
синоним овехтял на неспирна душевна борба.
Ех, прокоба – да съм виснал на клупа на корен родилен
и да нося насила в сърцето барутна искра,
всеки ден да се питам ще се върна ли жив във Родината
и да прося от Господ не в чужда земя да умра!
КЛОШАР
Пристъпва с походка трънлива на клетник завършен
и гледа с очите на шут, изначално умислен.
Брадясал е даже в душата си, рано прекършена,
а устните рядко разцъфват за късна усмивка.
Подобно на призрак приседнал е тихо
пред входа на храма от Бог милостиня да търси –
пак заедно с куцото куче броят си бълхите
и малкото жълти стотинки в каскета окъсан.
Това е клошарят – в града той е гузната съвест
на всичките сноби, одумници и мизантропи,
живеещ насила в устата им – плют и несдъвкан,
и все на вратата на псевдоморала им тропащ.
Събрал е в сърцето си цялата мъка и бедност,
бездънния гняв на света и детинската радост.
Така си живурка – с илюзии вечни и дребни,
едва оцеляващ остатък от чезнещи прадеди.
Един ден ще се възнесе до кубето на църквата –
с крилете на ангел, без вехтия сак на плещите си
и, виснал докрай на врата на камбаната гърлеста,
ще буди и вашите глухи, незрящи душици.
–––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук.
.
