Проф. Илия Пеев за плана за възстановяване и устойчивост на България

.

ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН И РЕЗУЛТАТЕН, АКО ВКЛЮЧИ НАЦИОНАЛНАТА МОРСКА ИДЕЯ, КОРАБОСТРОЕНЕТО, КОРАБОПЛАВАНЕТО И МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ

Позиция на кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж.
Илия Петров Пеев

На 3 декември 2020 г. Президентът на Р. България Румен Радев заяви: „Планът за възстановяване и устойчивост на България не трябва да се превръща в поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Този план е огромна възможност за модернизацията на България, за преодоляването на стратегически за България предизвикателства.“

На 12 май 2021 г. българският президент поръча на министър-председателя Стефан Янев да изтегли плана за 10 млрд. от ЕК и да включи и 6 негови проекта:

1) Изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление, който да събира и обработва информация от различни сензори чрез сателити и самолети;

2) Изграждане и развитие на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации;

3) Разширение на ВЕЦ и ПАВЕЦ мощностите – разширението на ПАВЕЦ „Чаира”, изграждане на горен изравнител над язовир „Кърджали“ и ВЕЦ на Дунав, който ще бъде еквивалент на АЕЦ „Козлодуй“;

4) Пълноценно използване на геотермалната енергия за балансиране на електроенергийната система;

5) Създаване на Регионална генетично-диагностична мрежа с Координационен център по биобезопасност от 27 лаборатории, който същевременно да осъществява и ранна профилактика и диагностика и на населението;

6) Създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS) – закупуване на 5 медицински хеликоптера и създаване на система за медицинска помощ по въздуха.

Поради националната значимост на предлаганите 6 проекта, няма да сбъркаме, ако кажем, че те не са на президента, на правителството или политически, а са проекти на България.

Същевременно трябва да се посочи, че в Националния план за възстановяване и устойчивост, който е с внушителен обем от 297 страници (https://www.nextgeneration.bg), има огромни празноти и дефицити, защото от него напълно са изключени темите за морето и моряците, водния транспорт, корабостроенето и корабоплаването, морската индустрия и изобщо не личи, че става дума за възстановяване и развитие на морска България.

Възможно ли е изобщо възстановяване и устойчивост, без да се развива морският потенциал на нашата страна и то, когато светът реално встъпи в Десетилетието на Океана (2021-2030)?

Същевременно ясно искаме да изразим и нашата авторска позиция: Инициативата за Триморието, на която България е домакин през 2021 г., не бива да се съпоставя, смесва, сравнява и противопоставя на Световната идея за Десетилетието на Океана (2021-2030), нито пък да има амбицията да я изчерпва, измества или компилира, защото тя е несравнимо по-глобална и по-перспективна като мащаб, обхват и продължителност във времето и пространството.

Науките за океана обхващат всички изследователски дисциплини, свързани с изучаването на океана: от физиката и химията до биологията, здравеопазването, обществените и хуманитарните науки, психологията и физиологията, геологията и хидрографията, включително по-глобални междудисциплинарни изследвания за връзките между човека и океана. Основният девиз на Десетилетието на науките за океана: Науката, от която се нуждаем, за Океана, който искаме (The Science We Need For The Ocean We Want).

Логично и закономерно английският изобретател, писател, автор на научнофантастични романи и разкази, Артър Кларк (Arthur Charles Clarke, 1917-2008) защищава тезата: „Колко неподходящо е да наричаме тази планета Земя, когато тя е почти изцяло Океан.”

На фона на всичко казано дотук, изпитваме болка и неудовлетвореност от факта, че дори и при най-старателния и добросъвестен прочит на всичките 297 страници от Национални план за възстановяване и устойчивост, не могат да се намерят думи като кораб, воден транспорт, речна и морска индустрия, корабоплаване, корабостроене, пристанища, моряци, търговски флот, Дунав и Черно море. Има само едно изречение, където се упоменава морето и реката: Международната комисия за опазване на река Дунав и Комисията за опазване на Черно море.
Едва ли авторите на този документ, претендиращ за европейско качество, не са знаели, че над 90% от всички стоки в света се превозват по море, а моряците от 2020 година са обявени за ключови работници и те станаха новите герои на света?

Действително над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот, е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най-трудните и най-значимите. Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци, сочат последните данни на Международната морска организация в Лондон (International Maritime Organization, IMO) – и техният труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.

Авторите на Плана за възстановяване и устойчивост на България можеше поне да направят един поклон към моряците и моряшките семейства за това, че с цената на огромни лишения и затруднения за смяна на екипажите в условията пандемията COVID-19, когато целият свят замря и се затвори, корабите с морските екипажи продължаваха и продължават да плават, и надеждно да доставят всички необходи стоки за съществуването на човешката цивилизация!

В Плана за възстановяване и устойчивост на България дори дума не става за обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.)

Също така Планът за възстановяване и устойчивост на България не съдържа и дума за впечатляващия и заслужаващ държавни адмирации Доклад на Световната банка и нейната Група в България от 20 декември 2020 г. „България: към развитие на синята икономика”, с обем от 48 страници.

Меко казано, съдържанието на Плана за възстановяване и устойчивост на България се е разминало тотално и с множеството документи на Европейския съюз и Европейската комисия, за развитието на водния транспорт и синята икономика. В нашия Национален план не се открива информация за Стратегията на ЕС за благоденстващ Дунавски регион, Новата европейска програма за ускоряване на развитието на секторите на морската промишленост, Бялата книга „Морето в сърцето на Европа“, Новия етап в европейската политика за син растеж и пр.

Планът за възстановяване и устойчивост на България е отдалечен не само от националната морска политика, но и от европейската политика за морето и океана. Без да се впускаме в подробности, ще посочим само някои от морските перспективи за развитие на Европейския съюз през следващото десетилетие, включени в Новата европейска програма за ускоряване на развитието на секторите на морската промишленост (NAT-VI/038, Европейски комитет на регионите, 135-а пленарна сесия, 26 и 27 юни 2019 г.):

– Иновации в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж;

– Проучване на океаните, развитието на знанията за морето и морското дъно, Европейският съюз подкрепя проучването на всички морета и океани по света. Да се създаде Агенция за авангардни морски научни изследвания. За бъдещето на морските отрасли е важно морските въпроси да залегнат в основата на бъдещите политики на ЕС, както и на използването на фондовете за регионалната политика. Пълна подкрепа на проекта за морска общност за знания и иновации (ОЗИ), съсредоточаване върху устойчивото управление на морските ресурси;

– Реализиране на приоритетите в морската сфера, приемане на нова пътна карта за политиката за секторите на морската промишленост по примера на стратегията „LeaderSHIP 2020“;

– Да се изготви морска пътна карта в рамките на програма „Хоризонт Европа“, научните и технологичните предизвикателства в секторите на морската промишленост да бъдат изрично включени в стълб 2, а 10 % от бюджета на програма „Хоризонт Европа“ да бъдат заделени за финансиране на проекти със значително въздействие върху синята икономика и секторите на морската промишленост;

– Предлагане на European blue new deal („Ново европейско синьо споразумение“) и създаване на инструмент „European Sea Tech“, който да стимулира трансфера на технологии, опит и компетентности между различните мрежи и отрасли на морската промишленост и да свързва регионалните иновационни системи;
Разширяване приноса на секторите на морската промишленост за енергийния преход и борбата с изменението на климата, особено посредством сектора на енергията от възобновяеми източници, декарбонизацията на морския транспорт и кръговата икономика, включително рециклирането на пластмасите от океаните;

– Пристанищата са стратегически инфраструктури, които не се ограничават с функцията си на търговски и транспортни центрове. ЕС и държавите ще засилват инвестициите в пристанищата. Пристанищата все повече се утвърждават като промишлени и иновативни платформи, в чиито рамки може да се постигне по-ефективно взаимодействие със съседните градове. Да се подпомагат подходящо всички базирани на сушата предприятия, които вече са свързани със синята икономика. Да се насърчава бързото им преориентиране на пристанищата към чиста енергия и декарбонизиран морски транспорт като способстващи фактори за развитието на морската индустрия. Пристанищата са голямото предизвикателство за динамиката на морската промишленост, ЕС ще развива потенциала на пристанищата като зони за разработването на проекти за син растеж;

– Изпълнение на комплекс от основни политически препоръки за ускоряване на развитието на секторите на европейската морска промишленост;

– Разширяване разнообразието на секторите на морската промишленост и внедряване в нея на достиженията на Четвъртата индустриална революция и създаване на „Green shipyard ‘2050“ („Зелена“ корабостроителница ‘2050 г.). Технологичната революция ще доведе до превръщането на корабите от аналогови единици в цифровизирани транспортни платформи;

– Разработване на амбициозна промишлена стратегия и конкретна рамка за изпълнение в секторите на морската промишленост. Морските отрасли са вторият по значимост сектор по отношение на заетостта в синята икономика. В контекста на световен растеж Европа разполага в тези сектори с много лидери и създава многобройни висококвалифицирани и устойчиви работни места в промишлеността;

– ЕС подпомага финансово и технологично корабостроителните и кораборемонтните райони, в които ще развиват дейност голям брой малки и средни предприятия. ЕС насърчава системните усилия в рамките на инструмента „European Sea Tech“ за включване на нови участници във веригите за създаване на стойност на корабостроенето;

Това са само малка част от планираните перспективни морски дейности на Европейския съюз за Десетилетието на Океана (2021-2030). За разлика от Европейския съюз и от много други държави по света, на този етап не откриваме индикации, че държавните и политическите институции в България са предприели нещо в името на инициативата на ООН за Океана. Вместо да загърбват Националната морска идея повече 30 години, държавниците и политиците в България през Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.) следва да се обърнат с лице към националната морска политика и морските интереси на Република България.

Крайно време е да се разработи и приеме Национална морска стратегия и Национална морска доктрина, които повече от 3 десетилетия морската общественост настойчиво и последователно изискват. България изпитва въпиюща потребност от Национална морска стратегия, която от 3 десетилетия е в публичното пространство, но далече от държавниците и политиците, държавата ни е петимна за адекватно държавно и политическо отношение към Дунав и Черно море.

Разработването на Национална морска стратегия и Национална морска доктрина вече е повеля и на Европейския съюз, към която ние продължаваме да нехаем и обръщаме гръб.
Сега повече от всякога се налага неотлагателно да превърнем България и Черно море в Зона на мира! Без решаването на задачата за мирна България и мирно Черно море (това е Задача на задачите), Планът за възстановяване и устойчивост на България е обречен да се превърне в поредната национална утопия. Мир и справедливост, това е цел № 16 от общо 17-те Глобални Цели на ООН за устойчиво развитие, записани в нейния План за устойчиво развитие до 2030 г., подписан от лидерите на 193 страни по света на 25 септември 2015 г.

Преди повече от 100 години, през 1920 г., морското офицерство и морската общественост у нас издигнаха основния девиз „Към морето и Дунава за напредък!”, който стана главно послание и пътеводен маяк за развитието на морска България.

Националният просперитет, индустриалният и културният напредък и държавността на България са невъзможни без развитие водното богатство на България и морето във всички аспекти през Десетилетието на океана (2021-2030)!

На основата на всичко казано дотук, произтича следния ИЗВОД:

– Включването на Националната морска идея, корабостроенето, корабоплаването и морската индустрия в Плана за възстановяване и устойчивост на България ще повиши неговата ефективност, ефикасност и резултативност.

Още няколко ДОПЪЛНИТЕЛНИ АРГУМЕНТА искаме да посочим в подкрепа на този извод:

Първи аргумент:

България бе приета за член на ЕС на 10 октомври 2007 г. и следва да приведе своята морска политика в пълно съответствие с приетата по същото време от Европейската комисия Синя книга, предлагаща Интегрирана морска политика за ЕС (ИМП) и подробен план за действие. Европейският съвет одобри на 14 декември 2007 г. Интегрираната морска политика (ИМП) и плана за действие, с което бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.

Синята книга препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави-членки и региони, което за всеобщо огорчение, България все още не е направила в достатъчна степен.

Интегрираната морска политика (ИМП), която поставя морския транспорт в по-широк контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии.

Четири месеца след като две страни от Черноморското крайбрежие, България и Румъния, се присъединиха към Европейския съюз на 01.01.2007 г., беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие” [COM (2007) 0160], Брюксел, 11.04.2007 г. Оттогава досега интересът на Европейския съюз към Черно море и Черноморския регион непрекъснато расте, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза.

ЕС още тогава, през 207 г., когато България стана член на ЕС, подчерта, че Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП. С изключение на Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България (2016-2021), чийто срок изтича тази година, ние все още нямаме нито Национална морска стратегия, нито Национална морска доктрина.

България няма, но Европейският съюз има още от 2010 г. Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI). Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС. Ето още една причина Черно море да се превърне в Зона на мира и България да стане част от тази инициатива. За сега нямаме ясен държавен отговор на предложението „България и Черно море – Зона на мира”, въпреки че те битуват в публичното пространство от много време.

Лично авторът на настоящата статия издигна идеята за превръщане на Черно море в зона на мира, преди две десетилетия по време на Понтийските четения във Варна:

– Илия П. Пеев. Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие, стр. 13-26. Черно море между Изтока и Запада. Подзаглавие. VII Понтийски четения, Варна, 10-11 май 2002. Михаил Лазаров ред. и др. Издател „Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“”. Варна, 2003, стр. 236. . [ISBN 954-715-171-1].

Европейският съюз счита, че доброто управление, принципът на правовата държава, насърчаването на спазването на правата на човека, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие – Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г., относно стратегията на ЕС за Черно море.

Втори аргумент:

В духа на Стратегията на ЕС за Черно море, визията на морската общественост в България за Национална морска стратегия и Национална морска доктрина включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат:

– Корабоплаване;
– Управление на пристанища;
– Корабостроене и ремонт на плавателни съдове;
– Морски ресурси;
– Морска наука и образование;
– Всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес;

В редица документи на ЕС се подчертава, че 40 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна още през ноември 2010 г. беше поставен въпросът: Няма национална доктрина за това как ще се развива страната, ще можем ли да се развиваме само с услуги, туризъм и селско стопанство?!

Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне най-малко с 10-15 %.

Морските специалисти многократно са обявявали в публичното пространство: Основният процент от търговията се осъществява по море, това е индустрия, която генерира само валута. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали – това беше ясната позиция, изразена на национален морски форум през 2010 г.

Седем години по-късно след този националния морски форум констатациите са същите, което показва, че няма вслушване в експертизите на специалистите. Седем години по-късно, през август 2017 г., Българската морска камара поддържа същото Черноморско послание: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес. Българска морска камара организира три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия – основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев. През 2021 г. положението не е кой знае колко по-различно.

Трети аргумент:

Синята икономика е свързана с океаните, моретата и крайбрежията и включва следните сектори: корабостроене и ремонт; морски транспорт; риболов; крайбрежен туризъм; пристанищна дейност; обработка на морски ресурси; биотехнологии; добив на суровини и морски ресурси.

Нужно е правилно да припознаваме световните и европейските морски сигнали, да разчетем вярно съдържанието и значението на информацията за България в публикувания на 17 юли 2018 г. Годишен доклад за синята икономика на ЕС за 2018 г. (The 2018 annual economic report on the EU blue economy), като се вслушаме в посланията, които са включени в Годишния доклад на Европейската комисия за синята икономика. В този доклад резултатите за България са публикувани на стр. 102 и стр. 103 в няколко таблици.

– В синята икономика на България са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1.1 млрд. евро.
– В пристанищата на Черно море работят 5 500 души и те създават брутна добавена стойност 98.5 млн. евро през 2016 г.
– В черноморския туризъм са заети 98 000 души, създаващи оборот над 2 млрд. евро.
– От 2009 до 2016 г. морската икономика на България се е удвоила.

Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са твърде убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на Национална морска стратегия.

Четвърти аргумент:

Съдържанието на Плана за възстановяване и устойчивост на България следва да се хармонизира напълно със 17-те Глобални цели на ООН за устойчиво развитие и тяхната адаптация за мореплаването в Световния океан и морската индустрия, която успешно направи Международната морска организация (IMO) – IMO and the Sustainable Development Goals, United Nations Sustainable Development Goals:

През 2015 г. 193 държави приеха Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.  и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР . Настоящият дневен ред призовава за действие на всички държави за изкореняване на бедността и постигане на устойчиво развитие до 2030 г. по целия свят – а ЦУР се разглеждат като възможност да преобразят света към по-добро и да не оставят никой зад себе си:

Глобални цели на ООН за устойчиво развитие:

1. Изкореняване на бедността;
2. Край на глада;
3. Добро здраве;
4. Качествено образование;
5. Равенство между половете;
6. Чиста вода и санитарно-хигиенни условия;
7. Възобновяема енергия;
8. Сигурна работа и икономически растеж;
9. Иновации и инфраструктура;
10. Намаляване на неравенствата;
11. Устойчиви градове и общности;
12. Отговорно потребление.
13. Борба с климатичните промени;
14. Живот под водата (ЦУР 14 е от основно значение за ИМО): Увеличаване обема на научните знания, развитие на научноизследователския капацитет и трансфер на морски технологии, като се отчитат критериите и насоките на Междуправителствената океанографска комисия относно трансфера на морски технологии, с оглед подобряване здравето и управлението на океаните и засилване приноса на морското биологично разнообразие за развитието на развиващите се страни, по-специално малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите страни;
15. Живот на земята;
16. Мир и справедливост. Значително намаляване на корупцията и подкупничеството във всичките им форми;
17. Партньорства за целите.

Като част от семейството на ООН, Международната морска организация (IMO) работи активно по Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и свързаните с нея ЦУР. Всъщност, повечето от елементите на Програмата за 2030 г. ще бъдат реализирани само с устойчив транспортен сектор, подкрепящ световната търговия и улесняващ световната икономика. Комитетът за техническо сътрудничество на IMO официално одобри   връзки  между работата по техническа помощ на Организацията и ЦУР.

Докато ЦУР 14 е от основно значение за ИМО, аспектите от работата на Организацията могат да бъдат свързани с всички отделни ЦУР.

Целите за устойчиво развитие предоставят План за прехода към по-здрава планета и по-справедлив свят – за настоящите и бъдещите поколения. С реализирането на 17-те конкретни цели ще се сложи край на бедността и глада, ще се разшири достъпа до здравеопазване, образование, правосъдие и работни места, ще се насърчава приобщаващ и устойчив икономически растеж, като същевременно Глобалните цели на ООН ще предпазват нашата планета от влошаване на околната среда.

Заключение:

Планът за възстановяване и устойчивост на България ще бъде по-ефективен и резултатен, ако включи националната морска идея, корабостроенето, корабоплаването и морската индустрия. Изказаните нови идеи могат да ползват академичните и индустриалните среди, енергетиците, икономистите, фирмите, търговците, политиците, държавниците, офицерите от Българската армия, Военноморските сили и Търговското корабоплаване и други.

Темата за морската политика на България и Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции в Република България, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активират своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.

Предстои да излезе от печат моята нова монография „На Океана с Любов, Вяра и Надежда”, която е посветена на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.), на моряшкото семейство на автора и на всички моряшки семейства по света, в ръкопис 264 стр.

Цялото съдържание на книгата е насочено за развитието на Националната морска политика на България и реализирането на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска доктрина, за което моряците и морската общественост отдавна мечтаят и очакват да се случи в Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).

.