.
С ПОКЛОН ПРЕД ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ И ТЯХНОТО ДЕЛО
През тази година нашето сдружение „Българска православна общност в Чешката република“ празнува 20 години от основаването си. Годишнините са любим повод за ретроспекции и оценка – кои сме и защо правим това, което правим. Сред любимите събития са честванията на българските празници – Баба Марта и Лазаровден, Великден и Гергьовден, Коледа и Кукери. Защо? На първо място – за онези, които не вярват – носталгията наистина съществува. Затова се събираме, готвим българска храна и празнуваме българските празници.
Едно от значимите постижения в българската история е съхраненото дело на св. св. Кирил и Методий, покровителите на Европа. А те са живяли тук, в Моравия, може би в околностите на градчето Микулчице. През 70-те години на миналия век българската общност в Чехия поставя там паметна плоча. През 2009 г. открива паметник, който да припомня направеното от тях. На мястото ежегодно се правят български събори, понякога пристигат и българи от съседни държави.
През тази година решихме да организираме екскурзия до Микулчице, за да почетем паметта на Светите братя. Направихме го в събота, на 22 май.
С книжка и погача
Тъй като планирахме няколко събития, отпечатахме книжка-програма, като с нас щеше да има и деца, в книжката сложихме илюстрации за оцветяване с български носии и стихотворения. На последната страница оставихме място за печати – за спомен от местата, които ще посетим.
Наши сънароднички изпекоха обредни погачи (носехме и домашен български мед и шарена сол) и баници. И тъй като до 40 дена след Великден (носехме и козунак), както повелява традицията, се чества Възкресение Христово, се поздравявахме с „Христос Воскресе”, „Во истина Васкресе“!
Събитието започна с участие в Свята православна литургия, организирана от чешкото православно духовенство. Духовниците, подготвени, че ще пристигнат автобуси с българи, ни посрещнаха сърдечно, което ни зарадва. За нашата церемония и поклонение, с поднасяне на венци, ни дадоха икона на св. св. Кирил и Методий, кръст и знамена с образите на светците.
Пред плочата на Първоучителите поставихме венците с надписи на български език. Децата изрецитираха стихотворенията от книжката с програмата. Повечето от тях са родени тук, ходят в чешки училища, затова се надяваме, че ще отгледаме у тях крехкото цвете на обичта към България.
След това поднесохме венци и пред паметника. Там всеки си взе от погачата и от обредния хляб, както и от раздавката от чешките духовници. Ние от своя страна им подарихме здравец и им разказахме за българската традиция да посрещаме с хляб, шарена сол и мед, и за значението на здравеца.
Поклоннически център Велехрад
Когато обмисляхме екскурзията, включихме посещение и на поклонническия център Велехрад, другото място, където се предполага, че е било седалището на св. Методий.
Духовен център тук съществува от 1205 г., когато пристигат монаси от Цистерцианския орден и издигат манастир.
Във Велехрад също ни очакваха и посрещнаха сърдечно. Първо посетихме къщата на архиепископ Антонин Кирил Стоян.
На този ден празнуваха 170 години от рождението му. Благодарение на него изоставеният Велехрад отново е бил обновен. Попитахме дали не е имал български корени? Изненаданият управител, отец Йозеф Чунек, обеща да провери. Разгледахме дома и изложбата „Мартирион – свидетели на вярата на 20 век”. А тъй като по повод празника имаше детски уъркшоп, децата от нашата група си направиха значки за спомен.
След това разгледахме базиликата. Отец Чунек ни разведе и разказа за историята на базиликата и мястото. Видяхме златната роза, подарък от папа Йоан Павел II. Разговаряхме и за нашите традиции и почитта, която дължим на Светите братя.
Тук също оставихме здравец, който да бъде посаден за спомен.
Доволни и изморени, се качихме в автобуса, за да изминем тристате километра до Прага. Децата заспаха на седалките.
Мислех си за думите на отец Чунек, че ние, живите хора, сме камъните, от които се изграждат държавите, институциите и църквите.
Силвия Кръстева,
председател на Българска православна общност в Чешката република
–––––––––––––––––––––
ТАЗГОДИШНОТО ЧЕСТВАНЕ НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ В ЧЕХИЯ
МИКУЛЧИЦЕ – ВЕЛЕХРАД
За първи път ние от сдружение БКПК – Млада Болеслав, заедно с Българската православна общност в Чешката република, дойдохме с два автобуса и имахме удоволствието да посетим Микулчице, на поклонението на паметната плоча и паметника на св. св. Кирил и Методий, както и тържественната литургия от словенски, украински и австрийски свещенници на светото място.
Всяка година, в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, край южноморавското селище Микулчице се стичат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия. Обикновено го наричат Българския събор в Микулчице, който преминава в пищни тържества и представяния на танцови и музикални изпълнения на много български културни формации на чешка територия. Асоциацията на българските сдружения в Чехия е главен организатор всяка година на поклоненията в Микулчице, а паметникът на Светите братя там е издигнат по тяхна идея, с техен труд, средства, както и с финансова подкрепа на българската държава.
Тази година, обаче, малко след отпадане на частичните ограничения от пандемията, само три български групи с три автобуса, някои и с коли, успяхме да присъстваме на поклонението.
Въпреки голямото закъснение, заради поставена бомба отстрани от пътя, полицията успя да я обезвреди и ни пуснаха в ареала.
Силвия Кръстева, председател на Българската православна общност, беше притеснена от закъснението, както от отказа на българските свещенници, които трябваше да присъстват на светата литургия.
Направи ми силно впечатление нейната организация и креативност. Бяха подготвили печатна книжка на български и чешки език на тазгодишното посещение в Микулчице, с цялата програма до Велехрад, по часове. Беше публикувана глаголицата и как можем да пишем на нея, малки и големи, пораснали деца, за да не забравяме откъде сме дошли.
Кирилометодиевият въпросник – за да си спомним автобиографичните данни на Светите братя и техните ученици, както и за делата им.
За съжаление, в суматохата от закъснението ни при пристигането ни, БКПК получихме много късно книжката и не можахме навреме да се запознаем с нея.
Литургията, обаче, беше започнала отдавна и, слава Богу, когато ни видяха, че идваме, и по-специално Силвия Кръстева, се успокоиха, и литургията продължи, макар и без проповед на български език.
Последва тържественото шествие със знамена, артефакти и иконите към паметната плоча на Светите братя. Малки деца рецитираха стихотворения за Светите братя. Възрастен човек пък рецитира свое авторско стихотворение за Кирил и Методий.
И ние на свой ред положихме венци и цветя пред паметника. Беше изнесена и презентация на тема „Значение на Кирило-Методиевото дело за България“. По стар обичай, понесохме питки с български мед и шарена сол, много баници и козунаци.
Доброволец от БКПК спретна грил за цялата ни група за своя сметка… Извихме и хорца – и деца, и възрастни.
След поклонението продължихме пътуването си към Велехрад, където посетихме прекрасната Базилика, където са живяли св. св. Кирил и Методий.
Първите, които влязохме в катедралата, останахме поразени от пищността и красотата й. Божествен орган и моравска свадба, на която станахме случайни свидетели.
Силвия Кръстева постави много дарове под олтара на Базиликата, както и стръкове – корени от босилек, които да насядят в двора на градината им.
Бяхме разведени, като единственото частно безплатно посещение на българи, от отец Йозеф Чунек, който ни запозна с историята на Базиликата. Въведе ни на места, където обикновеният турист никога няма да влезе. Зад олтара ни показа мраморния саркофаг с уникална изработена мозайка на италиански професор теолог. Влязохме и в светата обител на отците, където се преобличат или остават там в духовно съзерцание.
Успяхме само да надникнем в подземието на историческата Базилика. Не посмяхме да нарушим покоя на мъртвите от векове.
Самият духовник беше изумен, че толкова много българи на този ден в Моравия отдават такава голяма почит на светите братя, и ни сравни метафорично с горещите камъни, които държат неугасващия огън на християнството и културата, предадени ни от Кирил и Методий през вековете.
Слава и Поклон…
Ирена Ангелова,
БКПК – Млада Болеслав
.
