Винаги ще си спомням моя първи 24-ти май в Америка. Беше през 2000 година, в един дъждовен и лепкав ден. Не знам как научих, че ще бъде отслужена панахида на паметника на свети Методий в едно католическо полско гробище. И веднага отидох, разбира се! Бяхме около 20-ина души, беше хубаво, тържествено и тъжно. Убийте ме, не помня къде е, a много искам пак да отида.
Най-вълнуващо и интересно беше, когато, вече като отговорен редактор в BiT, заедно с целия екип в Чикаго и София, показвахме празника на българчета по света. Споделяхме любителски видеа и снимки на деца от цял свят. От техните тържества в неделните училища. От Сао Пауло, Йоханесбург, Аликанте, Рим, Париж, Лондон, Чикаго, Ню Йорк, Синсинати, Сидни, Мелбърн, Окланд… от Берлин и Гандия. И много още места. С патос и вдъхновение, с любов и топлина, децата и техните учители пееха “Върви, народе възродени”. Е да, понякога с английски, френски, немски, испански, португалски акцент. Но винаги с обич и с любов към нашата азбука.
От няколко години в Чикаго си имаме паметник на Светите братя в църквата “Света София”. Аз винаги нося цветя там на този ден. Имаме си и библиотека в Културен център “Магура”, с над 2000 книги, повечето на български език, там също срещаме читателите с авторите – без държавен бюджет и тлъсти задгранични командировки.
Така го разбирам аз родолюбието.
Ваня Креймър
.
