.
АВТОРСКИ ПРОЕКТ НА НИКОЛАЙ КОЛЕВ
Малко предистория
Телефонът е едно от най-значимите открития на XIX век. Изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, телефонът бързо се налага в ежедневието на човечеството. В България телефонът пристига през 1877 г., заедно с руските войски, а през 1879 г. е прокарана първата фиксирана линия, свързваща кабинета на губернатора на град Пловдив с канцеларията му. Първата междуселищна телефонна връзка в България е осъществена през 1891 г. между София и Пловдив.
През 1889 г. се появява и първият самостоятелен уличен телефон с монети. Негов създател е американецът Уилям Грей, а първото място, където е монтиран такъв апарат, е банка в град Хартфорд, щата Кънектикът. Изобретението бързо става популярно и през 1902 г. в САЩ вече има 81 000 обществени телефона. През 1905 г. се появяват първите телефонни кабини, чиято цел е да осигурят по-голяма интимност за частните разговори на публични места. Двадесет години по-късно в Ню Йорк броят на инсталираните кабинки е 25 000, а през 1960 г. е пусната в експлоатация и милионната телефонна кабина в САЩ.
Първият уличен телефон в България се появява през далечната 1886-та година, на ъгъла на днешните столични улици „Стефан Караджа“ и „Дякон Игнатий“. Разговорите от този телефон били безплатни, а телефонните постове, които можело да бъдат избирани, били на двореца, на министър-председателя, на председателя на Народното събрание и на министъра на вътрешните работи. Постепенно мрежата от улични телефонни кабини се разраснала и такива били монтирани във всяко по-голямо селище, пред учреждения и институции, на всички ЖП гари и други места. През годините дизайнът на телефонните кабини се променял, а монтираните в тях телефонни апарати еволюирали.
Култови за отминалата социалистическа епоха остават жълтите телефонни кабини, в които поколения българи са прекарали часове в разговори с близки и роднини.
Каква е съдбата на тези телефонни кабини по света и у нас?
Англия. Червените английски телефонни кабини са най-устойчивият визуален образ, асоцииран с понятието уличен телефон за всеки жител на планетата. Дизайнът на тези кабини е дело на архитекта Джилз Гилберт Скот. Любопитното е, че за първообраз при проектирането на кабините послужил мавзолеят на починалата съпруга на Скот. Не след дълго червените телефонни кабини се превърнали във визитни картички на Лондон, както и на цяла Великобритания.
Днес, макар и излезли от употреба, английските телефонни кабини продължават да се използват. Част от тях ще бъдат преобразени в мини кафенета, сладкарнички и стендове за лъскане на обувки. Местните власти могат да станат собственици на обновените реликви само срещу една британска лира и по този начин да запазят културното наследство на столицата.
САЩ. Преди няколко години, на централния площад в Манхатън Таймс скуеър, бяха поставени три телефонни кабини като част от творческа инсталация. При вдигане на слушалката, в коя да е кабина, стартира запис, който разказва истории на мигранти, дошли от други страни. Общо 70 истории с продължителност 5 ч. 30 мин. можеха да бъдат прослушани в продължение на два месеца.
При появата на безплатния обществен, безжичен интернет голяма част от съществуващите телефонни кабини в американските градове бяха трансформирани в точки за достъп до безплатната мрежа.
Италия. Италианските телефонни кабини ще продължат да бъдат използвани за телефонни разговори, но тяхната функционалност ще бъде надградена и разширена. Така наречената умна телефонна кабина ще бъде оборудвана със сензорен екран, чрез който клиентът ще може да получава информация за различни услуги и предложения в областта на туризма, търговията, социалните мрежи. Освен това умната кабина ще е и „зелена кабина“, защото ще бъде оборудвана с фотоволтаичен панел, чрез който ще се зарежда с енергия. В нея ще има и мини централа за събиране на данни за замърсяването на атмосферата. В кабината ще има и система за видеонаблюдение, която ще е свързана с най-близкото полицейско управление.
Германия. Германските жълти телефонни будки се превръщат в нови зарядни станции за електрически автомобили. В Берлин предприемач трансформира десетина телефонни кабини в най-малките градски дискотеки. За 2€ всеки може да си избере песен и да танцува, а за 4€ ще получи снимка или видео за спомен. Телефонната кабина може да бъде наета и за частно парти. Цената за цяла нощ е 1500 €. Услугата е изключително предпочитана в условията на глобална пандемия.
В България. У нас една от броящите се на пръсти запазени жълти телефонни кабини е превърната в… тоалетна!
Sic transit gloria mundi.
Текст и снимки: Николай Колев
‘
––––––––––––––––––––––––––-
* Авторът определя себе си като колекционер на история и памет. Вярва, че е важно да помним миналото, живеейки в настоящето, с поглед в бъдещето – защото ние сме реализираното бъдеще на едно минало, обречено да се превърне в нечие друго такова.
Той е създател на фейсбук страницата „Земята ни Българска“ – некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската история и култура. Проектът възниква като туристически каталог за културно-исторически и природни обекти в България, но постепенно прераства в портал за знание. Едни от най-харесваните рубрики в портала са проект „Разруха“ – показващ изоставени сгради и тяхната история; проект „Памет“ – разказващ непознатата българска история; проект „Традиция“ – изследващ разнообразието и богатството на българските обичаи, занаяти и бит; проект „Роден край“ – представящ уникалността на малките населени места в страната и други. „Земята ни Българска“ развива и активна дейност за подпомагане на каузи и местни общности. Този проект се нарича „Протегната ръка“ и е насочен към съхраняване на българщината и българския дух.
.
