.
Прости ни, Майко, дрипава и клета,
за бащино имане неопазено!
Земята твоя бе на три морета –
днес шепа е, от хищници нагазена.
Прости за поруганата история!
Забравихме свещените си корени.
Не си ти, Майко, просто територия –
родила си люде, от Бога водени!
Духът ти свят, отхвърлил всяко робство,
как стене горко заедно с чедата ти!
Пред чуждите, потънали в охолство,
за къшей хляб сме свели пак челата си.
Защото пръснати сме като птичета
и слепи като жертвени войници…
Но дръзват пак, пробиват сняг кокичета,
изправят се зелените редици!
В сърца синовни вече са поникнали
и крепнат днес Кубратови завети.
С дела и песни, към небето литнали,
единството отново ще засвети!
Рада Капралова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Рада Капралова е родена през 1958 г. в Айтос. Завършила е икономика във ВИИ „Карл Маркс“ – София, има следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Омъжена, майка на три деца. Тежкият български „преход” я запраща далеч на юг, на брега на Бяло море, където работи и продължава да твори. Към издадените по-рано лирични книги „Върху айсберг гореща сълза” (1999 г.) и „Отговорът е любов” (2007 г.), се нареждат „Завръщане на Пенелопа” (2014 г.), „Емигрантски Декамерон“ – сатирична поезия (2016 г.) и „Родината в мен“ – стихове и разкази (2020 г.). В сърцето на Гърция, заедно с шепа родолюбци, основава Клуб на дейците на културата „Нов живец” – Атина и се включва в поддържането на творческия огън у българските емигранти. Със старата си професия – журналистиката и новото си увлечение – живописта, тя помага на събратята си по перо като редактор и илюстратор на книги. Творбите на Рада, независимо дали с перо или четка, са пропити с носталгия по красивата родна природа и с копнежа да опознае духовните тайни на живота и Вселената. Опитът в странство я учи да преодолява с усмивка горчилките на миналото и да превръща настоящето в мечтаното бъдеще. Носител е на отличия и награди за литература и живопис.
.
