Във втората литературна среща „Народността не пада там, дето знанието живей“, организирана по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, участваха пет наши автори от Австралия и Африка, някои от които са и български дипломатически представители. Участваха също председателите на СБЖ и СБП, директорите на НДФ „13 века България“ и на Университетско издателство при СУ „Св. Климент Охридски“, литературният критик Георги Николов и др. Създаването на Български национален културен институт срещна подкрепа сред участниците във форума. Информация за първата организирана среща може да се види тук.
–––––––––––––––––––––––-
Единодушна подкрепа за идеята за създаване на Български национален културен институт, по примера на „Гьоте институт“ или „Сервантес“, заявиха участниците във втората виртуална литературна среща „Народността не пада там, дето знанието живей“. Те не само изтъкнаха необходимостта от единна културна политика, но и дадоха предложения за структурата на бъдещия институт.
Първата виртуална литературна среща, проведена навръх 11 май с български автори от Еквадор, Бразилия, Аржентина, Канада и САЩ, предизвика широк отзвук и с екипа на вицепрезидента се свързаха българи от цял свят. Във фокуса на втората среща бяха автори от Австралия и Африка. Вицепрезидентът Йотова предаде поздрави от президента Румен Радев, който поради ангажименти не успя да участва и в нея.
„Амбицията ни е с тези срещи да поставим началото на постоянен форум за създаване на контакти, обмяна на идеи и основното – популяризиране на българските автори зад граница“, посочи вицепрезидентът и отново подчерта необходимостта от създаването на Български национален културен институт като мощен инструмент на културната дипломация.
Какво ги вдъхновява, как разказват за България в чужбина, за контактите си с родината и за творчеството си споделиха от Канбера – временно управляващият българското посолство Светлозар Панов и Мария Стайкова, от Пърт – Станка Николова, Михаил Михайлов – почетният консул на България в Намибия, Марион Колева, чиято съдба я свързва с Венецуела и ЮАР. В срещата се включи и Мариана Христова – редактор в българската емигрантска медия „Еврочикаго“, ангажирана с популяризирането на талантливи наши сънародници зад граница, издала пет литературни сборника с творби на български автори.
Готовност за сътрудничество и подкрепа за популяризиране на творчеството им българските автори в чужбина получиха от Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, от Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, и Георги Николов – член на Управителния съвет на съюза, от проф. Валери Стефанов – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и директор на Университетското издателство, от Къдринка Къдринова – председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти. Директорът на Национален дарителски фонд „13 века България“ Слава Иванова предложи чрез фонда в България да се издават книги на български автори в чужбина. Директорът покани Илияна Йотова за патрон на бъдещи срещи в регионалните центрове на фонда на наши писатели и поети зад граница. „13 века България“ е официален партньор на инициативата на вицепрезидента.
В разговора се роди идеята за създаване на трайни контакти с чужди граждани – възпитаници на български университети, които имат голям принос за популяризирането на България в своите страни.
Виртуалните литературни срещи са по повод 24 май и са продължение на инициативите на вицепрезидента, с които във време на пандемия се опитва да достигне до повече българи зад граница.
Видеозапис от срещата:
Материалът е подготвен по информация за срещата, изпратена от екипа на вицепрезидента Илияна Йотова.
–––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Приветствайки инициативата, организирана от вицепрезидента на Р. България, и благодарейки за предоставената възможност на редактора на петте досега излезли наши литературни сборника да участва във втората среща, изразяваме още веднъж надежда, че при организирането на бъдещи подобни форуми ще се потърси начин за по-широко участие на автори от българската диаспора, и от емигрантските, и от историческите ни общности. Както и на представители на поне част от многобройните български културни, литературни, образователни сдружения зад граница. (Може и отделна среща да се направи с представители на такива български организации в чужбина, защото те много може да разкажат и да предложат различни идеи.) Разбираме, че и президентът Радев, и вицепрезидентът Йотова са достатъчно ангажирани хора и тяхното време е ценно, но участието на 8 български автори от Северна и Южна Америка в първата среща и на 5 автора от Австралия и Африка – във втората може само да „открехме завесата“ пред многобройната и многоликата палитра от автори, пишещи зад граница, чието творчество е част от съвременната българска литература. Поради тази многобройност наистина няма как да бъдат поканени всички, дори разделени в групи по континенти. Но и няма как да се каже, че мнозина от тези, които не са били поканени (или няма да бъдат поканени, ако се организира например среща с български автори, живеещи в Европа), не са заслужили това толкова, колкото и поканените. А и едно по-широко участие би дало може би възможност за някаква друга представителност на подобни форуми. Самото постигане на идеята за единна културна политика предполага разширяване на кръга, партньорство с български организации зад граница, привличане и представяне на повече автори от диаспората. Приветствайки това добро начало, се надяваме, че то няма да остане в камерен вид.
.
Книгата на Бончо Асенов „Държавна сигурност – мит и реалност“, 2016 г, издателство „Албатрос“, може да се свали като .PDF
„Авторът Бончо АСЕНОВ е роден през 1946 г. в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специална школа на МВР и право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1970 до 1981 г. работи в управление Шесто на Държавна сигурност, а до 1992 г. е преподавател по специални дисциплини
във Висшия институт на МВР. През 1996 — 1997 г. работи в Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет. След това е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ по дисциплините: „Теория на разузнаването и контраразузнаването“; „Основи на оперативно-издирвателната дейност“ и „Сравнително религиознание“. Изнасял е лекции в Нов български университет и в Пловдивския университет„П. Хилендарски“ по „Разузнаването в международните отношения“. Доктор по философия, доктор на икономи- ческите науки, професор. Издал е 23 книги по проблеми
на религията, национализма, защита на сигурността и обществения ред и 2 книги с краеведчески характер.“ (от 2-ра корица на книгата)
Г-н Енчев,запознат ли сте с информацията от 2002-ра?
https://www.mediapool.bg/dosieto-na-bozhana-dimitrova-beshe-razsekreteno-news15995.html
На тази среща, както се вижда от видеото, става дума уж за нова културна политика към българите в чужбина. Интересно е, обаче, кои са голяма част от хората, поканени на срещата, които явно имат отношение към тази нова единна култура политика днес, през 2021 г.:
Една от тях е Снежана Тодорова-Федотова, председателката на СБЖ, която е била агент на Държавна сигурност. През 2009 г. Комисията по досиетата разкрива принадлежността й към Шесто управление на ДС, за борба с идеологическата диверсия. Агент „Виолета” е била вербувана през 1988 г.
Освен нея, агенти на ДС са били и проф. Валери Стефанов, преподавател в Софийския университет и директор на Университетско издателство. С решения № 230/16.06.2011 г. и № 2-1134/28.11.2017 г. Комисията по досиетата обявява, че от 1985 г. Валери Стефанов е сътрудничел на ДС като агент към Шесто управление, отдел VII-IV, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност, издирване на лица.
Такъв е бил и временно управляващият Българското посолство в Канбера Светлозар Панов. Той е агент/секретен сътрудник на ДС с псевдоними „Морис“ и „Свежин“. Работил е за Първо и Второ главно управление, вербуван е през 1988 г.
Агент на ДС е бил и литературният критик Георги Н. Николов. Бил е агент към ОУ на МВР – Бургас – ДС, по линия на управление VI. Огласен е с решение на Комисията по досиетата №2-1169 от 18.01.2018 г.
Възможно е агент да е бил и председателят на СБП Боян Ангелов, но за него няма проверка за такава информация. За ръководните структури на СБП не са огласявани досиета. Ако биха били, май доста имена биха излезли от този съюз.
Вицепрезидентът Йотова хвали на срещата своята сътрудничка Милена Димитрова, която изглежда има отношение към организирането и на тези срещи. Милена Димитрова не е огласена за агент. Но може би защото един агент в семейство стига и Божана Димитрова е била агент на ДС, VI управление, 1 отдел, 1 отделение, с псевдоним „Цветанова“.
Вероятнп лицата с агентурно минало разчитат на късата обществена памет. И вероятно на някакви успехи постигнати с привилегии. Но някак си не върви, каквито и успехи да са постигнали, точно такива хора да имат определящо значение за формирането на днешната културна политика към българите зад граница и за популяризирането на българските автори. Не е добре такива хора да решават кои български автори зад граница да бъдат издавани в Университетско издателство и кои не, кои автори да подкрепи ръководството на СБЖ. Не може сътрудници на ДС да са двигатели на днешната политика на българската държава към емиграцията и некните автори.
И 30 години след 10 ноември 1989 г. такива хора да излизат и стоят начело.
(Надявам се ДС да не може да изтрие този лесно проверим и истинен мой коментар. Надявам се децата на ДС, които първи се връщат от чужбина да не са като родителите си!)