.
Стихове от Нина Брадарска
.
* * *
На майка ми и сестра ми
За тази, която ме помни,
и нежно ме гледа в очи,
която следи моя поглед
и кротко до мене мълчи.
За тази, която е силна
и знае къде да върви,
чието лице ми е милно,
чието сърце ми мълви.
Която оправя леглото ми
и аз се обиждам дори,
която направи живота ми
безкрайно щастлив и любим.
За майка си и за сестра си
по дума да кажа сега,
че времето бърза и властно
косите им милва с ръка.
ВРЕМЕТО
Времето си тръгва със звуците на кавала,
нито забавило, нито прибързало.
Покрива с паяжина стари огледала,
ръце работещи – превръща във възли.
Окачва погледите на стените стари,
а куните – да се прашат във рамки.
Подрутва тежки дядови дувари.
Дано да се ядосат и повдигнат нови, яки.
ДАЛИ?
Дали ще ни помнят, дали?
Дали ще сме българи още?
Ще има ли смях до зори,
ще канят ли още на гости,
ще бързат ли в село да стъпят,
дали ще си спомнят езика,
езика, изтъркал се в пътя,
със многото думи-чуждици?
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
* Нина Брадарска (Чепразова) е на 31 години. Родена с. Городнe (старо име Чийшия), Болградско, Украйна. Пише стихове за деца и възрастни. Гледа на поезията си като начин за общуване със света и като хубав спомен за това, каква съм била в момента на писането. Сестра е на Мариана Чепразова, друга наша сънародничка, родена и живееща в Украйна, която също пише стихове.
.
