.
Следлетен, топъл калдъръм,
отгоре птицата,
чимширът и морето –
дете, високият черковен звън,
параклисът, свещицата в сърцето му.
Неделен дим,
прозрачна мараня;
невидна ладия над пяната танцува,
сияйно по гердана на брега
и тъжно, щом брегът от теб отплува.
Изгрява заливът със синя диадема,
по пладне вятър в пясъка искри,
там, паднали от свода на Едема,
запяват ангелите
в мъхните скали
и шепнат дълго в блесналите пръски
за солна влага и за мед,
за сбъднати небесни ласки
и за перата
с вятърния креп.
Гори небе над пенните вълни,
догаря слънчев шепот над асмите,
а в утрин
птицата блести
по бреговете, стигнали скалите си.
Следлетен, топъл калдъръм,
предесента, смокинята, детето;
животът – крехкият ни сън
и някъде
– свещицата в сърцето му.
Васил Славов
–––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
