.
Последните капки нощ се оттичат от клоните
и потъват в сянката на смокинята.
Тревата, стъпкана през нощта,
разтърсва рамене и се отлепва от тинята.
Само птиците знаят кога идва утрото,
преди то самото да се е събудило…
А един слънчев лъч е открил пеперудите
и приглажда крилата им влюбено.
Страховете от вчера засега ще се скрият
и светът е от слънце и надежди залят…
А една жена с радост прави малка магия –
с аромат на кафе и препечен хляб.
Снежана Изворска-Ауад
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
Снежана Изворска (след брака си с д-р Ануар Ауад – Изворска-Ауад) е родена в София през 1945 г. Завършила е българска и френска филология, работила е като редактор и преводач. Като студентка нейни стихотворения са публикувани във в. „Пулс“ и сп.“Септември“, участвала е в литературни четения. Преди 50 години пренася България със себе си в Галилейските планини в Израел. Родният й език е за нея средство за личностно оцеляване, поезията я е спасявала в трудни моменти. Възпитала е децата си да обичат българския език и родината. Двамата й сина-инженери са се върнали да живеят в България, а дъщеря й – певицата Мира Ауад, пише музика по стихотворения на майки си и ги пее на български. Първата стихосбирка на Снежана, „Лирика“ (илюстрована с нейни и на баща й рисунки), излиза през 1994 г. Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“, която Лигата на българските писатели в САЩ и по света издаде тази година.
.
